Решение № 28 от 07.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500618 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Ищцата Д. И. С. обжалва изцяло Решение № 64 от 18.05.2023 г. по гр. д. № 382 / 2022 г. на П.ския районен съд, с което исковете й с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени срещу „МБАЛ – П.“ АД са били отхвърлени.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалвания акт.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно установените по делото релевантни факти, така и относно направените въз основа на тях правни изводи.

Исковете са подлежали на отхвърляне дори само въз основа на 1 признанията в исковата молба. Твърденията на ищцата са били, че в периода 04.12.2018 г. – 15.11.2019 г. е ползвала платен и неплатен отпуск; че през този период трудовите й функции са били изпълнявани от други служители; че след завръщането си на работа в началото на 2020 г. тя не е била „допусната“ да изпълнява нормално основните си трудови задължения, като фактически е бездействала в кабинета си, защото други лица са изпълнявали нейните трудови функции; че през м. февруари 2022 г. щатното разписание е било променено, като нейният щат е бил съкратен, в резултат на което трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 26.05.2022 г. Тези факти не са спорни между страните. Те се установяват и с ангажираните по делото доказателства.

Следователно съкращаването на щата, заеман от ищцата, е било реално, а не фиктивно. Нейните трудови функции са били преразпределени между други служители, заемащи съществуващи длъжности, като тя фактически е бездействала в продължение на две години след завръщането си от продължителен отпуск. Всичко това сочи, че заеманата от ищцата длъжност обективно не е била необходима за осъществяване дейността на работодателя, поради което той е извършил промяна на щатното разписание чрез съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „Началник отдел – логистика, СМР и КЕПБС и ТС“. В съдебната практика (например Решение № 1266 от 06.07.2005 г. по гр. д. № 767/2003 г. на ВКС, III г. о.) е разяснено, че реално е съкращаването на щата, когато длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници и служители, както и в случаите когато част от тях или изцяло са възложени за извършване от лица по граждански договор.

При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира в процедурата по уволнението работодателят да е нарушил императивни правни норми. Ищцата не се е ползвала и със специална закрила при уволнение, изискваща предварително разрешение на инспекцията по труда. Що се отнася до конкретните доводи в жалбата, то нито един от тях не е относим към законността на уволнението и към правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу допустимостта на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Този иск е бил предявен за първи път с допълнителна молба от 18.08.2022 г., тоест след завеждането на 26.07.2022 г. исковата молба с предявени искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Действително, ГПК не позволява последващо обективно съединяване на искове (за разлика от отменения ГПК).

Районният съд е следвало да отдели иска за обезщетение в отделно производство при съобразяване на датата на неговото предявяване. Тъй като обаче съществува тясна връзка между трите иска по чл. 344, ал. 1 2

ГПК и тъй като чл. 213 ГПК позволява съединяване на дела в едно производство, въззивният съд приема, че решението на районния съд в частта по иска за заплащане на обезщетение (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) е допустимо.

В обобщение, решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.

При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 64 от 18.05.2023 г. по гр. д. № 382 / 2022 г. на П.ския районен съд.

ОСЪЖДА Д. И. С. от гр. З., ЕГН **********, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – П.“ АД с ЕИК ********* направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 950 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3