Решение № 294 от 16.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Велико Търново, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Любка Милкова

Пенко Цанков при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500037 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1230/29.10.2021г., постановено по Гр.д.№672/2021г. по описа на РС – Велико Търново, е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „СТАРТ – 97“ ООД, с ЕИК 104052369, със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“Славянска“ №2, вх.А, офис 7, ДЪЛЖИ на „ПИРАТ“ ЕООД, с ЕИК 200085262, със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул.“Кирил и Методий“ №5, на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, сумата от 8 562лв. с ДДС – главница, представляваща дължим остатък от половината от стойността на направените и заплатени разходи за материали, изкопни работи и разходи за изграждане на водопровод по Договорно споразумение от 17.12.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните, за която е издадена фактура №*****/16.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.01.2021г. до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение №82/22.01.2021г. по ч.гр.д.№234/2021г. по описа на ВТРС, ОТХВЪРЛЕН е предявения от „СТАРТ – 97“ ООД, с ЕИК 104052369, срещу „ПИРАТ“ ЕООД, с ЕИК 200085262, насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2816,58лв. – главница, представляваща половината от разходите за изготвяне на строителната документация и издаване на разрешение за строеж за обект външно водопроводно отклонение в с.Леденик на основание договорно споразумение от 17.12.2019г., като неоснователен и недоказан, осъдено е „СТАРТ – 97“ ООД да заплати на „ПИРАТ“ ЕООД, сумата 771,24лв., представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски, както и сумата 771,24лв., представляваща общ размер на направените в заповедното производство разноски.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „СТАРТ – 97“ ООД със 1 седалище гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.Й. П. – ВТАК, срещу първоинстанционното решение в цялост, като са развити оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност, досежно уваженият изцяло първоначален установителен иск и отхвърления изцяло насрещен осъдителен иск, с изложени доводи по съществото на спора. Относно първоначалният установителен иск се сочи: 1/че установената от СТЕ стойност на процесния обект по КСС, съгласно проектната документация – при дължина на трасето на водопровода 491м., възлиза на 15 815,11лв. без ДДС, в т.ч.: 5 882,18лв. – труд; 5 572,85лв. – материали и 4 360,08лв. – механизация, като именно това е и стойността на разноските, за ½ от които, равняващи се на 7 907,55лв., „Старт 97“ ЕООД се е задължило и след приспадане на заплатената в хода на процеса от ответника по първоначалният иск сума от 6000лв., остатъчната сума за плащане се равнява на 1907,55лв.; 2/твърди се, че е налице изпълнение на задълженията, поети от ищеца по сключения между страните договор, по при това изпълнение ищецът значително се е отклонил от договорените параметри, като „удължаването“ на водопровода от 491 метра на 687м. е извършено по собствена инициатива на ищеца, без съгласуване със „Старт -97“ ООД, и своеволните действия на ищеца не могат да породят парично задължение за ответника; 3/позовава се, че по отношение на дължимото плащане все още не е налице забава на длъжника с твърдение, че датата на фактуриране е началният момент, от който започва да тече едногодишният срок за плащане по договора. Досежно изцяло отхвърленият насрещен иск излага, че съгласно глава III, чл.1 от договорното споразумение, разходите по „надзор и геодезия са по равно за страните“ и изготвянето на проект, съгласуването му с компетентните институции, издаването на строително разрешение, са дейности, които съпътстват изграждането на водопровода и са неделима част от този процес, поради което „Пират“ ЕООД следва да заплати на „Старт - 97“ ООД сума в размер на 2 816,58лв., представляваща 50% от заплатените разноски по изготвяне на строителна документация за обект външно водопроводно отклонение. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло първоначалният иск на ищеца и уважи изцяло предявеният от жалбоподателя насрещен иск. Претендира направените съдебни разноски за две инстанции, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „ПИРАТ“ ЕООД гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.П. Н. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, по изложени съображения по съществото на спора.

Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски.

