Решение № 31 от 28.03.2012, Районен съд - Горна Оряховица

Р

Е Ш Е Н И Е

№31 гр.Г.О., 28.03.2012г.

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ОСМИ състав, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Р.Г. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1962 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени установителни искове за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, предмет на двете съединени граждански дела.

Ищецът

„УНИПАК” АД със седалище гр.П., чрез пълномощника си адв.Я. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че със ответника са страни по сключен между тях договор за изработка на пликове за хляб, по който е изправна страна, изпълнила задължението си, като е произвел посочените по-горе изделия и продал произведените количества на ответника, което е видно от съставените складови разписки и нареждания за експедиция, като за предадените количества пликове за хляб са съставени процесните фактури №

№19114/4.11.2010г. за сумата от 9912 лв. с

ДДС, по която е извършено частично плащане в размер на1500 лв. и е налице непогасен остатък от 8 412 лв с ДДС, фактура № 19144/5.11.2010г. за сумата от 7922,04лв. с ДДС, по която ответникът не е извършвал плащания, фактура № 19426/24.11.2010г. за сумата от 8748,60 лв. с ДДС, по която ответникът не е извършвал плащания и фактура № 20996/17.03.2011г. за сумата от 4 254,60 лв. с ДДС, по която ответникът не е извършвал плащания. Претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 6.07.2011г., ведно със законната лихва върху непогасените главници, считано от датата на подаване на заявленията по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане. Твърди, че по негови заявления по чл.410 от ГПК в съда са образувани частни граждански дела относно исковите суми -Чгр. дело №1609/2011 и Гр.дело №1610/2011г., двете по описа на ГОРС, по които против ответника - длъжник са издадени заповеди по чл. 410 от ГПК за исковите суми за непогасени главници, за мораторна и законна лихви,против които длъжникът е възразил в рамките на срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на оспорените парични притезания. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да установи съществуването на оспореното му парично притезание, съгласно издадените против ответника /длъжник/ заповеди по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№1610/2011г. на ГОРС и по Чгр.д.№1609/2011г. на ГОРС. Претендира направените по исковото и по двете заповедни производства съдебни разноски, за които представя списък на разноските.

В СЗ ищецът,чрез пълномощника си адв.Я. от ВТАК, поддържа предявените искове. По искане на ищеца по чл.214 ал.1 от ГПК с протоколно определение от 19.01.2012г. съдът допусна изменение на иска по отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата от 9912лв. по фактура №1914/4.11.2010г. за периода от 04.11.2010г. до 10.03.2011г., или изменение размера от 358,77лв. на 355,89 лв., или намаление на същия с 2,88лв., мораторната лихва върху главница от 8412лв. по същата фактура за периода от 11.03.2011г. до 6.07.2011г. да се счита предявен за сумата от 276,48 лв., вместо претендираната в исковата молба от 281,24лв., или намаление на същия с 4,76 лв., мораторната лихва върху главница от 7922,04 лв. по фактура № 19144/5.11.2010 г. за периода от 5.11.2010г. до 6.07.2011г. да се счита предявен за сумата от 542,58лв., или намаление на същия с 4,57 лв., мораторната лихва върху главницата от 8748,60 лв. по фактура № 19426/24.11.2010г. за периода от 24.11.2010г. до 06.07.2011г. да се счита предявен за сумата от 552,23 лв., или намаление на същия с 5 лв., и мораторната лихва върху главницата в размер на 4254,60 лв. по фактура № 20996/17.03.2011г. за периода от 17.03.2011г. до 06.07.2011г. да се счита предявен за сумата от 132,62 лв., или намаление на същия с 2,38 лв.

Ответникът

„Хлебозавод Корн” ОООД със седалище гр.Г.О. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло по основание и по размер. Оспорва извършването на услугата, описана във фактурите изцяло, както и дължимостта на исковите суми. В съдебно заседание редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка със сключен между тях договор за изработка по чл.258 от ЗЗД, по силата на който ищецът – изпълнител е произвел пликове за хляб и е предал произведените договорени количества на ответника – възложител, за който е възникнало паричното задължение да заплати стойността на произведените пликове за тях, съгласно издадените данъчни фактури № №19114/04.11.2010г. на стойност 9 912лв. с ДДС, по която на 11.03.2011г. длъжникът е извършил частично плащане в размер на 1500лв. и остава неиздължен остатък от 8 412лв. с ДДС; №19144/05.11.2010г. на стойност 7 922,04лв., по която ответникът не е извършвал плащания, фактура №19426/24.11.2010г. на стойност 8 748,60лв., по която ответникът не е извършвал плащания, и фактура №**********/17.03.2011г. за сумата от 4 254,60лв. с ДДС, по която ответникът не е извършил плащане,за забавата в плащането на които длъжникът дължи на ищеца – кредитор обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ищецът е изправна по договора за изработка страна, изпълнила задължението си за изработване на договорените количества пликове за хляб, за които са издадени процесните фактури, и предаването им на ответника – възложител, което се установява от приетите като доказателства по делото складова разписка №8333/04.11.2010г. и нареждане за експедиция №47527/04.11.2010г. /относно количествата пликове за хляб, фактурирани съгласно фактура №**********/04.11.2010г./, нареждане за експедиция №47554/05.11.2010г. /относно количествата пликове за хляб, фактурирани съгласно фактура №**********/05.11.2010г./, съответно относно ищцовото вземане по присъединеното гр.д.№1963/2011г. на ГОРС – от складови разписки №8365/24.11.2010г.,, №8545/17.03.2011г. и нареждане за експедиция №47773/24.11.2010г. /относно количествата пликове за хляб, фактурирани съгласно фактура №**********/24.11.2010г./ и нареждане за експедиция № 49040/17.03.2011г. /относно количествата пликове за хляб, фактурирани съгласно фактура №**********/17.03.2011г., както и от писмените заключения на ВЛ М. по изслушаната ССчЕ, видно от която процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете страни по делото и същото по отношение на тях е водено редовно, както и че количеството произведена продукция е отразено в счетоводството на ищеца, респ. е отразено като количество фактуриран – получен материал /пликове за хляб/ по процесните фактури и в счетоводството на ответника.

