Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 750 от 13.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1554/2025
Вид
Решение № 750
Подписан
13.10.2026
Състав
Галя Димитрова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл.32, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.288 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Бургас, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Светла Б. Терзиева Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20252100101554 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С. г.“ № *, ет.*, ап.*, чрез адв. Даниела Зарева, против С. Б. С. с ЕГН ********** и С. М. С. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. A, ул. „В.А.“ №*, вх.*, ет.*, с която се претендира постановяване на решение, с което се прогласи нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт за дарение на недвижим имот № 83, том ІІІ, дело № 407/2019 г. на нотариус при БРС, по силата на който ищцата И.

Б. Г. е дарила на ответницата С. Б. С. 1,67 кв.м. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, както и нищожността на договор за продажба на ид.части от недвижим имот, за който е съставен нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 84, том ІІІ, дело № 408/2019 г. на нотариус при БРС, по силата на който ищцата И. Б. Г. е продала на ответницата С. Б. С. 160 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас за продажна цена в размер на 5 000 лв., поради противоречие на двете сделки с добрите нрави /вкл. поради сключването на втората сделка при неравностойност на престациите/, а в условията на евентуалност се иска унищожаването им поради това, че и двете сделки са 1 сключени при заплашване.

Наред с горните искове по чл.26 ЗЗД и по чл.30 вр.чл.27 ЗЗД, предявяват се и искове за осъждането на ответниците на осн.чл.34 ЗЗД вр.чл.55, ал.1 да върнат на ищцата всичко, което са получили по повод и във връзка с обявените за недействителни сделки, а ако това е невъзможно поради настъпили в имота правни и фактически промени – на осн.чл.108 ЗС да се приеме за установено, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти: 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, в която ид.част от ПИ е предоставено реално ползване върху 13,08/485 кв.м. на паркомясто № 1; 16,37/485 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***, в които ид.ч. влиза и приземната тераса, представляваща принадлежност към ап.№ 2, и е предоставено реално ползване на паркомясто № 7; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, представляващ ап.№ 2 с площ от 42,62 кв.м., ведно с 4,661 % ид.ч., равняващи се на 5,59 кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответните проценти ид.части от правото на строеж върху поземления имот; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, представляващ ап.№ 7 с площ от 81,37 кв.м., ведно с 9,72 % ид.ч., равняващи се на 11,70 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху ПИ, и да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху тези имоти.

Ищцата твърди, че в периода 2017-2019 г. се е лекувала от психично разстройство и поради влошено здравословно съС.ие се е обърнала за помощ към ответницата С. С., която била известна врачка в гр. А.. Същата й казала, че има направена черна магия и че срещу значителна сума пари ще я развали.

Тъй като ищцата нямала средства, С. поискала Г. да й прехвърли собствеността върху наследствен имот в кв. Сарафово в гр. Бургас – 1/3 ид.ч. от около 500 кв.м. дворно място с готов проект за жилищна кооперация. Г. прехвърлила имотите, предмет на исковете, с две сделки, изповядани в един и същи ден при един и същи нотариус, а именно: с нот.акт за дарение на недвижим имот № 83/2019 г. на нотариус с рег.№ 491 при БРС Г. дарила на С.

1,67 кв.м. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 485 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди 2

/процесният имот/, който имот бил придобит от Г. по наследство от леля й и бил в режим на съсобственост от по 1/3 ид.ч. с нейните братовчеди Д. К. Г. и С. К. Г.; с втората сделка, изповядана с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 84/2019 г. на нотариус с рег.№ 491 при БРС, Г. продала на С.

160 кв.м. ид.ч. от процесния гореописан имот срещу продажна цена от 5 000 лв., като въпреки записаното в нотариалния акт, плащане по сделката не било извършено. Към датата на сделките, ответницата С. била в законен граждански брак с ответника С. С., поради което прехвърления възмездно имот бил придобит от тях в режим на СИО. В периода на „лечението й“ и след това, Г. нямала никакви спомени за прехвърлянето на имотите, била държана в страх и зависимост чрез предупреждения от ответницата за черна магия.

Бидейки психически лабилна, ищцата не споделила с никого, тъй като вярвала в казваното й. В период на ремисия Г. поискала от С. сделката да бъде развалена, като й плати за проведеното от нея „лечение“. С. отказала, като й отправила поредни заплахи, че ще направи на нея и на семейството й черна магия. До есента на 2024 г. ищцата предлагала многократно на С. да развалят договорите и да й се върнат обратно имотите, но получавала заплахи, а след това С. спряла да отговаря на обажданията й. През 2018-2019 г. съсобствениците в процесния имот – Г. и двамата й братовчеди Д. Г. и С. Г.

/притежаващи по 1/3 ид.ч. от имота/, започнали преговори със „Скарабей Билд“ ЕООД с ЕИК 204756292 за осъществяване на строителство в съсобствения им имот срещу обезщетение. През лятото на 2019 г. тези преговори били финализирани, но договор не бил сключен поради различни формалности. На 02.08.2022 г. с нот.акт за покупко-продажба на ид.части от поземлен имот и учредяване право на строеж № 188, том ІІІ, дело № 403/02.08.2022 г. съсобствениците Д. К. Г., С.К. Г., С. Б. С. и С. М. С. продали на „Скарабей“ ЕООД 242,50/485 кв.м. ид.ч. от процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, срещу задължението на дружеството да проектира, изгради и въведе в експлоатация многофамилна жилищна сграда, състояща се от 5 етажа, последният от които подпокривен, със застроена площ от 181,66 кв.м., със свои средства и сили, при условията, описани в нотариалния акт. След изграждането на сградата, същата е записана в КККР на гр. Бургас с идентификатор № ***.

