Решение № 1063 от 17.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1063 гр. Русе, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520106197 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *************, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5.

Предявени са при условията на евентуалност обективно съединени установителни искове, както следва: главен иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 1069922 от 09.05.2024 г. на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит; евентуален иск за прогласяване недействителността на същия договор на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11 и чл. 19 ЗПК; при последваща евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 09.05.2024 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит № 1069922, по силата на който получила заемна сума в размер на 1 400 лв. със срок за погасяване до 10.03.2025 г.

В договора бил посочен фиксиран годишен лихвен процент от 50% и годишен процент на разходите от 62,51%. Общата дължима сума без неустойката била определена на 1 817,82 лв.

Съгласно чл. 5 от договора кредитополучателят бил задължен в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, 1 който да отговаря на множество изисквания, включително относно размера на доходите, кредитната история и липсата на други правоотношения с кредитора.

В чл. 11, ал. 2 от договора било предвидено, че при непредоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи фиксирана неустойка в размер на 1 292,18 лв.

Ищцата поддържа, че макар неустойката формално да е свързана с неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тя фактически представлява сигурен и предварително известен на кредитора разход по кредита.

Неустойката била включена още в първоначално изготвения погасителен план и била разсрочена за плащане заедно с погасителните вноски.

Посочва, че изискванията към обезпечението са практически трудно изпълними, срокът за предоставянето му е прекомерно кратък, а кредитът е бил отпуснат преди представянето на обезпечение. Поради това според ищцата още при сключването на договора кредиторът е могъл да предвиди, че неустойката ще бъде начислена.

Твърди, че неустойката представлява част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР. Невключването довело до посочване в договора на ГПР, който не отразява действителната икономическа тежест на кредита.

Поддържа също, че клаузата за неустойка заобикаля ограничението по чл. 19, ал.

4 ЗПК, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, противоречи на добрите нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Моли главният иск да бъде уважен, а при отхвърлянето му съдът да разгледа последователно евентуалните искове. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. На първо място ответникът прави възражение за злоупотреба с процесуални права. Посочва, че между страните били сключени общо пет договора за кредит, а ищцата образувала три отделни производства пред Районен съд – Русе, по които оспорвала сходни договорни клаузи. Според ответника отделното предявяване на исковете имало за цел генериране на разноски в няколко производства.

Поискал е делото да бъде съединено с гр. д. № 6198/2024 г. и гр. д. № 6281/2024 г., а при отказ от съединяване да не бъдат присъждани разноски на ищцата за повече от едно производство. С определение от 15.04.2025 г. съдът е оставил без уважение искането за съединяване на делата, като е приел, че отделните производства имат за предмет различни договори и самостоятелни облигационни правоотношения.

По съществото на спора ответникът поддържа, че процесният договор съдържа всички реквизити по чл. 10 и чл. 11 ЗПК и че посоченият в него ГПР от 62,51% е определен законосъобразно. Според ответника неустойката не следва да се включва в 2

ГПР, тъй като е дължима единствено при неизпълнение на самостоятелно договорно задължение. Позовава се на правилото, че при определяне на ГПР не се включват сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора.

Поддържа, че към момента на сключване на договора не било сигурно дали ищцата ще изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, поради което неустойката не представлявала предварително неизбежен разход.

Твърди, че потребителят бил предварително и ясно информиран за размера на неустойката и за размера на погасителните вноски при настъпване на предпоставките за начисляването . Ответникът счита, че клаузата е индивидуално уговорена и не е неравноправна. Поддържа също, че евентуалната нищожност на неустоечната клауза не може да доведе до недействителност на целия договор, тъй като договорът може да се прилага и без нея по аргумент от чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение и претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представения договор за потребителски кредит се установява, че на 09.05.2024 г. между Г. Д. Д. като кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД като кредитор е сключен договор за потребителски кредит № 1069922.

По силата на договора ответникът е предоставил на ищцата парична сума в размер на 1 400 лв.

В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 50%, ГПР от 62,51% и обща сума, дължима от потребителя, без начисляване на неустойката, в размер на 1 817,82 лв.

Срокът на договора е десет месеца, като крайният падеж е 10.03.2025 г.

Съгласно чл. 5 от договора кредитополучателят е поел задължение в срок от три дни от сключването на договора да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител, отговарящ на предвидените в договора условия.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи фиксирана неустойка в размер на 1 292,18 лв.

