Определение № 4631 от 24.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4631 гр. Варна, 24.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501890 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 68357 / 26.08.2024г. /номер на ВРС/, депозирана от Н. Р. В., ЕГН **********, с адрес: *******, срещу Определение № 8571/ 01.08.2024г. по гр. д. № 16793 / 2023г. на РС Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Нови пазар.

Жалбоподателят счита определението за неправилно. Твърди, че съобразно разпоредбата на чл. 115 от ГПК, исковете за вреди от непозволено увреждане срещу двамата ответници, могат да бъдат предявени и по местоизвършването на деянието. Сочи, че причините за щетите, както и самите те са настъпили в гр. Варна, както е посочил и в исковата молба. Причината за специалната подсъдност била свързана с необходимостта от събиране на всички относими и необходими доказателства, а именно от мястото на причиняване на щетите. Отделно твърди, че първоинстанционния съд не е извършил справка в НБД „Население“, за да установи дали постоянният адрес на ответника Р. Б. действително е в с. В., община Н. К.. В тази връзка оспорва постоянния адреса на физическото лице - ответник да попада в съдебния район на Районен съд Нови пазар, като счита, че следва да бъде в съдебния район на Районен съд – Варна. Твърди още, че липсват и данни първоинстанционният съд да е извършил справка в Търговския регистър, относно седалището и адреса на управление на другия ответник – „Б. 2014“ ЕООД. Освен това, излага, че част от предявените искове срещу Р. Б. били за парични вземания на договорно основание, които съобразно разпоредбата на чл. 111 от ГПК, могат да бъдат предявени по настоящия адрес на ответника. Прави възражение и относно настоящия адрес на Р. Б., като твърди, че същият попада в съдебния адрес на Районен съд – Варна. Твърди, че след като 1 част от исковете са подсъдни на ВРС, останалите искове, съединени с тях, също следва да бъдат разгледани от този съд. В противен случай в значителна степен ще бъдело затруднено събирането на необходимите доказателства по исковете за непозволено увреждане, а и не следвало да бъдат разделяни, тъй като по всички предявени искове, ще се установявали общи факти. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Моли и за присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 276 от ГПК от ответниците - „Б. 2014“ ЕООД и Р. Т. Б., е постъпил отговор на частната жалба, с който се изразява становище за нейната неоснователност.

Твърди се, че от фактите изложени в исковата молба, петитума и приложените доказателства е видно, че се претендира обезщетение на основание неизпълнение на договор за наем, което изключва твърдяната в жалбата правна квалификация, а именно непозволено увреждане по смисъла чл. 45 ЗЗД. В допълнение се сочи, че трите деликтни иска, се претендират на основание Раздел III от договора за наем. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, искът следва да бъде предявен в съда, в района, на който е постоянният адрес или седалището на ответниците, тъй като установената в чл. 115 от ГПК изборна подсъдност не е приложима в процесния случай. Сочи се, че съдът определя правната квалификация, а не ищецът. Твърди се, че възраженията относно това, че съдът не е извършил служебни действия, касаещи проверка на постоянния и настоящия адрес на Р. Б., са направени в границите на предположения. Намира за напълно голословно и неподкрепено с доказателства твърдението в жалбата, че адресът на ответника Р. Б. е различен от този посочен в исковата молба от самия жалбоподател, а именно в с. В., община Н. К., област *******. Сочи се, че на този адрес ответницата е получавала книжата по делото, както и че всички приложени документи, изготвени от жалбоподателя са с вписан именно този адрес.

Нещо повече, между страните били приключили две съдебни производства, като по ч.гр.д.

№15853/2023 г. ВРС, било допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез обезпечителна мярка запор на банкови сметки. Изпълнението на обезпечителната заповед било от ЧСИ Даниела Златева, с район на действие Окръжен съд – Ш., по посочен от жалбоподателя адрес, а именно този в с. В., община Н. К.. От това следвало, че ищецът знае адреса на ответника – физическо и юридическо лице, което навеждало съмнение за бавене на процеса и влошаване положението на ответниците със запор на сметките и увеличаване стойността на акцесорните искове. Моли съда да извърши служебна справка в Търговския регистър относно седалището и адреса на управление на ответника „Б. 2014“ ЕООД. Представя удостоверения за постоянен и настоящ адрес за физическото лице Р. Б..Отправя искане за потвърждаване на определението и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството по гр.д. 16793 / 2023г. по описа на ВРС, е образувано по искова молба на Н. Р. В., гр. Варна, срещу „Б. 2014“ ЕООД, ЕИК 203088655 и Р. Т. Б., с. В., общ. Н.

