Решение № 638 от 03.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500848 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,подадена от „Боги-6“ООД,подадена чрез пълномощника му адв.Кличанов от АК-Бургас срещу Решение № 439 от 22.02.2026г.,по гр.д.№6452/2025г.по описа на БРС в ЧАСТТА,с която районният съд е ОСЪДИЛ на основание чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД „БОГИ-6“ ООД, ЕИК 102870243 със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, местност „Хайнлъка, „5-ти километър“, складова база Боги-6, да заплати на М. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „А. Д. Д.“ № *, ет. *, ап. *, сумата в размер на 4800 евро /четири хиляди и осемстотин евро/ (9387,98 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 24.04.2025 г. и получено травматично увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука 24.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение в обжалваната част.В пункт първи на жалбата са изложени оплаквания за неправилност по отношение на приетите обстоятелства за настъпване на трудовата злополука и съпричиняване от страна на ищеца/чл.201 ал.2К КТ/. Оспорен е изводът на съда,че не е доказано съпричиняване под формата на груба небрежност от страна на ищеца,тъй като работодателят не е доказал кои норми на правилата за безопасност на труда са 1 нарушени от ищеца. В тази връзка се сочи,че по делото е било установено,че ищецът не е използвал предоставените му от работодателя транспортни колички и не е паркирал служебния автомобил на предвиденото и обозначено място,което е позволило настъпването на злополуката вследствие спъване в скоба/препятствие.Свидетелските показания потвърждават,че паркирането е било извършено изцяло по лична преценка на ищеца,извън зоните за товароразтоварна дейност /св.показания на Ж.Г./,че ищецът е бил напълно инструктиранно е пренебрегнал указания за безопасност ,според които при пренасяне на товара е длъжен да огледа маршрута и да ползва помощните средства.Инструкцията за безопасност на труда при ръчна обработка на товарите,по която е проведен инструктаж на ищеца /доказано по делото/,изисква работникът да се убеди в липсата на препятствия и наличие на достатъчно пространство за движение –неосигуряването им констатира по делото проява на груба небрежност./Решение № 60165 ОТ 19.08.2021г.по гр.д.

№3529/2020г.,четвърто г.о.на ВКС/.Въззивникът счита,че съдът е посочил повърхностно като недоказани тези факти,без да обсъди посоченото в отговора на исковата молба и писмените бележки по делото,че ответното дружество е изпълнило всички законови изисквания,провело е необходимите инструктажи ,а в отговора на исковата молба въззивното дружество е посочило конкретно какво е записано в съответните инструктажи и с какво не се е съобразил работникът. Съдът не е обсъдил и факта,че работникът не е изпълнил и едно от изискванията,съдържащи се в Инструкцията за безопасност на труда при ръчна обработка на товарите- преди да повдигне товара да се убеди,че в зоната за придвижване няма препятствия.Работникът е бил длъжен също така съгласно същата Инструкция да следи пътя на придвижване и да не отклонява вниманието си.Налице е недопустимо и неправилно поведение на работника,изразяващо се в неизпълнение на инструкциите на работодателя,с което е съпричинил настъпването на инцидента ,което обаче не е обсъдено от съда и прави решението необосновано и постановено при необсъждане на всички доказателства по делото. Посочва се,че по делото има доказателства,игнорирани от съдаищецът е спрял МПС-то,с което извършва доставката на неправилно място,непредвидено за това;същият ден ищецът вече веднъж е преминал по травмиращия маршрут,т.е.бил е наясно с обстановката и въпреки това е избрал повторно да движи товара ръчно през зоната на предполагаемото препятствие „скоба“ ,вместо да ползва количка или алтернативен маршрут,което отговаря на дефиницията за груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ и съдебната практика на ВКС. Позовава се на съдебна практика на ВКС,съгласно която,когато при трудовата злополука има липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност,/установени в настоящия случай/,злополуката следва да се окачестви като съпричиняване при допусната груба небрежност от страна на работника и в този случай отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен.Практиката на ВКС изисква при наличие на груба небрежност обезщетението да бъде съществено намалено/30-60%/.В пункт втори на жалбата са изложени подробни доводи в подкрепа на 2 оплакването,че съдът е приложил неправилно критерия справедливост по чл.52 ЗЗД и е опредилил прекомерен размер на обезщетението. Акцентира се и върху оплакване,че БРС не е отчел,че ищецът е получил обезщетения по линия на социалното осигуряване за временна неработоспособност,които следва да бъдат приспаднати при определяне на окончателния размер на дължимото му обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната злополука. Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска или евентуално- съществено намаляване на размера на присъденото обезщетение /до минимален размер,съобразно съдебната практика/.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В отговора на въззивната жалба е изразено становище за нейната неоснователност.Счита,че БРС е направил пълен ,детайлен и подробен анализ и комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства,относими към предмета на спора и атакуваното решение е мотивирано и обосновано.

