Определение № 363 от 10.07.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Търговище, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.А като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Въззивно частно гражданско дело № 20253500500253 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с ч. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. М., ЕГН **********, от с. К., общ.С., ул. „Б*******“ № 4, против Определение № 702/03.06.202 5г., постановено по гр.д. № 305/2025г. по описа на Районен съд-гр.Търговище, с което по реда и на осн. чл. 248 от ГПК, съдът ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищеца В. С. М. ДА ЗАПЛАТИ на ответниците Н. Й. К., ЕГН ********** и М. Д. Я., ЕГН **********, от гр. Т. сумата в размер на общо 4 650 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Считайки определението за постановено при нарушаване на процесуални правила, довели до нарушаване право му на защита срещу депозираната от страна на ответниците молба по чл. 248 от ГПК за претендиране на разноски, както и за необосновано, жалбоподателят моли за неговата отмяна и уважаване искането за разноски в размера по чл. 6, ал. 1, т.З или алтернативно по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В жалбата излага следните доводи и съображения: Съдът е изпратил препис от молбата на ответниците по чл. 248 ГПК, поради оттеглянето на иска, на пълномощника на ищеца, чрез който е депозирана исковата молба – адв. Л. К., получена от последния на 21.05.2025 г., но пълномощникът му не го уведомил за тази молба в предоставения му 7-мо дневен срок. Едва на 1

13.06.2025г. /петък/ в 11ч. адв. К. му предоставил обжалваното определение (в удостоверение на което жалбоподателят представя извлечение от мобилния си телефон за последно проведен разговор между него и пълномощника му на 28.04.2025 г. и последващ контакт едва на 13.06.2025 г.) Молбата за оттегляне на иска изхождала ЛИЧНО от ищеца, а не е чрез адвоката му, което следвало да направи впечатление на съда и да връчва съдебните си книжа лично на ищеца, след датата на молбата за оттегляне на иска – жалбоподателят счита, че с тези си действия съдът е нарушил негови права за защита срещу молбата по чл. 248 ГПК. Отново на адв. К. съдът бил връчил и определението за прекратяване на производството, с отхвърляне искането му за възстановяване на внесената д.такса. Жалбоподателят счита, че всички негови действия по самостоятелно и лично подаване на молбата за оттегляне на предявения иск по делото са доказателство за оттегляне на пълномощията на адв. Л. К., поради което и с настоящата жалба прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по претендираното от ответниците адв. възнаграждение. Моли всички книжа да бъдат изпращани лично на него, на посочения в ч.жалба постоянен адрес.

В отговора по реда и на осн.чл. 276 от ГПК, депозиран от ответниците, чрез адв. Цв. И., ТАК, се заявява становище за недопустимост на ч.жалба, като подадена извън законовия срок, в условията на евентуалност – неоснователна. Съдът не е допуснал твърдените процесуални нарушения – ищецът е бил представляван от адвокат, комуто са били връчвани книжата, като пререканията между жалбоподателя и пълномощника му са неотносими към правилността на съдебните актове. В първоинстанционното производство ищецът не е депозирал молба за оттегляне на пълномощията, поради което ответниците считат, че не следва да се коментират обстоятелствата, че съдиядокладчикът е следвало да се „Досети“ за оттегляне упълномощаването на адвоката. Възразява за недопустимост, като доказателства, на представените към жалбата „Извлечения от телефонни разговори“. Молят жалбата да бъде „отклонена“ като просрочена, евентуално – да бъде приета за неоснователна.

След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, при приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК (обж.определение е връчено на пълномощника на ищеца на 09.06.2025 г., ч.жалба е с вх. № 5485/17.06.2025 г., но видно от отбелязванията от регистратора на РСТ, както и приложените 2 писмени доказателства, е изпратена чрез куриерска служба SPEEDY, приета в офиса на 16.06.2025г.), от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е държавна такса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред РС – Търговище, по гр.д. № 305/25г., ищецът е предявил субективно и обективно съединени осъдителни искове за собственост на ½ ид.ч. от описания недв.имот-апартамент в гр. Т., кв.З**** 2, бл. **,вх. *, ет.*, ап. **, ведно с избено помещение и общи ид.части (съсобствен по нот.акт от 19.09.23 г. между ищеца и А. Х. И.), както и на 4 бр. движими вещи. ИМ е депозирана пред РСТ на 27.02.2025 г.

Препис от същата е връчен на ответниците, съответно: на отв. Н. К. – на 31.03.2025 г., а на отв. М.Яков – на 01.04.2025 г.

С депозирания, чрез адв. И., в срока по чл. 131 ГПК, отговор вх. № 3856/28.04.25 г., ответниците са оспорили иска, с твърдения, че отв. Н. К. е собственик на ½ ид.ч. от имота, по силата на нот.акт от 06.02.2025 г., като в процесния апартамент ответницата живее с втория ответник – неин фактически съпруг, ведно с общото им дете, род. 2022 г. Ответниците са възразили и че ищецът е ползвал общата вещ до началото на 2025 г., като и двамата ответници не оспорват правото му да използва съсобствената вещ, както намери за добре. Оспорили са твърдението в ИМ, че в жилището има вещи, лична собственост на ищеца, които той да не е получил, след като на 11.04.2025 г., след отправена покана, се е явил в жилището със служители на РУ-Търговище и са му предадени описаните в отговора дв.вещи. В края на отговора е обективиран списък на разноски: „адвокатски хонорар 4650 лв., изплатен в брой“. Към отговора е приложен цитирания нот.акт от 06.02.25 г., удостоверяващ прехвърлянето на ½ ид.ч. от съсобственика А. Хр. И. на ответницата Н. К. –нейна дъщеря, срещу задължение за бъдещи грижи и издръжка. Приложена е покана от ответницата Н. К. до ищеца, получена чрез куриер, в 3-дневен срок да си получи вещите.

С молба вх. № 3932/30.04.25 г. (пощ.клеймо 29.04.2025 г.), ищецът е оттеглил исковата си молба, с искане за възстановяване на заплатената от него държавна такса. С определение № 536/30.04.2025 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, на осн.чл. 232 от ГПК – поради оттегляне на исковата молба; отхвърлил е искането на ищеца за 3 възстановяване/връщане на внесената д.такса по делото. Препис от определението е връчен на страните: на ищеца на 07.05.25г., чрез адв. К., на ответниците – на 05.05.25г., чрез адв. И..

С молба от 05.05.25 г. ответниците са поискали допълване на прекратителното определение и произнасяне по искането им за разноски, съобразно представените доказателства и списък на разноски в отговора на ИМ, на осн.чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Препис от молбата, ведно с разпореждане на съда от 07.05.25г. и указания за представяне на отговор в едноседмичен срок от съобщаването, е връчен на ищеца, чрез адв. К. – на 21.05.25 г. Отговор по тази молба, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, изтекъл на 28.05.25 г., не е депозиран.

След изтичане на срока за отговор, първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение № 702/03.06.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, въззивът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на иска.

В случая още с отговора на исковата молба, ответниците са представили списък на разноски, инкорпориран в самата ИМ (последен абзац), с приложени доказателства за тяхното заплащане, в брой, съгласно т. 1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и при липсата на отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК и възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК в този срок, определението на съда за тяхното присъждане по реда и на осн.чл. 248 от ГПК е правилно и законосъобразно.

Неоснователни са оплакванията в ч.жалба, че съдът е допуснал процесуално нарушение при връчването на книжата и съдебните актове по делото, след депозираната на 30.04.35 г. молба от ищеца по чл. 232 от ГПК.

Оттеглянето на пълномощно е едностранно волеизявление, с което упълномощителят прекратява предоставената на пълномощника представителна власт. За да има ефект оттеглянето, пълномощникът трябва да бъде уведомен за това, съответно – при оттегляне на адвокатски пълномощия по образувано дело, съдът също следва да е уведомен за оттеглянето. В случая депозирането на молбата по чл. 232 от ГПК лично от ищеца няма как да бъде презюмирано от съда (съдът да се „досети“, както сочи жалбоподателят), че е извършено, поради оттеглянето на адвокатските пълномощия на адв. К. – няма 4 изрично такова изявление, няма изявление от ищеца, всички книжа, призовки и съобщения, да му се връчват лично на посочен от него адрес (както ищецът е направил едва в процесната ч.жалба).

По делото е представено пълномощно от ищеца на адв. К. и договор за правна защита и съдействие от 26.02.2025 г., удостоверяващо редовно упълномощаване за извършването на всички процесуални действия по делото по ГПК и съобразно изписаното в пълномощното. В исковата молба, депозирана чрез упълномощения от ответника процесуален представител, изрично е посочен съдебен адрес за връчване, което е съобразено от първоинстанционния съд, при връчване на преписите от съответните съдебни актове.

Съгласно теорията и съдебната практика, възражението по чл. 78, ал.

5 от ГПК следва да бъде направено или в о.с.з. преди приключване на производството, съответно в едноседмичен срок от момента на узнаване на искането/претенцията за присъждане на разноски за адв.възнаграждение. В настоящия случай, това е следвало да бъде сторено от ищеца най-късно в едноседмичния срок за отговор по молбата по чл. 248 ГПК, препис от която му е връчен на 21.05.2025г., т.е. до 28.05.25 г., поради което и направено едва с настоящата частна жалба, това възражение е преклудирано и съдът няма как да го разгледа, поради неговата недопустимост.

Изложените от ч.жалбоподател доводи и оплаквания за неразбирателство в отношенията с пълномощника му, за прекъснат контакт и т.н., са извън въведения спор, съответно подлежат на евентуално разрешаване между ищеца и адв. К. по упълномощителното правоотношение.

Водим от горното, съдът намира депозираната частна жалба за неоснователна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като НЕОСНОВАТЕЛНА, частна жалба вх. № 5485/16.06.25 г., депозирана от ищеца В. С. М., ЕГН **********, от (населено място), против Определение № 702/03.06.2025 г., постановено по гр.д. № 305/2025г. по описа на Районен съд – Търговище, с което по реда и на осн. чл. 248 от ГПК, съдът, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, е осъдил В. С. М. ДА ЗАПЛАТИ на ответниците по делото Н. Й. К., ЕГН ********** и М. Д. Я., 5

ЕГН **********, от гр. Търговище, сумата в размер на общо 4 650 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основанията по чл.

280 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя В. С. М. на посочения от него в частната жалба адрес – (населено място), а на ответниците – чрез адв. И., ТАК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Търговище, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.А като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Въззивно частно гражданско дело № 20253500500253 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с ч. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. С. М., ЕГН **********, от с. К., общ.С., ул. „Б*******“ № 4, против Определение № 702/03.06.202 5г., постановено по гр.д. № 305/2025г. по описа на Районен съд-гр.Търговище, с което по реда и на осн. чл. 248 от ГПК, съдът ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищеца В. С. М. ДА ЗАПЛАТИ на ответниците Н. Й. К., ЕГН ********** и М. Д. Я., ЕГН **********, от гр. Т. сумата в размер на общо 4 650 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.