Решение № 3837 от 12.06.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София,

12.06.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на петданесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен

Димитров при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 132 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на парично вземане предявен от “П.И.Б.” АД против М.Х.И., ЕГН **********, Д.В.И. - Б., ЕГН ********** и Х.В.И., ЕГН **********, в качеството им на законни наследници на В.С.И., произтичащо от сключен между него и „П.и.б.“ АД Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО – А – 9672/09.10.2006 г., Анекс от 25.10.2007 г. и Анекс № 2 от 26.10.2007 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 03.06.2015 г. от СРС, ІІ ГО, 123 с-в по ч.гр.д. № 48490/2014 г. за следните суми, дължими от тях в съответните им по ЗН дялове,а именно:

1. М.Х.И., ЕГН ********** сума в размер на 1666, 67 евро, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ размер на 5000 евро, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 04.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1781,76 евро, представляваща 1/3 от дължимата договорна лихва в общ размер на 5345,28 евро, начислена съгласно т. 6 от Анекс № 1 от 25.10.2007 г. към Договора, вкл. сума в размер на 1013,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата наказателна лихва в общ размер на 3040,96 евро, начислена съгласно т. 6.1. от Анекс № 1 от 25.10.2007 г. към Договора за периода от 06.02.2009 г. до 04.09.2014 г., вкл. сума в размер на 6,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата такса за поддръжка в размер на 19,94 евро;

2. Д.В.И. – Б., ЕГН **********

- сума в размер на 1666, 67 евро, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ размер на 5000 евро, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 04.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1781,76 евро, представляваща 1/3 от дължимата договорна лихва в общ размер на 5345,28 евро, начислена съгласно т. 6 от Анекс № 1 от 25.10.2007 г. към Договора, вкл. сума в размер на 1013,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата наказателна лихва в общ размер на 3040,96 евро, начислена съгласно т. 6.1. от Анекс № 1/25.10.2007 г. към Договора за периода от 06.02.2009г. - 04.09.2014 г., вкл сума в размер на 6,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата такса за поддръжка в размер на 19,94 евро и

3. Х.В.И., ЕГН ********** сума в размер на 1666, 67 евро, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ размер на 5000 евро, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 04.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1781,76 евро, представляваща 1/3 от дължимата договорна лихва в общ размер на 5345,28 евро, начислена съгласно т. 6 от Анекс № 1 от 25.10.2007 г. към Договора, вкл. сума в размер на 1013,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата наказателна лихва в общ размер на 3040,96 евро, съгласно т. 6.1. от Анекс № 1/25.10.2007 г. към Договора за периода от 06.02.2009г. - 04.09.2014 г., вкл сума в размер на 6,65 евро, представляваща 1/3 от дължимата такса за поддръжка в размер на 19,94 евро, както и да заплатят всички направени по делото разноски, в т.ч. платена държавна такса в размер на 524,40 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1316,61 лв.

Ищецът твърди, че между „П.и.б.“

АД /“ПИБ“ АД/ и В.С.И., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9672/09.10.2006 г., по силата на който Банката е издала кредитна карта - Visa

Класическа с кредитен лимит в размер на 3 000 евро, със срок на валидност - 09.10.2008 г. Съгласно т. 8 от Договора страните са се споразумели, че всички права и задължения във връзка с издаването и ползването на кредитната карта се уреждат от Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти Visa, които са неразделна част от договора за кредит и които били предоставени на кредитополучателя.

С Анекс от 25.10.2007 г. издадената кредитна карта Visa Класическа е била заменена с кредитна карта Visa Classic, а също така били промемени т. 6 и т. 6.1. от Договора и е уговорен крайният срок за погасяване на предоставения кредит - овърдрафт да се подновява автоматично при условия и по реда, предвидени в ОУ на Б.та, които съгласно т.

10 от Договора кредитополучателят е декларирал, че е получил и приема.

С Анекс № 2/26.10.2007 г. Б.та е увеличила предоставения на длъжника банков кредит от 3000 евро на 5000 евро като средствата били усвоени изцяло от кредитополучателя.

В исковата молба се излага, че на 02.06.2009 г. в „ПИБ“ АД е получена молба от ответниците, в качеството им на наследници на В.И., с която уведомяват, че техният наследодател е починал на 20.03.2009 г., като в същата заявили намерение да уредят отношенията си с Б.та, но не поискали прекратяване на договорните отношения.

Ищецът сочи, че поради непогасяване на дължимите по Договора за кредитна карта суми с писмени покани от 15.08.2014 г., отправени до наследниците М.Х.И., Д.В.И. - Б. и Х.В.И. и получени от тях, на основание т. 13.1.1. от ОУ, Б.та им предоставила 5-дневен срок за погасяване на просрочените задължения на техния наследодател. В предоставения срок не постъпило плащане на дължимите суми, поради което Б.та обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.09.2014 г.

На 04.09.2014 г. „ПИБ“ АД е подала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за дължимите суми, по повод на което е образувано гр.д. № 48490/2014 г. на СРС, ІІ ГО, 123 с-в. На 03.06.2015 г. съдът издал Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по посоченото дело, с която осъдил ответниците да заплатят посочените суми.

