Решение № 956 от 09.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Бургас, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120202315 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на И. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б., ул.“****‘ 22, чрез адв.Х. Х., срещу Наказателно постановление №26-0769-000983/20.05.2026 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Х. Х., като моли за отмяна на НП и присъждане на сторените разноски.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Ж.а, която моли за потвърждаване на НП и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.04.2026г. около 11:15 часа, в гр.Бургас, бул.“Христо Ботев“, до номер 77, в посока ул.“Македония“, И. Р. Г., ЕГН **********, управлявала лек автомобил – марка „Пежо 207“, с peг. номер ******, собственост на Д. К. Д., ЕГН: **********. На посочените място и време, той бил спрян за извършване на проверка от страна на контролните органи.

При извършена проверка от актосъставителя било установено, че така посоченото МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация от 10.02.2026г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на застраховка „Гражданска 1 отговорност“ на автомобилистите.

С Постановление от 13.05.2026г. БРП отказала да образува ДП, като изпратила материалите по преписката на Сектор „Пътна полиция“ Бургас. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си Ж. е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 255.65 евро/ 500.01 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор в ОДМВР Бургас, 04 РУП гр.Бургас, видно от приложените по делото заповеди.

АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Г . неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.

Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление 2 от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

Към датата на нарушението е налице промяна на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като вече е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците за прекратената регистрация. Това обаче не означава автоматично наличие на виновно поведение от страна на водачите, които управляват автомобили с прекратена по този ред регистрация.

Прекратяването става въз основа на уведомление от Гаранционния фонд. За да бъде изпратено уведомление, следва преди това да е даден срок на собственика да поднови застраховката си.

Съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Съгласно чл. 574, ал. 11 от КЗ когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

От изложеното може да се заключи, че за да се направи извод, че собственикът е могъл поне да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Именно след това уведомяване той би могъл да формира знание, че ако не спази срока, Гаранционният фонд ще уведоми МВР, при което регистрацията ще бъде прекратена. Обратно, ако липсва уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ не би могло да се очаква, че собственикът би могъл да знае, че е възможно да бъде прекратена регистрацията на автомобила.

Следва да се уточни, че хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се различава от хипотезата на чл. 143, ал. 15, където регистрацията се прекратява след изтичане на 2месечен срок от придобИ.ето на МПС. В последния случай собственикът няма как да не е наясно, че от момента на придобИ.ето тече срок, изтичането на който е скрепено със съответните последици. В хипотезата на чл. 143, ал. 10 обаче знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ.

От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от 24.03.2026г., но за това обстоятелство не е уведомен собственикът на автомобила. По делото липсват каквито и да е данни за уведомяване от страна на Гаранционния фонд за това обстоятелство. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Тук може да се посочи и че макар чл. 574, ал. 10 КЗ да говори за 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението, то следва да са налице доказателства, че това уведомление е било получено от адресата, тъй като противоречи на каквато и да е не само правна, а и житейска логика, да се очаква от едно лице да изпълни определено действие в срок без изобщо да знае, че трябва да го направи. Ето защо, при приложението на разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ следва да се приеме, че 14-дневният срок тече от датата на получаване на уведомлението от собственика.

По делото не се установява и по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена. В тази насока навежда и обстоятелството, че процесният автомобил е бил с наличен талон и на поставени 3 върху същия регистрационни номера, няма как да се очаква, че Г. може да предположи, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказ да се образува ДП.

В тази връзка следва да се има предвид и становището на Върховния касационен съд по конституционно дело № 12/2026 г. В същото изрично се посочва, че твърдението, че задължението на администрацията да информира засегнатото лице за ограничаването на правата му е отпаднало, не намира опора в действащото законодателство.

С чл.140, ал.2 от ЗДвП законодателят е възложил на министъра на вътрешните работи да определи условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства с наредба, съгласувана с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № I45/2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях. Според чл.1, ал.1 тя определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства.

Конкретно процедура по прекратяване на регистрацията е уредена в раздел III от Наредбата.

Основанията за служебно прекратяване на регистрацията са изброени в чл.186, ал.1, като т.8 визира служебното прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според ал.2 на същия чл.186 от Наредбата, „при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра". При горното се налага изводът, че задължението на административния орган да уведоми засегнатото лице за предприетата спрямо него мярка, независимо че вече не фигурира в ЗДвП, не е отпаднало. Наредбата е действаща и подлежи на изпълнение.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.