Обръща внимание,че св.Г. ,който е бил пряк ръководител на ищеца Ж. ,не е пряк свидетел на трудовата злополука ,а по отношение на инструктажите този свидетел е заявил,че не отговаря за провеждането им.Отделно,свидетелят е потвърдил,че не е имало неспазени правила,а осигурените от работодателя транспортни колички,които са на разположение на всички работници,се използват само и единствено по тяхна преценка,а не задължително. В тази връзка въззиваемият счита,че правилно районният съд е приел за недоказано възражението за съпричиняване поради груба небрежност. По отношение на неправилното паркиране въззиваемата страна посочва,че по делото не са били ангажирани доказателства,които да дават основание за извод,че икецът е бил санкциониран за неправилно паркиране в момента на злополуката.

Неправилно паркиране се установява с АУАН,съставен от компетентните органи,а такъв акт не е съставян и връчван на ищеца. Направено е подробно изложение на установените според въззиваемия чрез медицинската документация и приетата по делото СМЕ факти относно вида на получените увреждания,проведеното лечение и последици.Намира за неоснователно и възражението,че от размера на обезщетението следва да се приспаднат получените от ищеца обезщетения за временна неработоспособност,получени от НОИ чрез ДОО.Претенцията на ищеца е за неимуществени вреди,а обезщетението за временна неработоспособност по своя характер е такова за имуществени вреди от вида на пропуснатата полза,което цели да репарира липсата на реализиран доход от трудовото правоотношение поради настъпилата временна неработоспособност.Позовава се и на ТР №1/2023г. от 05.03.2026г.на ОСГК на ВКС,по което ВКС е приел,че „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ,не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл.200 ал.3 КТ.“.В отговора са изложени доводи в подкрепа на изводите на БРС в обжалваното решение,като въззиваемият счита,че не е била доказана каквато и да било небрежност,още повече груба небрежност,с която да е съпричинил вредоносния резултат. По отношение на определения от съда размер на 3 обезщетението се изразява становище ,че същият е в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и е съобразен с всички релевантни и конкретни обективно съществуващи обстоятелства,както и със съдебната практика в сходни случаи. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната част,няма доказателствени искания, претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,се представлява от адв.Кличанов,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият М. Ж.,редовно уведомен,не се явява и не се представлява.Постъпило е писмено становище от пълномощника му адв.Дочев,в което жалбата се оспорва като неоснователна,няма доказателствени искания ,претендират се разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:

Ищецът е предявил срещу ответното дружество иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 24.04.2025 г. и получено травматично увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука 24.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника,в който искът е оспорен с твърдения за неоснователността му. Ответникът е признал факта, че към датата на злополуката е съществувало трудово правоотношение с ищеца, което впоследствие било прекратено по инициатива на ищеца с писмено предизвестие до работодателя. Направил е възражение за изключване отговорността на работодателя поради умишлено самоувреждане на основание чл. 201 КТ, респективно за намаляване отговорността му поради съпричиняване при допусната груба небрежност от работника. Направил е и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответстващо на претърпените вреди.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения главен иск по чл.200 КТ,а на акцесорния иск- по чл.86 ЗЗД.

Правилно и в съответствие със закона БРС е съобразил от правната страна на спора,че съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3. Посочил 4 е,че, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при телесни увреждания на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1.наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2 професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила травматични увреждания;

3 неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.

По делото не е спорно,че страните са били в трудово правоотношение към момента на твърдяната злополука, както и че ищецът е заемал длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил“.