Решение № 296 от 04.05.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Благоевград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210102080 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е било образувано по искова молба, подадена от Ф. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б* чрез адвокат Васил П. против В. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*

Твърди се в исковата молба, че през 2013 год. в качеството си на законни съпрузи с Ф*Б., починал на 22.11.2019 година прехвърлили на внука им В. Б* собствените им недвижими имоти, находящи се в с. Л* а именно: 1/2 (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-185/ 24.10.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР засягащо поземления имот е от 19.07.2024 година, с адрес на поземления имот: с. Л* с площ от 2354.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор - няма, номер по предходен план – няма, при съседи: поземлени имот с идентификатори ***; ***; ***;

***; ***; ***, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ 40, 00 /четиридесет/ кв. метра, брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в сградата - 0 /нула/, с предназначение селскостопанска сграда, предишен идентификатор - няма срещу задължението В. И. Б. да поеме гледането и издръжката на дядо си и баба си, лично или чрез трето лице до края на живота на всеки един от тях, заедно и поотделно, като им осигури спокоен и нормален живот. Твърди се, че цитираните имоти по документ за собственост са описани като 1/2 идеална част от поземлен имот 201 /двеста и едно/, кв. 17 /седемнадесети/ по ЗРИ на с.

Логодаж, одобрен със Заповед № 110 от 05.05.1987 година и одобрен кадастрален план със Заповед № РД- 02-14 1462/27.07.2000 година, целият с площ 2365 /две хиляди триста шестдесет и пет/ кв. метра, който имот е включен в образуването на УПИ VIII /осми/ и УПИ VII /седми/, с неуредени регулационни сметки, при граници и съседи по документ за 1 собственост път, общинско място, Н*ведно с изградената в северната част на имота, до пътя паянтова сграда, състояща се от две стаи и мазе, с декларирана РЗП 51. 00 кв. метра. Твърди се, че сделката била обективирана в Нотариален акт № 105, том I, per. № 2161, дело № 96 от 2013 година, вписан в Служба по вписванията при с вх.рег.№ 2426/28.06.2013 година, акт № 76, том VIII, дело № 1016/2013 година, като първоначално отношенията им били добри, а и те реално били по-млади и някак се справяли с живота, като съпругът на ищцата починал 2019 година и от тогава тя разполага само с пенсията си, с която се издържа, като по голямата част от средствата отивали за лекарства, като тези разходи не покриват разходи за ток, дърва за огрев, храна.

Твърди се, че за тези нужди от 7-8 години й помагат единствено дъщеря й А. Ч. и съпругът й К* Навежда се, че от около 4-5 години здравословното й състояние рязко се влошило, като била диагностицирана с хипертонична болест III степен, двустрА. загуба на слуха и други заболявания свързани с възрастта й. Твърди се, че от страна на ответника не получава никаква грижа, свързана с разходи по дома, осигуряване на храна, почистване, пазаруване и каквото и да е било друго, нито пък финансова и морална подкрепа, като от шест години живее в апартамента на дъщеря й, която изцяло поела гледането и издръжката й.

С оглед на горното, се иска от съда да постанови решение, с което да се развали договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане издръжка, обективиран в Нотариален акт № 105, том I, per. № 2161, дело № 96 от 2013 година, вписан в Служба по вписванията при с вх.рег.№ 2426/28.06.2013 година, Акт № 76, том VIII, дело № 1016/2013 година до размера на 1/4 (една четвърт) идеална част за поземлен имот с идентификатор *** и до 1/2 (една втора) идеална част за построената в него сграда с идентификатор ***, поради виновното неизпълнение на поетите по него задължения от ответника. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск. Оспорва се твърдението на ищцата, че не е полагал грижи и не е изпълнявал задължението си по договора спрямо ищцата. Твърди се, че ищцата никога не го е търсила да иска издръжка или някакви грижи, но въпреки всичко ответникът е правил многократно опити да полага грижи за баба му по бащина линия, но грижите за същата били поети от леля му по нейна инициатива след смъртта на дядо му. Счита се, че в случая не е налице съществено неизпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Твърди се, че ищцата никога не му е отправяла покана за изпълнение, нито е давала срок за изпълнение, никога не му е представяла медицински документи или други доказателства, че е останала без грижи или че е претърпяла вреди. Твърди се, че ищцата винаги е отказвала, каквато и да е помощ от ответника макар неговото желание за това. Твърди се, че развалянето на договора би било в противоречие с принципите на справедливост и добросъвестност, като ответникът не е бил уведомен за евентуални претенции, не е бил допуснат до лично изпълнение, тъй като дъщерята на ищцата А*Ч. се грижела за нея. Ответникът твърди, че винаги е бил показвал готовност за такава форма на грижи, каквато би била разумна предвид възрастта и нуждите на баба му, като е предлагал многократно парични средства на леля му А*Ч. във връзка с грижите на баба му, но същата отказала да го получи. Навежда се, че леля му А*Ч. му е споделяла, че баба му страда от деменция от около 1 година, поради което у ответника възникват съмнения, че ищцата Ф. Б. е упълномощила адвокат за завеждане да това дело, а дори и да го е упълномощила едва ли знае за какво е делото.

