Решение № 8541 от 09.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8541 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110153063 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІІ "Особени искови производства", глава двадесет и девета „Съдебна делба“, дял І "Производство пред първата инстанция".

Ищецът Я. Р. Д. е предявил иск за делба по чл. 34 ЗС срещу М. Д. Д. на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 39, находящ се в град София, ж.к. „Дружба-2“, вх. Б, ет. 4, с идентификатор ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения, при съседи, съгласно документ за собственост: стълбище, двор, апартамент № 38 и двор, и при съседи с посочени идентификатори на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, заедно с

ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, при съседи: коридор, двор, мазе № 13, заедно с 4,820 % идеални части от общите части на сградата, както и идеални части от правото на строеж върху мястото – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.

По реда на чл. 341, ал. 2 ГПК ответницата М. Д. е поискала в делбената маса да се включи и движимата вещ, а именно лек автомобил, модел „Опел 1

Зафира“, с регистрационен № СВ2253ВН, черен металик, рама № W0L0AHM7582023260 (VIN номер), при твърденията, че всеки от двамата притежава половината от тази вещ или по ½ идеална част от нея - искането е допустимо и така индивидуализираната вещ също е станала предмет от спора.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като сключеният помежду им брак на 04.10.2014 г. е прекратен с влязло в сила решение на 12.03.2025 г. на СРС, 139 състав. Твърди се в исковата молба, че гореиндивидуализираният недвижим имот бил придобит съвместно от страните. На 11.01.2015 г. ищецът сключил предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот за сумата в размер на 50 000 евро, като цялото плащане било извършено по банкова сметка с парични средства, чийто произход е подробно изведен от ищеца в исковата му молба. Твърди, че процесният имот като семейно жилище след фактическата раздяла на двамата бивши съпрузи се ползва само от ответницата и общата за страните дъщеря Ема, която е родена на 20.03.2015 г. С молба-уточнение от 03.12.2025 г. ищецът релевира, че страните притежават равни права върху имота, а именно всеки от тях по ½ идеална част. Моли съда да допусне до делба делбените имоти именно при така посочените равни части.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, като сочи, че последната е допустима. Афишира, че процесният недвижим имот се притежава от страните в обем по ½ идеална част от всеки от двамата, като въведените от ищеца в исковата му молба твърдения, оправдаващи определяне на по-голям дял за него, не отговарят на обективната реалност.

Моли съда в предмета на делбата да бъде включена и движима вещ, придобита от бившите съпрузи по време на брака, а именно: лек автомобил, модел „Опел Зафира“, с регистрационен № СВ2253ВН, черен металик, рама № W0L0AHM7582023260 (VIN номер), който към настоящия момент се ползва единствено от ищеца Я. Д.. При изложените аргументи, моли съда да допусне до делба процесния имот, както и лекият автомобил, при квоти в размер на по ½ част за всеки от двамата съделители. Претендира в нейна полза да бъде постановена привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, като ищецът бъде осъден да й изплаща ежемесечно сумата в размер на 150 2 евро, докато трае делбеното производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е предявен конститутивен иск с правно основание чл.

34, ал. 1 ЗС.

Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта, като искът не се погасява по давност.

Видно от чл. 344 вр. чл. 341-342 ГПК с решението по допускане на делбата съдът е длъжен да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и при какви квоти, поради което в първа фаза на делбеното производство изследва всички наведени възражения относно правото на съделител да участва в производството, обвързано от оспореното му право на собственост, респ. относно размера на дела. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. Решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба.

От горното следва, че в настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на процесните имоти и при какви квоти е същата.

На основание чл. 146, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 153 от ГПК, с протоколно определение № 6278/13.02.2026 г. съдът е отделил за безспорно и 3 нененуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че АПАРТАМЕНТ № 39, находящ се в град София, ж.к. „Дружба-2“, вх. Б, ет. 4, с идентификатор ***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни помещения, при съседи, съгласно документ за собственост: стълбище, двор, апартамент № 38 и двор, и при съседи с посочени идентификатори на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***, заедно с

ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, при съседи: коридор, двор, мазе № 13, заедно с 4,820 % идеални части от общите части на сградата, както и идеални части от правото на строеж върху мястото – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, при следните квоти: за Я. Р. Д. : ½ идеална част; М. Д. Д.: ½ идеална част.

Предходното се установява еднопосочно и от следните събрани по делото писмени доказателства: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 39, том II, рег. № 4151, дело № 220 от 2015 година; удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК относно жилище с идентификатор ***; решение № 2792/19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 6070/2022 г. по описа на СРС, 139-ти състав (влязло в сила на 12.03.2025 г. –частично); предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.01.2015 г.; анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.02.2015 г.; договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ и справка от Агенцията по вписванията.

