Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 20.05.2024, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 134/2024
Вид
Решение № 166
Подписан
20.05.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Теодора Мирославова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. гр. Димитровград, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора М. Петрова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело № 20245610100134 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу Н. В. Ж., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. В. Ж., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, следните суми: главница в размер на 1000,00 лева, договорно възнаграждение в размер на 235,72 лева за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г., възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 400,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 400,00 лева, лихва за забава върху вземането за главница за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 138,25 лева, лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 32,59 лева, лихва за забава върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, лихва за забава върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, законна лихва върху вземането за главница за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 49,18 лева, законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 11,59 лева, законна лихва върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, законна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 759/29.11.2023 г. по 1 ч.гр.д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Ищецът твърди, че между страните на 11.07.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40010669710, по силата на който на ответника е предоставена в заем сума в размер на 1000 лева, като същият е поел задължение да я върне съгласно погасителния план, част от договора, на 12 месечни вноски, всяка в размер на 102,98 лева, с падеж 15-то число на месеца.

Посочва, че на 11.07.2022 г. ищецът превел чрез паричен превод по EasyPay на ответника сумата от 1000,00 лева, представляваща заемната сума съгласно отпуснатия кредит. Твърди, че страните са уговорили договорно възнаграждение, предварително посочено в погасителния план, като се претендира същото в размер на 235,72 лева, за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г. /датата на изтичане на погасителния план/. Посочва, че при сключването на договора, ответникът изрично заявил, че желае да закупи пакет допълнителни незадължителни услуги, за които дължи възнаграждение в размер на 400 лева за услуга „Фаст“ и 400 лева за услуга „Флекси“.

Обосновава дължимостта на двете вземания за допълнителни услуги, като посочва, че в случай на закупуването им ответникът разполага с възможността да се възползва от приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските. В тази връзка посочва, че ответникът се е възползвал от приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредита. Твърди, че въпреки, че не се е възползвал от предоставените му възможности съгласно закупената допълнителна услуга „Флекси“, ответникът дължи заплащането на възнаграждението за нея, тъй като е имал възможност да я използва във всеки един момент. Поддържа, че ответната страна не е заплатила нито една вноска съгласно уговореното в договора, като към датата на депозиране на исковата молба всички вноски са с настъпил падеж. Посочва, че ответникът е усвоил предоставената в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация и в този смисъл е бил наясно с общата сума, която трябва да върне. Моли за уважаване на претенцията.

Представя доказателства и прави искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Не оспорва, обстоятелството, че между страните съществува твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, както и факта на предаване на заемната сума в размер на 1000 лева. Релевира възражение за нищожност на договора, като твърди, че клаузите, уреждащи дължимостта на възнагражденията за услугата „Фаст“ и услугата „Флекси“, поради своята неравноправност влекат именно недействителност на договора. В този смисъл посочва, че дължи единствено сумата в размер на 1000 лева. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

2

С доклада на делото е обявено за безспорно между страните и поради това ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че между тях на 11.07.2022 г. г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40010669710, както и обстоятелството, че ищецът е предал на ответника в заем сумата от 1000 лева.

От съдържанието на представения по делото договор се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД и Н. В. Ж. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството-ищец се е задължило да предостави на ответника в заем парична сума в размер на 1000,00 лева срещу насрещното задължение на последния да я върне на 11 равни месечни вноски и една последна изравнителна, считано от 15.08.2022 г. с падеж на последната вноска – 15.07.2023 г. Установява се още, че страните са уговорили обща дължима сума по кредита, възлизаща на 1235,72 лева, както и годишен процент на разходите (ГПР) 48,47 %, годишен лихвен процент (ГЛП) 41,00 % и лихвен процент на ден – 0,11 %. Видно от договора е и, че потребителят е закупил пакет от допълнителни услуги в общ размер на 800 лева, 400 лева от които за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 400 лева – за допълнителна услуга „Флекси“, като заплащането на възнаграждението за тези услуги е било разсрочено за 12 месеца и калкулирано към месечните вноски за погасяване на кредита, съгласно уговореното между страните. Установява се също, че при така уговореното между страните, общата стойност на задължението по кредита възлиза на 2035,72 лева, а общата вноска в размер на 169,64 лева.

Като доказателство по делото са приети и искане за отпускане на кредит, стандартен европейски формуляр, ведно с допълнителна преддоговорна информация, общи условия, приложими към процесния договор, погасителен план, разписка за извършено плащане и извлечение по сметка.

Въз основа на депозирано от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград, като в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответника-длъжник.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца следните суми: главница в размер на 1000,00 лева, договорно възнаграждение в размер на 235,72 лева за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г., възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 400,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 400,00 лева, лихва за забава върху вземането за главница за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 138,25 лева, лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 32,59 лева, лихва за забава върху 3 вземането за услуга „Фаст“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, лихва за забава върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, законна лихва върху вземането за главница за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 49,18 лева, законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 11,59 лева, законна лихва върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, законна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 759/29.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Същите са допустими – предявени са от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

За да бъде уважена претенцията на ищеца, в съответствие с разпределената му от съда на основание чл. 146, ал. 1 ГПК доказателствена тежест, същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валиден договор за заем, по силата на който е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък на задължението по пера, както и законосъобразното изчисляване на ГПР.

На основание чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти, които са от значение за решаване на делото, както и връзките между тях. В този смисъл и доколкото страните не спорят относно факта на възникване на договорното задължение за заплащане на главницата, включително и относно факта на реалното предаване на заемната сума, съдът счита, че по делото безспорно е установено възникване на процесното облигационно заемно правоотношение, както и факта на реалното предаване в заем на ответника на сумата от 1000,00 лева.

На следващо място съдът счита за установено още, че вземанията по договора са изискуеми, доколкото и последната вноска, съгласно погасителния план към договора за заем, дължима на 15.07.2023 г., е с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене.

Доколкото ответникът, чиято е и доказателствената тежест да установи този факт, не сочи доказателства, удостоверяващи извършени плащания по договора, то следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че кредитополучателят не е заплатил нито една вноска по договора за кредит, поради което последния е неизправна страна и в този смисъл е бил задължен към кредитора си и за лихви за забава. В допълнение следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба изначално липсват твърдения за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договора, а точно обратното – същият не оспорва, че дължи главницата по сключения договор.

Основният спорен въпрос в настоящото производство, в каквато насока 4 са и релевираните в отговора на исковата молба доводи и възражения, е свързан с твърденията на ответната страна за нищожност на процесния договор за заем, обосновани с клаузите, предвиждащи възнагражденията за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и закупена допълнителна услуга „Флекси“.

Съдът намира, че по отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Специалният закон в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК предвижда по императивен път изисквания към съдържанието на тази категория договори, а отклонението от част от предписаното в горецитираните норми води до недействителност на съглашението на основание чл. 22 ЗПК.