Решение № 2030 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2030 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100513904 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 16511/04.09.2024 г. по гр. д. № 24078/2023 г. по описа на СРС, 166 с-в, са отхвърлени изцяло предявените от Б. С. П. срещу В. П. искове с правно основание: чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3145,23 британски лири, с левова равностойност 6989,38 лева, представляваща главница по договор за заем от 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3145,23 британски лири, с левова равностойност 6989,38 лева, получени без основание от наследодателя на ответницата - Л.Ж., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанионното производство Б. С. П. с доводи за неправилност на обжалвания акт.

Излага, че СРС едностранно и в нарушение на ГПК е обсъждал събраните по делото свидетелски показания. Твърди се, че от писмените доказателства се установява, че от Б. П. са предоставени средства на наследодателката на ответната страна. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС, че с трите процесни банкови превода ищецът Б. П. е изпълнявал свой нравствен дълг.

Моли съда за обезсилване, а в условие на евентуалност за отмяна на постановеното решение, като вместо него да бъдат уважени изцяло исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника В.

П. Й.. Излага, че в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Твърди се, че първоинстанционното решение е допустимо, правилно и законосъобразно.

Поддържа се, че СРС правилно е възприел и интерпретирал фактите по делото и правилно е заключил, че нито се установява сключването на договор за заем, нито се установява 1 фактическият състав на неоснователното обогатяване. Поддържа се, че в случая основание за банковите преводи е изпълнение на нравствен дълг, като отношенията между лицата, живели при фактическо съжителство, не следва да се разграничава от отношенията между съпрузите.

Моли за потвърждаване на постановеното решение в отхвърлителната му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са обективно съединени искове от Б. С. П. срещу В. П. искове с правно основание: чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3145,23 британски лири, с левова равностойност 6989,38 лева, представляваща главница по договор за заем от 14.05.2018 г., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3145,23 британски лири, с левова равностойност 6989,38 лева, получени без основание от наследодателя на ответницата - Л.Ж., ведно със законната лихва от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Основният спор в настоящото производство е насочен към въпросите: налице ли е договор за заем между Б. С. П. и наследодателката на ответника Л.Г.Ж., в изпълнение на който ищец е превел на последната сумата от 3145,23 британски лири, с левова равностойност 6989,38 лева; налице ли е хипотезата на изпълнение на нравствен дълг при превода на процесната сума или е преведена без основание.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като по силата на посочената правна норма същите стават част от мотивите на въззивното решение.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на приетите по делото доказателства, които за пълнота на изложението следва да бъдат изложени накратко:

Между страните не е спорно, че след смъртта на Л.Г.Ж., починала на 10.07.2018 г., неин единствен наследник по закон е дъщеря й В. П. Й., която с влязло в сила Решение № 11199/14.10.2022 г. по гр. д. № 41165/2021 г. на СРС, на основание чл. 61, ал. 1 ЗН е приела наследството по опис, включващо 1/4 идеална част от недвижим имот в гр. София, кв.

Орландовци, ул. ****, незавършена еднофамилна жилищна сграда, лек автомобил „Volkswagen Tiguan“ с рег. № ****, парични средства по банкови сметки в размер на 305,04 лв. и 182,51 евро, участие в търговско дружество „Суити Плейс“ ЕООД с капитал 2 лева, както и задължение в размер на 34 449,49 лв. по договор за ипотечен кредит от 01.08.2016 г., по който наследодателят е бил солидарен длъжник заедно с А.Б.С..

Установява се, че за обезпечаване на кредита, отпуснат от „Банка ДСК“ АД в размер на 37 290 лв., е учредена договорна ипотека върху посочения недвижим имот.

От събраните писмени доказателства се установява още, че по банковата сметка на наследодателя в „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN **** са постъпвали парични средства, 2 включително сума от 6 727,50 лв. на 14.05.2018 г., както и че са извършени множество тегления в периода май–юни 2018 г.

От представено електронно писмо от 18.02.2020 г. се установява извършването на няколко международни плащания в британски лири през 2017–2018 г. в полза на Л.Ж. по същата банкова сметка.

От данните на НАП и ТРРЮЛНЦ се установява, че Л.Ж. е била едноличен собственик на капитала на „Суит Плейс“ ЕООД за периода 2013–2016 г. и на „Суити Плейс“ ЕООД за периода 2016–2018 г., като за същия период Б. С. П. е бил осигуряван чрез тези дружества.

Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на паричния заем включва следните елементи:

1. Възникване на правоотношение по неформален договор за заем с твърдяното от него съдържание;

2.Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя;

3.Размерът на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост.

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение съгласно представеното по делото електронно писмо от 18.02.2020 г., изходящо от отдел „Съдействие към клиенти – рискове и жалби“ към банкова група „Лойдс“, съдът приема за установено, че от банковата сметка на ищеца са извършени множество международни парични преводи в полза на наследодателката на ответника Л.Г.Ж.. В документа изрично са индивидуализирани отделните транзакции чрез референтни номера, дати и размери, като за периода 2017 г. – 2018 г. са преведени суми съответно в размер на 3 719,69 британски лири, 3 145,23 британски лири, 4 499,18 британски лири, 1 844,34 британски лири и 1 618,27 британски лири. Посочено е, че всички плащания са извършени по банкова сметка с IBAN ****, с титуляр Л.Ж., поради което се налага изводът, че процесните суми са постъпили именно в патримониума на наследодателката на ответника.

Договорът за заем за потребление е реален договор, при който правните последици настъпват с предаването на сумата, но за да се приеме, че е налице валидно заемно правоотношение, следва да бъде установено по несъмнен начин съгласието на страните относно съществените му елементи – предоставяне на определена сума пари със задължение за връщането й. В случая, макар от събраните по делото писмени доказателства да се установява, че ищецът е извършил паричен превод в полза на наследодателката на ответника, не се доказва при условията на пълно и главно доказване, че същият е извършен именно на основание договор за заем.

От анализа на гласните доказателства не може да се направи категоричен извод за постигане на съгласие за заем. Свидетелят В.А. не притежава преки и непосредствени впечатления за сключване на договор за заем, като сочи единствено, че е присъствала на разговор, при който Л.Ж. е поискала пари от Б., а той е изразил готовност да й предостави такива, без да се установява на какво правно основание – дали като заем, дарение или друго, още повече при данните за съществувала между тях близка, включително интимна връзка. Не се установява и връзка между този разговор и конкретно процесната сума. От своя страна свидетелят Т.Б. не излага конкретни и категорични факти относно уговаряне на заемно правоотношение, а единствено изразява предположения, основани на неформални разговори и шеги между страните, което не може да обоснове извод за наличие на възмездно правоотношение, още повече че не е изяснен характерът на евентуалното задължение, нито дали същото не е било впоследствие опростено.

3

При така установеното съдът приема, че не е доказано по несъмнен начин нито сключването на договор за заем, нито неговите съществени елементи, както и че процесният паричен превод представлява изпълнение на задължение по такъв договор. Липсата на ясно установено основание за плащането изключва възможността да се приеме, че е налице заемно правоотношение по смисъла на чл. 240 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД:

Възникването на спорното материално право за връщане на даденото при начална липса на основание се обуславя от осъществяването следните елементи на фактическия състав:

1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца;

2. Сумата да е постъпила в имуществото на ответника;

3. Това разместване на блага от имуществото на ищеца в това на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт, а именно без да е възникнало договорно задължение за заем.

Между събраните по делото гласни доказателства е налице противоречие относно обстоятелството дали ищецът и Л.Г.Ж. са живеели заедно във фактическо съжителство. При наличие на такива противоречия съдът следва да извърши задълбочена преценка на свидетелските показания, съобразявайки начина на възприемане на фактите от всеки свидетел, честотата и непосредствеността на впечатленията му, както и тяхната съгласуваност с останалия доказателствен материал по делото (в този смисъл Решение № 79/12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г.о.). При така извършената съпоставка съдът намира, че следва да даде превес на показанията на свидетелите В. Й. и П.Й.. Същите са непосредствени очевидци на ежедневието на Л.Ж., доколкото са живели в една и съща къща с нея, макар и на различни етажи, и са имали постоянни и системни наблюдения върху начина на живот и отношенията й с ищеца. Показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви и житейски логични, като сочат, че ищецът е пребивавал при Ж., включително е живял с нея в общото им заведение, а впоследствие – и в жилището й, като се е установил там трайно, особено в периода на влошено здравословно състояние.

Установява се също, че страните са поддържали отношения, характерни за съпружеско съжителство – общо домакинство, взаимна грижа, намерения за съвместен живот и бъдеще, както и че ищецът е полагал ежедневни грижи за Ж. и е участвал в издръжката й.