В СЗ въззивникът „Старт – 97“ ООД, с писмено становище от 21.06.2022г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира направените по делото /за първа и въззивна инстанции/ и по заповедното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна „ПИРАТ“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.П. Н. – ВТАК, оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор по същата и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно 2 решение в цялост е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Фактическата обстановка не е спорна между страните и е изяснена правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства и изслушана СТЕ. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявени от ищеца „Пират“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.П. Н. – ВТАК, против ответника „Старт – 97“ ООД със седалище гр.В.Търново по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК първоначален иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за приемане за установено, че „Старт – 97“ ООД дължи на „Пират“ ЕООД сумата от 14 562лв. с ДДС – главница, представляваща половината от направените от „Пират“ ЕООД разходи за материали, изкопни работи и изграждане на водопровод, съгласно Договорно споразумение от 17.12.2019г. и двустранно подписан Опис от 29.10.2020г., за която е издадена фактура №*******/16.11.2020г. с падеж на задължението – 29.12.2020г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, което вземане е предмет на издадена заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№234/2021г. по описа на ВТРС, както и приет от РС за съвместно разглеждане в процеса предявен от „Старт – 97“ ООД против „Пират“ ЕООД по реда на чл.211 ГПК насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждане на „Пират“ ЕООД да заплати на ищеца по насрещният иск „Старт – 97“ ООД сумата от 2 816,58лв., представляваща 50% от заплатените разноски по изготвяне на строителна документация за обект външно водопроводно отклонение на основание т.3 от раздел III от сключеното между страните Договорно споразумение от 17.12.2019г.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на първоначалната ИМ ответникът по първоначалният установителен иск - „Старт – 97“ ООД, чрез пълномощника си адв.Й. П. – ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост и частична неоснователност на първоначалният установителен иск. Признал е факта на сключено между страните по делото Договорно споразумение от 17.12.2019г., с което са уговорени параметрите на съвместната дейност – изграждане на външен водопровод за захранване с вода на собствени парцели, както и на изпълнение на задълженията, поети от ищеца „Пират“ ЕООД по този договор. Възразил е, че при това изпълнение ищецът по първоначалният установителен иск обаче значително се е отклонил от договорените параметри, като водопровода, вместо с дължима от 485,60м. по проектна документация е изграден с дължина от 687м., т.е. повече от 200 метра трасе. Релевирал е възражение, че извършените дейности и направените разноски надхвърлят значително уговореното и съгласуваното със „Старт -97“ ООД, вкл. е налице и съществена разлика в цените на работите и материалите, заложени в проектната документация, от една страна, и цените, които ищецът „Пират“ ЕООД твърди да е заплатил за съответните работи – от друга страна.

Релевира възражение, че датата на процесно фактуриране е началният момент, от който започва да тече едногодишният срок за плащане по т.4 от раздел III от подписаното между страните договорно споразумение от 17.12.2019г. и ответникът не е в забава и искът е предявен преди изтичането на срока за плащане. Твърдял е и неизпълнение от ищеца надлежно на задължението му да фактурира направените разходи, от което следвало, че задължението за заплащане на исковата сума изобщо не е възникнало.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор по насрещната ИМ ответникът по насрещният осъдителен иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД – „Пират“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.П. Н. – ВТАК, го е оспорил изцяло като неоснователен по основание и размер с искане да бъде отхвърлен, т.к. целта на подписаното между страните договорно споразумение е да бъдат поделени разходите, направени по време на изграждането на 3 водопровода след датата на подписването му, а не претендираните за плащане разходи, касаещи период, предшестващ писменото споразумение, доколкото и изграждането на водопровода не обхваща създаването, съгласуването и одобряването на проектната документация, каквито твърдения навежда ищецът по насрещният иск.

С определението по чл.140 ГПК, е уважено инкорпорирано в писмения отговор по насрещната ИМ искане на ищеца по първоначалният иск по чл.214 ал.1 ГПК, като е допуснато на основание чл.214 ал.1 ГПК изменение на първоначалният иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, като е намален размерът му от 14 562лв. на 8 562лв., до който размер първоначалният иск следва да се счита предявен, като изменението /намаляването/ на размера на първоначалният иск е продиктувано от извършено от ответника по същия „Старт - 97“ ООД в хода на процеса на два пъти частично плащане на сумата от общо 6000лв., от която 2000лв., платени на 25.02.2021г., и 4000лв. – платени на 29.04.2021г. Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че за прекратената част от първоинстанционното производство, доколкото изменението на първоначалния иск по чл.214 ал.1 ГПК /намаляването размера му/ е свързано с частично десезиране на съда, първостепенният исков съд е следвало, съобразно т.13 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, да обезсили частично издадената заповед по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№234/2021г. по описа на ВТРС за разликата от 6000лв. над 8562лв. до 14 562лв.