Решение № 2356 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2356 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100511524 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.05.2022 год., постановено по гр.дело №51332/2021 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, изменено в частта за разноските с определение от 31.08.2022 год., е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. С. М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.

150 ЗЕ вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 506.65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2018 год. до м.април 2020 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, абонатен №121474, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.дело №25426/2021 год. по описа на СРС, ГО51 с-в – 05.05.2021 год. до окончателното й изплащане и сумата от 581.05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 год. до 12.04.2021 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери, а исковете за сумата от 58.49 лв. – стойност на услугата дялово разпределение и 10.55 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва са отхвърлени изцяло и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 540.06 лв. и в заповедното производство в размер на 170.83 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 1.85 лв. и в заповедното производство в размер на 0.92 лв.

1

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А. С. М..

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че е потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот през исковия период. В тази връзка ищецът не бил ангажирал доказателства по делото. Не било установено, че за имота била открита клиентска партида с абонатен №121474. Не било ясно кои точно Общи условия се прилагали от ищеца, като липсвали данни за обнародването им и влизането им в сила. Не било доказано и точното количество топлинна енергия, доставено в процесното жилище. Видно било от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че общият топломер в абонатната станция не бил преминал метрологична проверка в срок.

Т.е. налице било договорно неизпълнение от страна на ищеца – чл. 5, т. 9 от Общите условия. Правилото на чл. 162 ГПК било неприложимо в частност. Ищецът трябвало да докаже конкретното количество доставена топлинна енергия, както и че претендираната цена съответства на нормативно установения механизъм за разпределение между потребителите в сграда в режим на етажна собственост – припадащия му се дял от общото количество топлинна енергия, както и съответствие между определената цена и нормативно установения лимит. Отдаденото количество топлинна енергия подлежало на редукция с технологичните разходи в абонатната станция, т.е. с количеството топлинна енергия, което реално било неизползваемо за загряване на топлоносителя, циркулиращ в сградната инсталация. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща 2 към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разглеждания случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, че на 15.08.2007 год. ответникът е придобил правото на собственост върху апартамент №20, находящ се в гр.София, ж.к.“*******. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се 3 осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая е несъмнено установено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за отчет, които са подписани от ответника, респ. негов представител – като авторство на последните не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса – чл. 180 ГПК и обективират извънсъдебните му признания за отчетените данни и че за имота е била открита и водена клиентска партида №121474, които при преценката им по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите данни въззивният съд намира, че отговарят на истината, както заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба – в имота през процесния имот е имало монтирани 4 бр. радиатори с ИРРО, с дистанционно отчитане, както и 1 бр. водомер за топла вода; общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил, че съответства на одобрения тип, както и че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи.

Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлинна енергия в определено количество за исковия период. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени и възраженията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било извършено неправилно и че общият топломер в абонатната станция е неизправен се явяват неоснователни.

4

Установено е също така въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза, че стойността на доставената топлинна енергия през периода от м.май 2018 год. до м.април 2020 год. възлиза на 5 506.65 лв. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника за горепосочената сума /главница/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 год. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят.