Решение № 82 от 11.05.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Ботевград, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20221810102280 по описа за 2022 година

С исковата молба от П. И. Р. против „Н.Г.“ ЕООД са предявени три обективно кумулативно съединени осъдителни искове, съответно с правни основания чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 4 и чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ във вр. с чл. 350, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на П. И. Р., извършено със Заповед № 67/15.11.2022 г. на управителя на „Н.Г.“ ЕООД; за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка; за обезщетение за времето, през което трудовата книжка на ищеца е била незаконно задържана, считано от 16.08.2022 г. до 22.12.2022 г. в размер на 4193,28 лв. (след допуснато изменение на иска), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (29.12.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжност „офис мениджър“ при месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 945,00 лв. На 20.07.2022 г. ищецът Р. подала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие. В евентуалност посочила, че ако работодателят не се съгласи прекратяването да е по взаимно съгласие, то молбата й да се счита за 90-дневно предизвестие, а в случай на неспазването от нейна страна на предизвестието, съответното обезщетение да й се удържи от трудовото възнаграждение и от обезщетението й за неизползван платен годишен отпуск. Работодателят поставил резолюция „да“ на молбата и поставил дата 20.10.2022 г. (т.е. след изтичане на 90- дневното предизвестие). От деня, следващ подаването на молбата за напускане, а именно 21.07.2022 г. до 09.08.2022 г. ищцата не се явявала на работа, поради което на 16.08.2022 г. й били изискани писмени 1 обяснения. В тези обяснения ищцата посочила, че не желае да се явява повече на работа. На 15.11.2022 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на ищцата, като на последната била връчена процесната заповед за дисциплинарно уволнение, мотивирана с неявяването на работа в периода от 21.07.2022 г. до 09.08.2022 г. В исковата молба се акцентира, че от 16.08.2022 г. ищцата е изразила изрична воля за незабавно прекратяване на ТПО и неспазване срока на предизвестието си. По тази причина към момента на връчване на уволнителната заповед трудовото й правоотношение следвало вече да се счита прекратено на 16.08.2022 г. едностранно от работника и в този смисъл несъществуващо. Наред с това, към момента на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ срокът на отправеното предизвестие бил изтекъл и ТПО било прекратено на това основание в условията на евентуалност. На следващо място се сочи, че дисциплинарната отговорност на ищцата била ангажирана след изтичане на двумесечния срок, регламентиран в чл. 194 КТ. Акцентира се, че основанието за прекратяване на ТПО в трудовата книжка следва да е чл. 326, ал. 1 КТ.

Не на последно място се сочи, че трудовата книжка на ищцата е била неправомерно задържана от работодателя в периода от 16.08.2022 г. до 22.12.2022 г., поради което за същия период се претендира обезщетение в размер на 4193,28 лв. По същество искането към съда е да се уважат така предявените искове. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като е подал отговор в законоустановения срок. Намира исковете за допустими, но неоснователни.

Действително работодателят не бил дал съгласие за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие и поставил дата 20.10.2022 г., т. е. волята му била прекратяването да се извърши с изтичане срока на тримесечното предизвестие. Акцентира обаче, че няма данни кога работодателят е поставил резолюция на молбата и тъй като ищцата недопустимо била отправила волеизявленията си за прекратяване на ТПО в евентуалност, то началният момент, от който започвали да текат трите месеца предизвестие, бил 28.07.2022 г., т.е. след сбъдване на отрицателното условие, предпоставка за прекратяване на ТПО едностранно от работника. В този смисъл ТПО не било прекратено преди връчване на заповедта за уволнение. На следващо място се сочи, че ищцата в срока на предизвестието нито е престирала работната си сила, въпреки че за това не са й създавани пречки, нито е заплатила обезщетение за неспазено предизвестие. Излагат се аргументи и, че за работодателя няма задължение и дори важи забраната по чл. 272 КТ за извършване на удръжки от трудовото възнаграждение. Твърди се, че ищцата недобросъвестно е упражнила правото си да прекрати ТПО. В условията на евентуалност се сочи, че дори да се приеме, че предизвестието е отправено надлежно и добросъвестно, то ТПО би се считало прекратено на 28.10.2022 г. Затова и претендирането на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в този период било неоснователно. По отношение на 2 преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание, същият се твърди, че бил спазен, тъй като меродавна била датата на узнаване на нарушението от субекта на дисциплинарна власт. По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ се твърди също неоснователност. Ищцата била поканена от работодателя да получи трудовата си книжка още с връчване на уволнителната заповед, но същата не дала необходимото съдействие. Освен това, ищцата не била претърпяла каквито и да е имуществени вреди от твърдяното задържане на трудовата й книжка, тъй като в процесния период нито предприела действия да започне нова работа, нито пък да се регистрира като безработна. Направено е и възражение за прихващане (в случай на уважаване на иска за обезщетение) с сумата от 2396,16 лв. (след допуснато изменение на иска) – обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ за периода от 16.08.2022 г. до 28.10.2022 г.

В откритото съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си.

Подробни аргументи се излагат в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Трудов договор № 716/19.10.2020 г. се установява, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е работила на длъжност „офис мениджър“ срещу основно трудово възнаграждение 945,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 %.