С оглед изложеното се иска от съда да отхвърли исковата молба като неоснователна.

Претендират се сторените по делото разноски.

След постъпила по делото молба от ответника на 11.12.2025г., в която сочи, че ищцата по настоящето производство Ф. М. Б., ЕГН ********** е почина на датата 01.12.2025 г. и установяване на наследниците й, съдът е приел следното по делото: след 2 смъртта на ищцата призовани да я наследят на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН е дъщеря й и синът й, които са носители на правото на иск, по силата на универсално правоприемство, всеки за по ½ ид.ч. от защитаваното субективно материално право или за по 1/8 от имота и за по ¼ от сградата. Тъй като синът й е починал преди нея, на основание чл. 10, ал. 1 ЗН негови наследници по заместване са Р. И. Б. и ответникът по делото (низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените). Доколкото той е ответник в производството обаче, производството за неговата ид.ч. е недопустимо поради сливане на качеството на ищец и ответник. Доколкото в исковата молба се претендира разваляне на договора до размера на 1/4 ид.ч. от прехвърлените вещни права - за имота и за ½ ид. части за сградата, производството по делото следва да бъде прекратено до обема на 1/16 от претендираните с исковата молба права за имота и за 1/8 идеална част от сградата или 1/8 от прехвърлените вещни права за ПИ и 1/4 от сградата по нотариален акт № 105, том I, per. № 2161, дело № 96 от 2013 година, вписан в Служба по вписванията при с вх.рег.№ 2426/28.06.2013 година, Акт № 76, том VIII, дело № 1016/2013 година /Решение № 360/13.06.2014г. по гр.д. № 796/2012г. на ВКС, IV г.о; Решение №328/27.10.2016г. по гр.д. № 766/2014г. на ВКС, IV г.о; Тълкувателно решение №30 от 17.VI.1981г., ОСГК на ВС;

Решение № 653/25.11.2003г. по гр.д. № 146/2003г. на ВКС, I г.о/. Това е така, тъй като при смърт на страна в процеса се стига до процесуално правоприемство по силата на закона, а в случаите, когато правоприемникът на починалата страна участва на лично основание като насрещна страна по спора е налице сливане качеството на ищец и ответник в един правен субект, до размера на притежаваната от наследника част. В тази част искът е недопустим, поради липса на насрещна страна, в който случай съдът прекратява производството по делото. Естеството на спорното право и вида на търсената съдебна защита са без значение за правоприемството, съответно за сливането на качеството ищец и ответник и за дължимата последица-прекратяване на висящия исков процес. При така установеното съдът с определение от 15.01.2026г. по делото е прекратил производството по делото в частта за 1/16 идеална част от претендираните с исковата молба права за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-185/ 24.10.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР засягащо поземления имот е от 19.07.2024 година, с адрес на поземления имот: с. Л* с площ от 2354.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор - няма, номер по предходен план – няма, при съседи: поземлени имот с идентификатори ***; ***; ***;

***; ***; *** и за 1/8 идеална част от построената в същия имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ 40, 00 /четиридесет/ кв. метра, брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в сградата - 0 /нула/, с предназначение - селскостопанска сграда, предишен идентификатор – няма или сградата или 1/8 от прехвърлените вещни права за ПИ и 1/4 от сградата по нотариален акт № 105, том I, per. № 2161, дело № 96 от 2013 година, вписан в Служба по вписванията при с вх.рег.№ 2426/28.06.2013 година, Акт № 76, том VIII, дело № 1016/2013 година, поради сливане качеството на ищец и ответник в лицето на В. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*и конституирал на основание чл. 227 ГПК А. Ф. Ч., ЕГН *и адрес: гр. Б*и Р. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Б*като ищци в процеса в качеството им на наследници на първоначалната ищца Ф. М. Б., ЕГН **********, починала на 02.12.2025г.

По делото към дата 02.02.2026 г. е постъпила молба от Р. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Б* конституиран като ищец в процеса на основание чл. 227 ГПК, с която заявява, че не желае да участва в производството и не поддържа предявения иск, поради което съдът с протоколно определение от 26.02.2026г. е прекратил производството по делото по отношение конституирания като страна в процеса в качеството му на наследник на 3 първоначалния ищец Ф. М. Б. с ЕГН **********, адрес гр. Б* - Р. И. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. Бл*поради оттегляне на иска на основание чл. 232, ал. 1 ГПК за правата, които е наследил от първоначалната ищца.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с № 105, том I, рег. № 2161, дело № 96/2013 г. на нотариус К*с район на действие района на РС – Благоевград първоначалната ищца, починала в хода на процеса и починалият й съпруг Ф*Б., починал на 22.11.2019 година прехвърлили на внука им – ответникът В. Б* собствените им недвижими имоти, находящи се в с. Л* а именно: 1/2 (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18185/ 24.10.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР засягащо поземления имот е от 19.07.2024 година, с адрес на поземления имот: с. Л*с площ от 2354.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор - няма, номер по предходен план – няма, при съседи: поземлени имот с идентификатори ***;