Ищцата не е предоставила уговореното обезпечение. Ответникът е начислил неустойка, като след приспадане на отстъпка в размер на 13,33 лв. нейният размер е определен на 1 278,85 лв.

Неустойката е разсрочена и включена в погасителните вноски. С начисляването общата дължима сума по договора е достигнала 3 096,67 лв.

3

По делото е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Д. А.. От заключението се установява, че ищцата е извършила плащания по договора в общ размер на 1 542 лв., с които са погасени:

360,06 лв. главница; 284,31 лв. договорна лихва; 897,63 лв. неустойка. Към момента на изготвяне на заключението оставали непогасени: 1 039,94 лв. главница; 133,51 лв. договорна лихва; 381,22 лв. неустойка. Вещото лице е установило, че посоченият в договора ГПР от 62,51% е изчислен единствено въз основа на главницата и възнаградителната лихва, без да бъде включена неустойката за непредоставяне на обезпечение. При включване на неустойката в разходите по кредита и при съобразяване на главница от 1 400 лв., срок от десет месеца и погасителни вноски в размер на 311 лв. действителният ГПР възлиза на 625,28%. Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и основано на счетоводните данни, предоставени от самия ответник. Заключението не е оспорено от страните и съответства на останалите писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният главен иск е допустим.

Ищцата има правен интерес да установи недействителността на договор, по който ответникът претендира и е получил плащания за главница, лихва и неустойка.

Процесният договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ответникът е кредитор, предоставящ кредити в рамките на своята търговска дейност, а ищцата е физическо лице, действало извън рамките на професионална или търговска дейност.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Годишният процент на разходите има за предназначение да представи по единен, ясен и сравним начин общата икономическа тежест на кредита за потребителя.

Посочването му не представлява формален реквизит, а съществен елемент от защитата на потребителя и от възможността му да направи информиран избор.

По смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на закона в общия разход по кредита се включват всички разходи, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и които потребителят е длъжен да заплати във връзка с получаването и погасяването на кредита.

Действително сумите, дължими поради неизпълнение на договорно задължение, не се включват в ГПР. Правното наименование, дадено от страните на определено плащане, обаче не е решаващо. Съдът следва да изследва действителната 4 икономическа функция на съответната сума, както и дали тя е условен и непредвидим разход или представлява предварително предвидима част от цената на кредита.

В настоящия случай неустойката е в размер на 1 292,18 лв., тоест възлиза на приблизително 92,30% от размера на отпуснатата главница от 1 400 лв.

Тя обезпечава неизпълнението не на основното задължение за връщане на кредита, а на допълнително задължение за предоставяне на обезпечение след отпускането на заемната сума.

Кредитът е предоставен преди обезпечението да бъде представено. Следователно кредиторът е извършил оценка на кредитоспособността на потребителя и е отпуснал сумата, без да постави предоставянето на обезпечението като предварително условие за възникване на кредитното правоотношение.

На потребителя е предоставен срок от три дни за представяне на банкова гаранция или на поръчител, отговарящ на високи изисквания относно доходите и кредитната история.

Характерът на изискванията, краткият срок за изпълнение и отпускането на кредита преди представянето на обезпечението сочат, че още при сключването на договора кредиторът е могъл разумно да предвиди начисляването на неустойката.

Този извод се потвърждава от погасителния план, в който още при сключването на договора са били посочени размерите на вноските с включена неустойка.

Неустойката не е била начислена еднократно след отделна преценка на конкретни вреди, а е била разсрочена и събирана заедно с главницата и възнаградителната лихва.

От заключението на експертизата се установява, че от платените от ищцата 1 542 лв. сумата от 897,63 лв. е отнесена за погасяване на неустойката, докато за погасяване на главницата са отнесени едва 360,06 лв.

Тези обстоятелства показват, че неустойката функционира не като обезщетение за конкретно настъпили вреди, а като допълнително възнаграждение за кредитора и като част от икономическата цена на кредита.

Поради това сумата е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР независимо от използваното в договора наименование „неустойка“.

Неоснователно е възражението на ответника, че неустойката не е била известна към момента на сключване на договора. Размерът е предварително фиксиран, посочен е в договора и е включен в погасителния план. На кредитора са били известни както размерът на разхода, така и обстоятелствата, при които същият ще бъде начислен.

Неоснователно е и възражението, че ясното посочване на неустойката в отделна 5 договорна клауза е достатъчно за информираността на потребителя.