По делото е представена схема № 15-3019841-04.11.2025 г., издадена от СГКК – гр. София, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Приложени са по делото и следните документи, удостоверяващи наличието на право на собственост върху делбения лек автомобил: Част I свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „Опел“, модел Зафира“, с регистрационен № СВ2253ВН, черен металик, рама № W0L0AHM7582023260 (VIN номер) – т.нар. „голям талон“; договор за покупко-продажба на МПС от 19.06.2016 г.; декларация за внос на автомобила от 03.05.2016 г. от „Голов Ауто“ ЕООД и митническа обработка; фактура № 110/19.06.2016 г., издадена 4 от „Голов Ауто“ ЕООД, ведно с фискален бон.

В хода на първоинстанционното производство са изслушани и заключения по две допуснати от съда експертизи – съдебно-оценителна (с допълнително депозирано заключение) и съдебноавтотехническа експертиза, които също съставляват част от ангажирания пред районния съд доказателствен материал.

От приетата по делото без възражения от страните експертиза, изготвена от вещото лице инж. П. Я., която се кредитира с пълно доверие от съда, предвид квалификацията на експерта, познанията му в съответната област на науката, професионален опит, обоснованото изложение, логически и правдиви констатации и успешното защитаване на заключенията в хода на устното съдебно заседание, проведено на 19.03.2026 г. по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК.

Възприетото от експерта се свежда до следното. Процесният имот е разположен в ж.к.“Дружба -2ч.“, квартал изграден предимно с блокове панелно строителство и ЕПК, като в последните години усилено се застроява и с нови модерни жилищни сгради. Кварталът е с изградени елементи на техническата и социална инфраструктура, налични са детски градини, средни училища, здравни заведения /28-ми ДКЦ, медицински център/ и др. е определена въз основа на Метод на пазарните сравнения /аналози/. Оценката на имот по метода на сравнителните продажби се базира на пазарните цени на сравними по местоположение и предназначение имоти и на другите действащи пазарни регулатори при сделки с недвижими имоти, които са извършени при пазарна конкуренция и удовлетворяват изискванията за сравнимост с предмета на оценка. За оценка по сравнителния метод е използвана публична информация в специализираните сайтове. Офертите са коригирани с коефициенти, които по преценка на експерта отразяват разликите между оценявания и сравнимия имот. Отчетено е че, в специализираните сайтове цените са офертни, като конкретните аритметични сметки са намерили отражение в Таблица – неразделна част от експертната оценка. Крайният извод на експерта е, че пазарната стойност на изследвания обект е 179 645 евро.

С допълнително заключение, вещото лице- оценител, е пресметнало, че стойността на правото на ползване е в размер на 15 621,30 евро. За да аргументира така направеното изчисление, вещото лице е привело в своя 5 подкрепа следните уточнения: Разяснения за определяне пазарната стойност на правото на ползване са дадени в Решение №16/28.02.1985 г по гр. дело 131/1984 г. на общото събрание на гражданската колегия на ВКС на РБ.

Отделно Методологията е публикувана в кн.5 /1985г. на „Социалистическо право“, съгласно които стойността на вещното право на ползване се определя по формулата: „Ц право на ползване = Ц * умножено по (СПЖ – ФВ) разделено на / СПЖ“, където: Ц - пазарната стойност на имота /в случая 179 645 евро/; СПЖ - средна продължителност на човешкия живот /жени е 80,5год./; ФВ - фактическа възраст на лицето; при което „СПЖ-ФВ“ е продължителността на бъдещото ползване, което в случая е 7 год.

Част от ангажираната пред първоинстанционния съд доказателствена съвкупност представлява и депозираното заключение по допуснатата до изслушване съдебноавтотехническа експертиза, изготвена от инж. Й. Й., което съдът също не намира какъвто и да било повод да дискредитира, напротив експертното заключение е представено в срок, аргументирано е добре, защитено е успешно в хода на проведеното на 16.04.2026 г. открито съдебно заседание, съставено е от вещо лице, притежаващо необходимите познания в съответната област на науката, със задълбочени познания относно автомобилният сектор и след изследване, при това лично – направен е оглед, на обекта на експертизата - лек автомобил марка „Опел“, модел Зафира“, с регистрационен № СВ2253ВН, черен металик, рама № W0L0AHM7582023260 (VIN номер). Вещото лице е направило следните интересуващи процеса изводи. Първо – експертът е изяснил за съда и за страните, че действителната стойност на процесното МПС ще бъде определена чрез анализ на офертни цени за продажба на употребявани автомобили, тъй като това дава възможност за дефиниране на ценовите полета по групи и извършва чрез предварителна обработка и селектиране на изходната информация с оглед привеждане на изискванията на метода със спецификите на пазара у нас. При оценката на събраната информация, вещото лице е възприел постановката, че употребяваният автомобил е в нормално техническо състояние /а наред с това и експлоатационно такова/, съответстващо на годините на експлоатация (уточнено е, че релевантна е първата регистрация), без липси и повреди по основните агрегати, възли и детайли. От извадката за офертните пазарни цени на употребяваните автомобили са изключени случаите, при които цената се отличава значително (както в положителна, така и в отрицателна посока) от 6 средните цени за съответната група. След тези принципни разяснения, вещото лице сочи, че действителната средна пазарна стойност на процесния лек автомобил, определена към датата на изготвяне на заключението, е 4628 лева.