Определение № 261 от 19.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Ловеч, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500105 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.418 ал.5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД - София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане № 3566/ 23.12.2024 г. на РС-Т eтевен по ч.гр.д. № 1240/ 2024 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление срещу длъжника М. З. М..

Изтъква, че неправилно в мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че са налице неравноправни клаузи. Счита, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е документ сред посочените в чл. 417, т.2 от ГПК и съдържа достатъчно данни за индивидуализацията на длъжника и вземането по Договор за потребителски кредит № 7200311031099/ 12.03.2024 година, редовно от външна страна в съответствие с изискванията на чл. 60, ал.2 от ЗКИ. Посочва, че общия размер на кредита е посочен в чл. 7 и е 14 79.40 лева, от които 10 000 лева предоставени по сметка на кредитополучателя, 4 979.40 лева застрахователни премии на избрана от него застраховка. Общата дължима сума възлиза на 23 005.49 лева, като включва освен горните суми и договореното възнаграждение от 18.37% ГЛП. ГПР е 19.62%. Мораторната лихва се формира съгласно чл. 9.4 от Договора и се начислява върху непогасените в срок, просрочени суми съгласно погасителния план в чл. 11. Сумата за 1 застрахователната премия е отпусната под формата на кредит и по нареждане на кредитополучателя е заплатена на застрахователя, чрез масово платежно нареждане. Посочва се, че длъжникът не е бил длъжен да сключи застраховка, видно от чл. 19 от Договора, т.е. това не е условие за сключването на договора за кредит. Застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителския кредит, подписани са двустранно и не са налице пороци при формиране и изява на волята. Считат, че процесните застрахователни клаузи не противоречат на добрите нрави и кредитополучателят е дал изричното си нареждане и съгласие да бъдат финансирани от кредитора и възстановени от кредитополучателя. Сочат, че в молбата по заповедното производство надлежно са индивидуализирани вземанията по процесния договор за потребителски кредит, като съгласно указанията на съда се посочили, какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва, обезщетението за забава, както и извършените погасявания от страна на кредитополучателя. Счита, че извлечението от счетоводни книги съдържа изискуемите реквизити. Предвид изложените съображения моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна. В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на 2 основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу М. З. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Община Тетевен, Ловешка област, в качеството на кредитополучател за сумата 14 825.32 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7200311031099/ 12.03.2024 година, договорна лихва в размер на 1310.93 лева за периода 25.05.2024 година до 23.10.2024 година; обезщетение за забава в размер на 261.52 лева за периода от 25.05.2024 година до 28.11.2024 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата 327.96 лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 28.11.2024 година; договор за потребителски кредит; декларация; застраховка на кредитополучател; заявление-декларация за установяване на договорни отношения; общи условия; уведомление за предсрочна изискуемост, известие за доставяне.

3

С разпореждане № 3434/ 10.12.2024 година заповедният съд е оставил без движение заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението като нередовно. На заявителя е указано да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, като в противен случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Разпореждането е връчено на 18.12.2024 година на пълномощник на заявителя. Във връзка с горното е постъпила молба с вх. № 7966/ 20.12.2024 година, в която на първо място е направено възражение, че не са налице нередовности на заявление, но са направени следните уточнения: главницата по кредита е в размер на 14 404.20 лева, съгласно чл. 7, формирана от 9 600 лева сума по кредита и избрана застраховка – 4 804.20 лева. Посочено е още, че общата сума по кредита е 28 171.64 лева, като в нея освен финансовия ресурс 14 404.20 лева, влиза и уговореното между страните възнаграждение в размер на 30.40 % ГЛП съгласно чл. 9.1 от процесния договор. Посочено е, че по договора не са извършени плащания.

С разпореждане № 3566/ 23.12.2024 година заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че констатираните нередовности не са отстранени, не са разграничени сумите включени в главницата, върху какво са начислени договорните лихви и законните лихви за забава. Не е конкретизирано има ли просрочие, на кои вноски в какъв размер и за какъв период, върху какви сума е начислена лихвата за забава.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че с подадената молба нередовностите на заявлението не са отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват главница и каква част са договорна лихва, застрахователни премии, върху какво за какъв период е начислена претендираната законна лихва. Следва да се отбележи, че в молбата за отстраняване на нередовностите са посочени различни суми от заявлението, договора и извлечението от сметки, като главница и лихви. Освен това във въззивната жалба за първи път е въведено твърдението за извършено плащане в общ размер 383.43 лева.

Неотстраняването на посочените нередовности не позволява и на заповедния съд да изпълни вмененото му по силата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК 4 задължение да провери за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

При тези съображения е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК и заявлението следва да бъде отхвърлено.

При тези съображения Разпореждане № 3566/ 23.12.2024 г. на РСТeтевен по ч.гр.д. № 1240/ 2024 г., е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3566/ 23.12.2024 г. на РС-Т eтевен по ч.гр.д. № 1240/ 2024 година по описа на същия съд, като правилно.

Определението не подлежи на касационно обжалване - т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5