Решение № 63 от 23.06.2022, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- Административно наказателно дело 115/2022
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 23.06.2022
- В сила
- 18.08.2022
- Състав
- Атанас Тодоров Динков
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Чирпан, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно наказателно дело № 20225540200115 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от КР. П. Ж., ЕГН ********** против Електронен фиш, Серия К, № 3127998 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора (ЕФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Жалбоподателя моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалвания ЕФ, жалбоподателят КР. П. Ж., ЕГН **********, е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен 1 фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв.), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 25.10.2019 г. в 12.03 часа, в обл.
Стара Загора, АМ Тракия, км. 180, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта 90 км/ч въведено с пътен знак „В 26“ ("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), съгласно заповед РД-11-1193/30.09.2019 г. на АПИ, е управлявал лек автомобил „**“, с регистрационен номер **, със скорост 131 км/ч при отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 544.
В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В процесния случай, предмета на това доказване включва и представянето на доказателства за валидно въведено с пътен знак В26, ограничение на скоростта на 90 км/ч, в участъка на км. 180 от АМ Тракия, в посока към гр. Бургас, към датата на извършване на санкционираното нарушение.
По делото е представена Заповед № РД-11-1193/30.09.2019 г. относно: Временна организация и безопасност на движение (ВОБД) за обект: „Въвеждане на ограничение на скоростта в участък от км. 168 + 000 до км. 208 + 100 ляво и дясно платно на АМ Тракия“ на Председателя на УС на АПИ (л. 14 от делото). Съгласно т. 2 на посочената Заповед № РД-11-1193/30.09.2019 г. ограничението следва да се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а именно: стриктно изпълнение на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за ВОБД и при спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010 г. и приемането на ВОБД с Протокол от комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора и Сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора, като изрично е отразено, че заповедта влиза в сила след представянето на протокола по т. 2 в АПИ. В случая, санкциониращият орган не представя доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничението на скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км. 180, в платното за движение към гр. Бургас, както и доказателства, че посочените в цитираната заповед условия са били налице, към момента на извършване на деянието.
Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила на заповедта, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. От обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед № РД-11-1193/30.09.2019 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия за влизането й в сила. В случая, представените доказателства не установяват релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе смисъл има за последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение (В този смисъл е постоянната практика по сходни казуси, обективирана в Решение № 2
399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по описа за 2019 г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 153 от 30.06.2020 г. по КАН дело № 120 по описа за 2020 г., Решение № 195 от 20.05.2021 г. по КАН дело № 118 по описа за 2021 г., всички на Административен съд – Стара Загора).
От изисканата в хода на съдебното следствие справка от Агенция пътна инфраструктура, ОПУ – Стара Загора (л. 38 от делото) се установява, че точка с координати ЕL: 25.35000° и NL:
42.23333°, попада в община Чирпан и не попада на АМ Тракия.
От изисканата в хода на съдебното следствие справка от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (л. 39 от делото) се установява, че точка с координати ЕL: 25.35000° и NL:
42.23333° се намира в област Стара Загора, община Чирпан, в землището на село Рупките, в близост до АМ Тракия.
Това обстоятелство е служебно известно на настоящия съдебен състав, тъй като е констатирано по много от разглежданите дела по идентични казуси (АНД № 422/19 г., АНД № 225/20 г., АНД № 358/20 г., АНД № 362/20 г. всички по описа на РС – Чирпан, решенията по които са публикувани на сайта на съда).
Местоположението на цитираната географската точка е свободно достъпно също така и онлайн на уебсайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), чрез следните онлайн инструменти – Кадастрална административна информационна система и Геокартфонд портал.
Географската точка с координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333°, която обозначава местоположението на АТСС № TFR1-М, № 657, е посочена в приложения снимков материал от заснетия клип (л. 7 от делото), който представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа за 2018 г. на Административен съд Стара Загора).
Така установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от точка с географски координати ЕL: 25.35000° и NL: 42.23333°, която не попада на АМ Тракия, не е било възможно да се извърши измерване на скоростта на превозни средства, движещи се по АМ Тракия, в частност на скоростта на процесния автомобил.
В случая не е било спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на посочените в ЕФ дата, място и час е било управлявано МПС, с отчетеното превишение на скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156, Решение от 12.02.2021 г. по КАН дело № 422 и двете по описа за 2020 г. на Административен съд – Стара Загора).
По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния 3 съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 300 лева, адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за правна защита и съдействие от 11.05.2022 г. (л. 30 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна (л. 19) е неоснователно, тъй като заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото и е в минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 3127998 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на КР. П. Ж., ЕГН **********, представляван от адв. Т. Ив. Р. от АК - Пловдив, направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4