Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5502 от 18.07.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8723/2017
Вид
Решение № 5502
Подписан
18.07.2019
В сила
11.06.2021
Състав
СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 18.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 8723 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Е.Ф.М. поддържа твърдение, че е претърпяла значителни неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на сестра й Р.Ф.Ж.и на племенницата й (дъщеря на сестра й) С.Ж.. Източник на вредите било ПТП от 08.07.2012г. което било причинено поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ ****** – С.А.Ж., чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество.

Пострадалите пътували в споменатия автомобил по време на настъпването на инцидента. Противоправният характер на поведението на

Ж.било установено посредством влязла в сила присъда по НОХД №651/2013г. на ОС Варна (което към момента е приключило след разглеждане от АС Варна и ВКС на РБ). При изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответника да заплати по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“: застрахователно обезщетение в размер на сумата от 60 000 лева като част от претенция в пълен размер от 200 000 лева, за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на сестра й Р.Ф. Ж., заедно с мораторна лихва, считано от 07.07.2014г. (тригодишен срок преди предявяването на иска), до завеждането на делото пред настоящия съд, както и застрахователно обезщетение в размер на сумата от 30 000 лева, като част от претенция в пълен размер от 200 000 лева, за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на племенницата й С.Ж., заедно с мораторна лихва, считано от 07.07.2014г.

(тригодишен срок преди предявяването на иска) до завеждане на делото пред настоящия съд.

Предявените по исков ред претенции на ищцата са оспорени от ответника З. „Л.и.“ АД, по съображения подобно изложени в подадения отговор.

Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за посочения от ищцата причинител на вредите, но оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение.

Оспорва надлежната активна материална легитимация на ищцата в качеството й на лице, което може да претендира и да получи обезщетение за релевираните в исковата молба вреди, като се отчита родствената връзка по съребрена линия с пострадалите лица и задължителната практика на съдилищата в споменатата насока.

Ответникът оспорва обема на вредоносния резултат за неимуществени вреди, като навежда довод за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, като се отчита действителния размер на вредите.

Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 8/25.03.2016г. по ВНОХД 331/2015 г. по описа на Варненски апелативен съд, изменена с Решение №187 от 07.10.2016г. по описа на

ВКС, VI НО в частта относно определяне на наказанието и потвърдена в останалата й част, мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти: На 08.07.2012г. в землището на с.Оборище Варненска област, по пътя от с.

Оборище към с. Генерал Киселово – с. Ведрина, обл.

Варна, в района на железопътен прелез на км.43+880 от междугарието жп. гара Дончево – жп. гара Вълчи дол, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****** водачът С.А.Ж. нарушил правилата за движение по пътищата – чл.51, ал.1 и ал.3, чл.52, т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Р.Ф.Ж.и С.Ж.

Мотивите на присъдата съдържат ясно описание за механизма на настъпване на пътния инцидент, като наказателният съд е приел за категорично установени от фактическа страна обстоятелствата, че по времето, когато водачът наближавал прелеза, от ЖП гара с. Дончево към ЖП прелеза се движел подвижен ЖП състав със скорост от 51 км/ч. При приближаване на прелеза съответният попътен ЖП-светофар сигнализирал на машиниста, че прелезната инсталация на ЖП прелеза е задействана и подавала светлинен и звуков сигнал, забраняващ на нерелсови превозни средства да навлизат в прелеза. Водачът стигнал до ЖП прелеза, но не обърнал внимание на подаваната звукова и светлинна сигнализация, не спрял преди прелеза и без да се увери, че преминаването е безопасно, навлязъл в него. Машинистът незабавно предприел „екстрено задържане" на композицията, като привел спирачните механизми на целия ЖП състав в състояние на максимално спирачно усилие, но въпреки това не успял да преустанови движението на влаковата композиция преди прелеза. Водачът възприел наближаващият от дясна страна по посока на движението му влак след като автомобилът бил навлязъл в габарита на железния път и нямал никаква възможност да спре на това място. Той натиснал докрай педала на газта в опит да изнесе автомобила от релсовия път, но поради запрашеността на пътя не успял да стори това. Последвал удар на преден десен буфер на влака в областта на задната дясна част на автомобила. Колата се завъртяла около вертикалната си ос и била изхвърлена встрани от ЖП пътя. Влакът продължил още около сто метра и спрял.

Пострадалата Р.Ж.починала до пристигането на първия медицински екип. Пострадалата С.Ж. починала при транспортирането й с екип на ЦСМП за МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна.

Съдържанието на приети като доказателства Удостоверение за наследници изх.№ 357 от 16.03.2016г., Удостоверение за наследници изх.№94Е-00-248 и Удостоверение изх.№10-13-81 от 09.08.2016г., Дубликат от Удостоверение за раждане от ***г. на Е.Ф. М.и Удостоверение за раждане от ***г. на Р.Ф.М.сочи, че ищцата е сестра на пострадалата при ПТП Р.Ф.Ж.и леля на пострадалата при ПТП С.Ж..