По заявления на ищеца по чл.410 от ГПК са образувани Чгр.д.№1610/2011г. и Чгр.д.№1609/2011г., двете по описа на ГОРС, по които срещу длъжника „Хлебозавод Корн” ООД със седалище гр.Г.О. са издадени заповеди по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за исковите суми, срещу които длъжникът е възразил изцяло в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване в срока по чл.415 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на оспореното му парично вземане за главница, мораторна и законна лихви.

От ССчЕ се установи, че ответникът не е извършил плащания на паричните си задължения по процесните фактури № №**********/05.11.2010г. на стойност 7 922,04лв. с ДДС, №**********/24.11.2010г. на стойност 8 748,60лв. с ДДС, №**********/17.03.2011г. на стойност 4 254,60лв. с ДДС, като е извършил частично плащане само по фактура №**********/04.11.2010г. в размер на 1500лв. и остава неиздължен остатък от 8 412лв.

От писмените заключения на ВЛ по ССчЕ се установява по размер претендираното акцесорно вземане на ищеца за законна лихва върху главниците по процесните фактури за периода от датата на изискуемостта на вземането до датата на подаване на заявленията по чл.410 от ГПК в съда, както следва: върху главницата по фактура №**********/05.11.2010г. мораторна лихва в размер на 542,58лв. за периода от 05.11.2010г. до 06.07.2011г.; върху главницата по фактура №**********/24.11.2010г. мораторна лихва в размер на 552,23лв. за периода от 24.11.2010г до 06.07.2011г.; върху главницата по фактура №**********/17.03.2011г. мораторна лихва в размер на 132,62лв. за периода от 17.03.2011г. до 06.07.2011г.

С оглед извършеното по фактура №**********/04.11.2010г. на стойност 9 912лв. с ДДС частично плащане в размер на 1500лв., мораторната лихва върху главницата от 9 912лв. за периода от 04.11.2010г. до датата на извършеното частично плащане 11.03.2011г., видно от ССчЕ, е в размер на 355,89лв., респ. върху неизплатения остатък от 8412лв. за периода от датата на частично плащане 11.03.2011г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 06.07.2011г. е в исковия размер от 276,48лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените установителни искове за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, предмет на двете съединени граждански дела, са процесуално допустими, доколкото у ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на оспореното му парично притезание, съгласно издадените против ответника – длъжник заповеди по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№1610/2011г. и Чгр.д.№1609/2011г., двете по описа на ГОРС.

Разгледани по същество се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

Безспорно по делото се установи, че между страните са били установени търговски взаимоотношения във връзка със сключен между тях договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД за договорени количества пликове за хляб, по силата на който ищецът е изпълнител, а ответникът – възложител. От приетите по делото писмени доказателства и писмени заключения на ВЛ по ССчЕ безспорно се установи, че ищецът – изпълнител е изправна по договора за изработка страна, изпълнила поетото договорно задължение за изработване на договорените количества пликове за хляб, съгласно поръчките на ответника, и предаването им на ответника, поради което и на основание чл.266 ал.1 изр.1 от ЗЗД за „Хлебозавод Корн” ООД със седалище гр.Г.О. е възникнало паричното задължение да заплати възнаграждението за приетата работа. Извършването на услугата от ищеца и предаването на фактурираните с процесните фактури количества пликове за хляб от ищеца на ответника се доказва от приетите като доказателства по делото складови разписки и нареждания за експедиция, както и от ССчЕ, видно от която количествата произведена продукция са отразени в счетоводството на ищеца, като са издадени складови разписки за заскладена готова продукция, респ. е отразено в счетоводството на ответника като фактуриран – получен материал /пликове за хляб/, поради което възражението на ответника, че услугата не е извършена, е неоснователно и недоказано. Паричното вземане на ищеца против ответника за претендираното възнаграждение за приетата работа в размер на стойността на фактурираните с процесните фактури количества предадени пликове за хляб е ликвидно /определено по основание и по размер/, както и изискуемо, доколкото е настъпил падежа, посочен в процесните фактури, съвпадащ с датата на предаване от ищеца на ответника на изработените пликове за хляб.

Налице е пълно виновно неизпълнение от ответника на паричното му задължение за заплащане стойността на изработените и предадени му количества прикове за хляб по трите процесни фактури №

№**********/05.11.2010г. на стойност 7 922,04лв. с ДДС, №**********/24.11.2010г. на стойност 8 748,60лв. с ДДС, №**********/17.03.2011г. на стойност 4 254,60лв. с ДДС, поради което исковете по чл.422 ал.1 от ГПК следва да бъдат уважени изцяло в претендирания размер, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главниците по тези фактури за периода от датата на изискуемостта на вземането до дата 06.07.2011г., предхождаща датата на подаване на заявленията по чл.410 от ГПК в съда в претендираните размери по всяка фактура, доказани от ССчЕ.