Срещу прехвърлената ид.ч. от имота от страна на Г. и срещу учреденото право на строеж, ответниците придобили правото на собственост върху два 3 самостоятелни обекта в сградата, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, представляващ ап.№ 2 с площ от 42,62 кв.м., ведно с 4,661 % ид.ч., равняващи се на 5,59 кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответните проценти ид.части от правото на строеж върху поземления имот, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, представляващ ап.

№ 7 с площ от 81,37 кв.м., ведно с 9,72 % ид.ч., равняващи се на 11,70 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху ПИ, както и правото на реално ползване върху две паркоместа – паркомясто № 1 и паркомясто № 7 по одобрения архитектурен проект.

Ищцата счита, че сключените между нея и отв. С. сделки /дарение и покупко-продажба/ са нищожни поради противоречие с морала и добрите нрави, а втората - и поради нееквивалентност на престациите, а в условията на евентуалност – че са недействителни, тъй като са сключени при заплашване, като излага твърдения, че е била оказана психическа принуда върху волята на прехвърлителката и същата е била поставена в съС.ие на зависимост чрез възбуждане и поддържане на страх за нейния живот и за живота на близките й, които заплахи, предвид психическото си съС.ие, Г. е възприемала като реални, а страха си - като основателен, като сделките били сключени от нея единствено в резултат на страха от черни магии и в замяна на оказани услуги по лечение на черна магия, както и с цел да бъде избегната направата на нова магия на нея и на семейството й. По отношение на договора за дарение сочи, че сделката е нищожна, тъй като е сключена формално, единствено с цел да се придаде на ответницата С. качеството на съсобственик на имота, за да може впоследствие да се сключи договорът за покупко-продажба. Сочи се и нищожност на договора за покупко-продажба, тъй като договорената продажна цена, въпреки че било записано в нотариалния акт, че е платена, не била получена, както и поради това, че имотът е прехвърлен срещу услуги за разваляне на черна магия, които като стойност не били еквивалентни на прехвърленото в замяна. След извършеното прехвърляне на част от поземления имот, С.и са останали собственици на 1/6 ид.ч. от него, тъй като другата 1/6 ид.ч. била прехвърлена на дружеството-строител.

Предвид на горното, ищцата сочи, че има правен интерес да иска да бъдат прогласени като недействителни /нищожни и унищожаеми/ процесните 4 сделки – договор за дарение и договор за покупко-продажба, като ответниците бъдат осъдени да й върнат обратно всичко, получено по тези сделки, а ако това е невъзможно поради настъпили в имота правни и фактически промени – да се приеме за установено, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния ПИ, в която част реално е предоставено правото на ползване на паркомясто № 1 и паркомясто № 7, както и на самостоятелни обекти с идентификатори №№ *** и ***, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, и да бъдат осъдени ответниците да й предадат владението върху тези имоти.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител, който сочи доказателства, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски съгласно представен списък.

Предявените главни искове са с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД вр.чл.34 ЗЗД, а евентуалните - чл.30 вр.чл.27 ЗЗД и чл.108 ЗС.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който се оспорват исковете. Не оспорват сключването на процесните сделки, но оспорват твърденията, че договорът за дарение и договорът за покупко-продажба са недействителни /нищожни и унищожаеми/ на посочените в исковата молба основания, като сочат, че същите не са сключени при заплашване, а напротив – че между семейството на ответниците и ищцата е имало дългогодишно приятелство, че със сключените договори не се накърняват добрите нрави и не е налице нееквивалентност на престациите, като сумата от 5 000 лв. по продажбата е била реално заплатена на ищцата и че същата е съответна на данъчната оценка на имота; прави се възражение за погасяване по давност на предявения от ищцата иск за унищожаване на договорите поради заплашване, като се сочи, че 3-годишната давност е изтекла на 09.08.2022 г. /три години след сключването на сделките/. Цитира се практика на ВКС, вкл. такава, според която предходно сключен договор за дарение, предшестващ договор за покупко-продажба между същите лица, не е нищожен поради противоречие на закона и неговото заобикаляне. Изцяло се оспорва иска по чл.55 ЗЗД вр.чл.34 ЗЗД, като се сочи, че това, което се иска да бъде върнато на ищцата, не съществува в този си вид в правния мир, а същата не е прехвърлила на ответниците право на собственост върху самостоятелно обособени обекти, за да иска тяхното връщане. В тази връзка, оспорва се и искът по чл. 108 ЗС с твърдения за недопустимост, тъй като ищцата разполага с правен интерес да предяви иска по чл.34 ЗЗД, а не такъв по чл.108 ЗС.

В с.з. ответниците се представляват от процесуални представители, които ангажират доказателства, претендират отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на 5 ищцовата страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт за дарение на недвижим имот № 83, том ІІІ, дело № 407/09.08.2019 г. на нотариус Виктория Дралчева при БРС, ищцата дарила на ответницата С. 1,67 кв.м. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас. В същия ден, с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 84, том ІІІ, дело № 408/09.08.2019 г. на нотариус Виктория Дралчева при БРС, ищцата продала на С. 160 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Бургас, с данъчна оценка на имота в размер на 4 998,23 лв., на продажна цена в размер на 5 000 лв., за която е посочено в нотариалния акт, че е изплатена изцяло и в брой от купувача в деня на подписването на нотариалния акт. Към датата на сделката С. е била в брак с ответника С. С., поради което и правото на собственост върху продадения имот е било придобито в режим на СИО.