При липсата на спор между страните, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****** от ответното дружество. Същият извод се налага и от съдържанието на приета като доказателство по делото застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и след служебно извършена проверка в публичния регистър на Гаранционен фонд.

Като доказателство по делото е приет Констативен протокол за пострадали лица, съдържащ установените от органите на МВР данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие, пострадалите лица и нанесените материални щети.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно-психологическа техническа експертиза (вещо лице А.А.) мотивира следните изводи за подлежащите на установяване факти:

Ø При ищцата са установени емоционални и психически преживявания, които е понесла и продължава да понася във връзка със смъртта на своята сестра и своята племенница;

Ø Изживяването на травматичното събитие е преминало през три етапа според обема на проявлението на последиците: Първият етап бил свързан с тежка степен на психологическа и емоционална реакция (силна степен на проявление), който продължавал около 8-9 месеца и се характеризирал с физически симптоми свързани с храненето и съня; психологически (интензивно преживяване на тъга, гняв, шок, болка, скръб и др, нахлуване на спомени, усещане за присъствие, предъвкване на събития); поведенчески реакции – невъзможност да се извършват обичайни дейности по обичайния начин. Вторият етап бил свързан със средна степен на проявление на последиците и продължил около 1-2 години. През този период съществувала необходимост от специализирана подкрепа и помощ (каквато е потърсила и получила ищцата); връщането към обичайните задължения и ритъм на живот, но той често бил нарушаван от спомени, преживявания, асоциации със събитието, които възстановявали интензитета на първоначалните реакции, включително и изразяващи се чрез интензивна преработка и преживяване в сънищата; Третият етап се характеризирал с лека степен на проявление на последствията, който етап продължавал и към настоящия момент.

Макар и да не била на лице абнормност в настоящите реакции и последствия, те били на лице в личността (промяна от жизнерадостност към дистимност), преживяванията (безпокойство и страх във връзка с шофирането; чувство на загуба, невъзможност за намиране на покой чрез прошка към извършителя, тъга), взаимоотношенията (известна тенденция към ограничаване на социалните контакти).

Ø В отговор на уточнителни въпроси, поставени от страните в открито съдебно заседание от 14.03.2019г., вещото лице посочва, че посочените етапите на преживяване на т.нар траурна реакция при ищцата били обичайни за такъв тип ситуации при отчетената близост между родственици в случая.

В дадените пред съда показания, свидетелят Б.М., съпруг на ищцата, заявява, че съпругът на починалата Р.и той били втори братовчеди, поради което семействата им се виждали често, прекарвали празниците заедно. Посочва, че ищцата и Р.се разбирали много добре, били сплотени поради обстоятелството, че загубили баща си в ранна възраст. Всяка вечер се чували по телефона, допитвали се за съветите една на друга и си оказвали взаимна подкрепа. Р.живеела в гр. Варна, а свидетелят и ищцата в София. Свидетелят съобщил на ищцата на настъпването на инцидента и заедно отишли в Спешния център в гр. Варна. Посочва, че „ищцата реагирала бурно на новината, че сестра й е починала, започнала да крещи, да скача и да казва, че иска да ги види“. Медицинският екип им позволил да видят само Р., поради обстоятелството, че тялото на племенницата на ищцата било твърде увредено – „гледката била трагична“. Инцидентът настъпил през лятото на 2012г. В първите месеци след него ищцата драстично отслабнала, започнала да се държи по-студено. През месец август започнала да посещава психолог. И към момента при спомена за инцидента ищцата се натъжавала. От 2005г. свидетелят и ищцата заживели в София, но последната продължавала да поддържа контакт със сестра си. За погребението останала във Варна и отложила насрочената си за тогава командировка. Свидетелят описва отношенията между Е. и племенницата й С. като много добри. С. изразявала желание да стане адвокат като ищцата. При подготовка за училище използвала помощта на ищцата. Е. купувала подаръци за племенницата си и често я посещавала, когато гостувала на семейството. По време на провеждане на специализация в София Р.идвала в дома на свидетеля и ищцата.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелката Е.Х., майка на ищцата и починала при ПТП Р.Ж., заявява че между дъщерите й съществувала силна емоционална връзка. В качеството си на по-голяма сестра ищцата помагала на Р.при подготовката й да училище.

Чести двете сестри се грижели една за друга, когато свидетелката отсъствала.

Докато били студентки Е. и Р.живели заедно във Варна. Ищцата и съпругът и често пътували и посещавали Р., двете семейства посрещали заедно празниците, прекарвали почивните дни заедно. В останалото време постоянно поддържали връзка и ежедневно контактували. Ищцата възприела непосредствено активната им комуникация поради това че живеела заедно с ищцата. Към днешна дата в семейството продължавало да се говори за Р.и С.. Ищцата поставила снимка на пострадалите на работното си място. Заявява, че в първите няколко години след сключване на брака ищцата нямала дете, заради това се грижела за племенницата си като за свое дете. Когато излизала в чужбина често купувала на племенницата си подаръци и С. много им се радвала.