Решение № 90 от 18.10.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. К., 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20245320200010 по описа за 2024 година Установи следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0281-001092 от 21.12.2023 г. на Началник група в ОДМВР П., РУ К., на Х. И. П., с ЕГН **********, адрес гр.К., ул. „***************, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя П. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, поддържа жалбата, излага аргументи, не претендира разноски.

Ответната по жалбата страна – Началник група в РУП К., редовно призована, не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище с което се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Не се претендират разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя – Ат. М. и свидетелите по акта К. Г.

1 и П. А. и приложените и приети писмени такива, съдът намира за установено следното:

На 13.06.2023 г. св. М., служител на РУП К. съставил фиш № Р №481010 за лек автомобил М. с рег. № ***************, собственост на жалбоподателя, за това, че в 15:45 часа, в гр.К. на ул.“С.“ *************** не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение. В срока за плащане на глобата /7-дневен, съгласно чл.186, ал.7 от ЗДвП/ П. изразил несъгласие с вмененото му нарушение по фиша и поискал от органа, издал фиша, съставянето на акт за установяване на административно нарушение –чл.186, ал.2 от ЗДвП.

На 23.11.2023г. св. М. в присъствието на св. Г. и св.А. съставил АУАН, серия АД, №469922 за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП и същият бил връчен на П..

Въз основа на съставения АУАН, на 21.12.2023г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и данни за нарушителя, на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.

Наказателното постановление било връчено на П. на 28.12.2023 г., а жалбата срещу него депозирана на 29.12.2023 г., т.е. в срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност.

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът намира за установено следното:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно-наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и 2 издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление /НП/.

Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.

Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, а и не се спори, че на 13.06.2023 г. в 15:45 часа, в гр.К. на ул.“С.„ *************** лек автомобил, М.

*************** с номер ***************, не е бил спрян за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посока на движение, с което е нарушен чл.94 ал. 3 от ЗДвП.

Въпреки това НП следва да бъде отменено, тъй като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на обжалваното наказателно постановление (НП) е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП, изразяващо се в следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда две хипотези при които не следва да се образува административно-наказателно производство, а ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за давностни срокове, а именно: нарушителят е открит (известен е) и не е 3 съставен акт в течение на три месеца от установяването му (откриването му) или е изтекла една година от извършване на нарушението в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Двете хипотези са алтернативни, тоест достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се погаси правото да се търси отговорност, респективно да се образува административно-наказателно производство. Касае се за давностен срок, пропускането на който погасява възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Когато актът е съставен преди изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след изтичане тримесечния срок от откриване на нарушителя, е налице процесуално нарушение. Съставяне на акт за установяване на нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП извън посочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно – издаването на НП въз основа на така съставен акт означава неоснователно административнонаказателно преследване спрямо лицето, посочено като нарушител, без значение дали то е физическо или юридическо лице.

В процесния случай се установява, че на 13.06.2023 г. в 15:45 часа, в гр.К. на ул.“С.„ *************** лек автомобил, М. *************** с номер ***************, не е бил спрян за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посока на движение. От приложената по делото справка от системата на АИС АНД на РУП К. – л.7, се установява, че още на 13.06.2023 г. е имало данни за това чия собственост е процесният автомобил.

Следователно, от 13.06.2023 г. започва да тече тримесечният срок за съставяне на акта, който срок изтича на 13.09.2023 г. Актът е съставен на 23.11.2023 г. в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя 13.06.2023 г. Тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е давностен и не съществува законова възможност след изтичането му да бъде образувано административно-наказателно производство. За това в настоящия случай е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление. В тази насока е и както задължителната съдебна практика, така и константната такава.

Предвид изхода на делото право на разноски има жалбоподателя, но тъй като такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

1.ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление № 23-0281-001092 от 21.12.2023 г. на Началник група в ОДМВР П., РУ К., с което на Х. И. П. с ЕГН **********, адрес гр.К., ул. „***************, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред

Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за 4 изготвянето му.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

5