Договорът е сключен като безсрочен с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя. Уговорен е срок за предизвестие при прекратяване на договора – 90 дни.

С Молба от 20.07.2022 г. ищцата заявява желанието си да бъде освободена от длъжност на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като не е посочено от коя дата следва да се счита освободена. При условие на неуважаване на молбата, ищцата е помолила същата да се счита като 90 – дневно предизвестие за напускане, като в случай на неспазване на предизвестието й се удържат обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл.

224, ал. 1 КТ. На молбата е поставена резолюция „да“ и е изписана дата 20.10.2022 г.

По делото са отделени за безспорни обстоятелствата, че с поставяне на резолюция на молбата за напускане на ищцата работодателят не е дал съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и поставил дата 20.10.2022 г., т. е. волята му била прекратяването да се извърши с изтичане срока на предизвестието, както и че ищцата П. И. Р. не се е явявала на работа в периода от 21.07.2022 г. до 09.08.2022 г.

Съгл. Заповед № 67/15.11.2022 г. на управителя на „Н.Г.“ ЕООД, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание 3

„уволнение“ за това, че не се е явявала на работа от 21.07.2022 г. до 09.08.2022 г., като трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 16.11.2022 г. На заповедта е отбелязано, че ищцата П. Р. е получила заповедта на 15.11.2022 г., като същата е положила подпис срещу отбелязването.

С Покана изх. № 22/09.08.2022 г. ищцата се уведомява, че й се предоставя 5 – дневен срок от връчването, в който може да се яви и да даде писмени обяснения във връзка с неявяването си на работа, считано от 21.07.2022 г.

В свои писмени обяснения от 16.08.2022 г. ищцата заявява, че е подала молба за напускане на 20.07.2022 г. и във връзка с това, прилага и връща предоставения й електронен подпис, за което е съставен и подписан двустранно приемо – предавателен протокол от същата дата.

Съгласно заверено копие на трудовата книжка на ищцата и направената констатация на трудовата книжка в последното о.с.з., последното вписване е от работодател ответното дружество, като се сочи, че ТПО е прекратено на 16.11.2022 г. на основание чл. 330, ал. 2 КТ.

В Доклад № 27/19.09.2022 г. на специалист „Човешки ресурси“ до управителя на „Н.Г.“ ЕООД се сочи, че ищцата не се е явявала на работа в периода от 21.07.2022 г. до 09.08.2022 г., за което е съставен Констативен протокол № 2/09.08.2022 г. Отбелязано е също, че ищцата е депозирала писмени обяснения за неявяването си, но и до момента не се е явила, за да бъдат оформени документите във връзка с трудовото й правоотношение.

Описаното нарушение по аналогичен начин е протоколирано в констативни протоколи № 2/09.08.2022 г. и № 4/21.07.2022 г.

С Покана изх. № 36/21.11.2022 г. ищцата е уведомена, че следва да се яви в най – кратък срок в управлението на работодателя, за да получи надлежно оформената си и подпечатана трудова книжка. Съгл. Известие за доставяне (л. 40 от делото), на ищцата е извършено връчване на 23.11.2022 г.

От Справка актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 16.08.2020 г. до 22.12.2022 г., изд. от ТД на НАП – София, се установява, че от 05.12.2022 г. ищцата е започнала нова работа при друг работодател.

Според заключението на ССчЕ среднодневното брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, през който последно е работила и за който е получила брутно трудово възнаграждение, възлиза на 46,08 лв. Съдът кредитира заключението, като аргументирано и достатъчно подробно.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

4

Предявени са три обективно кумулативно съединени осъдителни искове, съответно с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 4 и чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ във вр. с чл. 350, ал. 1 КТ.

Ищецът следва да докаже, че е работил по трудово правоотношение при ответника на съответната длъжност; периода и размера на обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка. Ответникът следва да докаже законността на уволнението – наличие на съответно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, законосъобразно провеждане на процедура по уволнението. По възражението за прихващане ответникът следва да докаже основание, период и размер на претендираното обезщетение за неспазено предизвестие.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

Между страните по делото е възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение по силата на сключения трудов договор, което обстоятелство се доказва от събраните доказателства, а отделно от това не се оспорва от страните.

Право на работника/служителя е да предложи на своя работодател прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Наред с това, работникът/служителят разполага и със свое субективно потестативно право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 от КТ. За да породи прекратителния си ефект, предизвестието следва да бъде писмено (форма за действителност), да поставя срок, с изтичането на който работникът/служителят се счита освободен от длъжност, както и да е достигнало до работодателя. Няма пречка, а и житейски логично е двете прекратителни основания да се релевират в една обща писмена молба до работодателя, както се е случило и в процесния казус. В молбата си от 20.07.2022 г. ищцата е посочила, че основното й желание е трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, а в случай, че не получи такова от работодателя, то молбата й да се счита за 90-дневно предизвестие. Няма данни кога точно молбата е доведена до знанието на работодателя, но доколкото в исковата молба се сочи, че датата на подаване е 20.07.2022 г., а и няма изрично оспорване в тази насока от насрещната страна, то съдът приема, че молбата за напускане е достигнала до ответното дружество на 20.07.2022 г.