Твърди, че на 05.12.2016 г. в

„ПИБ“ АД е получено съобщение с приложено Разпореждане на съда, с което Банката е уведомена за подадено възражение от длъжниците срещу заповедта. В тази връзка, ищецът моли съда да уважи предявените искове и претендира разноски по делото.

Ответниците М.Х.И., Д.В.И. – Б. и Х.В.И., чрез процесуален представител адв. О.Р. оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан, а също така и по размер. Твърдят, че видно от приложения Анекс от 25.10.2007 г., наследодателят им се е запознал с ОУ на Б.та, действащи по време на сключването на анекса - ОУ на „ПИБ” АД, приети с Решение на УС на Банката от 17.04.2007 г. изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007 г., а в исковата молба Банката се позовава на други ОУ, с които същият не е бил запознат и не е обвързан от тях, а именно ОУ на „ПИБ” АД, приети от УС на банката, изменени и допълнени с решение от 23.07.2014 г.

Излага се, че в ОУ На Банката, с които наследодателят им е бил запознат липсват т. 10.1, 11.1., 13.1.1,19.1..

19.1.1., 19.2.1.б.”а”, 19.2.2.б.”а”, на които се позовава ищецът, тъй като те са част ОУ, в сила от 23.07.2014 г.. Наред с това от 2014 г. са в сила изменения в ЗЗП, като съгласно чл. 147а при сключване на договор с ОУ, приемането на тези ОУ и съгласието с тях се удостоверява срещу подпис, а ЗПК предвижда, че ОУ се подписват от страните по договора на всяка страница. В тази връзка твърдят, че нито те, нито наследодателят им са били запознати с посочените ОУ на „ПИБ“ АД от 2014 г., същите не са приети от тях, поради което не ги обвързват.

На следващо място излагат, че с подадената молба, с която са уведомили Банката за смъртта на наследодателя си, те са поискали да бъдат уведомени за размера на дълга и са посочили адрес за кореспонденция, като по никакъв начин не са заявявали намерение да продължават договорните отношения с Банката. Твърдят, че впоследствие Б.та неоснователно е увеличавала многократно размера на претенциите си, с което те не са се съгласили, поради което е пристъпила към първо по ред заповедно производство, образувано въз основа на друго извлечение, по повод на което е образувано гр.д. № 23424/2012 на CPC, II ГО, 57 с-в, по което обаче било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ответниците твърдят също така, че не са били уведомени изрично от страна на Б.та, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

На следващо място твърдят, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземането на Б.та спрямо тях считано от смъртта на наследодателя им - 19.03.2009 г., като излагат, че до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.09.2014 г. е изтекъл 5-год. давностен срок за предявяване на вземанията. В тази връзка, молят съда да отвхвърли предявените искове и претендират разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че на 09.10.2006 г. между „П.и.б.” АД и В.С.И., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9672/09.10.2006 г. („Договор за кредитна карта”), по силата на който Банката е издала кредитна карта Visa Класическа, с която е предоставила на картодържателя банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 3000 евро, със срок на валидност - 09.10.2008 г., който е и краен срок за погасяване на овърдрафта, освен ако срокът на договора не бъде продължен.

Съгласно т. 4 картодържателят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в ОУ за издаване и ползване на международни кредитни карти Visa, Класическа. В т. 6 страните са уговорили, че картодържателят ще заплаща на Банката промоционален лихвен процент за първите три отчетни периода в размер на 0,75 % на месец и за остатъка от срока на договора в размер на 1,5 % на месец.

Съгласно т. 8 всички права и задължения на страните във връзка с издаване и ползване на кредитната карта и предоставяне и погасяване на овърдрафта се уреждат от Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти Visa, Класическа, неразделна част от договора, като съгласно т. 10 с подписването на договора картодържателят декларира, че ОУ са му предоставени и е запознат с тях.

По делото е приложен и Анекс от

25.10.2007 г. към Договора за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9672/09.10.2006 г., видно от който по искане на титуляра Банката му издава револвираща международна кредитна карта с чип Visa Classic, с която се заменя издадената на основание Договора за кредит кредитна карта Visa Classic.

В т. 4 от Анекса страните се договарят крайният срок за погасяване на предоставения банков кредит - овърдрафт да се подновява автоматично при условия и по реда, предвидени в ОУ на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти е чип Mastercard и Visa.

С анекса е променена и т. 6 от

Договора като е уговорено, че „При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, Титулярът заплаща на Банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода, годишна лихва в следните размери: 16 % за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 18 % - за всички останали трансакции. В т. 6.1. е уговарено, че „При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит ще се начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 12 %

Съгласно т. 10 от анекса се променя т. 10 от договора по следния начин: „Настоящият договор се сключва при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, като с подписване на договора Титулярът декларира, че са му предоставени и е запознат с Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa и Тарифатата за такси и комисионни на Банката и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка с договора“.

По делото е представен и Анекс

№ 2/26.10.2007 г. към Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9672/09.10.2006 г., видно от който Банката е увеличила предоставения на титуляра банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка от 3 000 евро на 5 000 евро.