К., с която са предявени следните обективно и субективно съединени осъдителни искове, за 2 осъждане на всеки от ответниците, да заплати на ищеца по ½ част от следните суми:

- 2860 лв., представляваща неплатен от ответника наем по договор за наем от 26.02.2023 г. на ресторант с адрес - *******, наличното оборудване и инсталации към ресторанта и временен обект - слънцезащитна конструкция тип-тента за целия месец юли 2023 г., както и за периода от 01.08.2023 г. до 14.08.2023 г.;

- 570 лв., представляваща дължима от ответника неустойка за забава, за периода от 07.07.2023 г. до 14.08.2023 г., в изплащане на дължимия наем по договор за наем от 26.02.2023 г., на ресторант с адрес: *******, наличното оборудване и инсталации към ресторанта и временен обект - слънцезащитна конструкция тип – тента, за месец юли 2023 г.;

- 211,00 лв. - дължима от ответника такса „битови отпадъци“, за ресторанта, за периода от 15 април 2023 г. до 14 август 2023 г. ;

- 526,94 лв. - дължим наем по договор за наем от 26.02.2023 г. на апартамент с адрес: гр. *******, за период от 15 април 2023 г. до 30 април 2023 г., за целия месец юли 2023 г. и за периода от 01.08.2023 г. до 14.08.2023 г.;

- 570 лв. - дължима неустойка за забава, за периода от 07.07.2023 г. до 14.08.2023 г., в изплащане на наема по договор за наем от 26.02.2023 г. , на апартамент с адрес: гр. *******, за месец юли 2023 г.;

- 49,90 лв., представляваща дължима от ответника сметка за ток за наетия апартамент за месец юли 2023 г., както и за солидарното осъждане на ответниците, да заплатят следните суми:

- 696 лева - разноските за отстраняване на щетите по ВиК инсталацията на апартаментите и дезинфекция, ведно с почистване на сифони, направени във връзка с възникналия пожар;

- 7353,14 лв. - стойността на унищожено по вина на ответника движимо имущество в ресторанта в резултат на пожара;

- 3346,06 лв. - сторени от ищеца разходи за транспорт и нощувки за себе си и за Евдокия В.а по повод опазване на имотите и отстраняване на щетите по тях.

В условията на евентуалност, всички горепосочени суми се претендират изцяло, само от ответника, „Б. 2014“ ЕООД, ЕИК 203088655.

Ответниците - „Б. 2014“ ЕООД и Р. Т. Б. са направили своевременно, с отговора на исковата молба, възражение за местна неподсъдност на спора на сезирания ВРС, като твърдят, че седалището на първия ответник и постоянният адрес на втория ответник се намират в населено място от териториалния обхват на РС – Нови пазар.

ВРС е уважил възражението за неподсъдност, като е прекратил производството и го е изпратил на Районен съд – Нови пазар.

Установява се от представените към отговора на депозираната частна жалба удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Р. Б., че същите са идентични и са в с. В., 3 община Н. К., област Ш., към датата на подаване на исковата молба.

От служебната справка, която съдът извърши в АВ – ТР се установява и че седалището на дружеството- ответник е в с. В., община Н. К., област Ш. към датата на подаване на исковата молба.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Подсъдността, разглеждана като компетентност на сезирания съд да правораздава по подадена до него молба за разрешаване на правен спор, е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно само в хипотезите на чл. 119, ал. 1 – 3 ГПК. Извън посочените в тези разпоредби хипотези, подсъдността се проверява само при направено от ответника в срока за отговор възражение за неподсъдност на спора. Процесуалният закон установява система от правила, по които съдилищата извършват проверка на подсъдността по заведените за разглеждане граждански дела. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството, като в настоящия случай проверката е извършена след направено възражение за местна неподсъдност от страна на ответниците.

За да прецени дали ищецът разполага с възможност да избере дали да предяви иска пред някой от местно компетентните съдилища, съдът съобразява предмета на повдигнатия пред него спор, както и в случай на съединяване на искове за общо разглеждане – и вида на съединяването. В случая, в исковата молба са наведени твърдения за неизпълнение на договор за наем от 26.02.2023г., по силата на който ищецът, в качеството си на наемодател, е предоставил на ответното дружество, представлявано от Р. Б., както и на самата Р. Б., в качеството им на наематели, за временно и възмездно ползване ресторант, находящ се в гр.

Варна, наличното оборудване и инсталации към ресторанта, както и временен обект – слънцезащитна конструкция тип – тента, като искането се базира на това неизпълнение. В исковата молба са наведени и твърдения, че ищецът е претърпял имуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили вследствие на възникнал пожар в отдадения под наем ресторант и изразяващи се в повреждане на негово недвижимо имущество – два апартамента, находящи се над отдадения под наем ресторант, като се сочи, че вината е на наемателите, които отговарят солидарно. При отстраняване на констатирани в исковата молба нередовности ищецът поддържа, че претендираните при условията на разделност вземания произтичат от наемни правоотношения между страните, а претендираните в условията на солидарност вземания от непозволено увреждане.

Предвид така изложените от ищеца фактически твърдения, исковите претенции, които са съединени за разглеждане в едно производство, поради наличие на общи факти и обстоятелства, се предявяват както на договорно, така и на деликтно основание, в 4 условията на кумулативно субективно и обективно съединяване.

В конкретния случай, съдът преценява, че така първоначално съединените искове не следва да се разделят. Същите са във връзка с предмета на делото – и договорната, и деликтната отговорност се твърди да са възникнали по повод на отдадения под наем недвижим имот, находящ се в гр. Варна, поради което и съобразно чл. 210 ал.2 изр. последно от ГПК не се допуска тяхното разделяне. Не е налице единственото изключение, което би допуснало разделянето в този случай, а именно исковете да подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

По отношение на исковете, основани на договорното основание, подсъдността се определя от постоянния адрес и/или седалището на ответниците - по избор, но в случая те са идентични, поради което и местно компетентен се явява Районен съд – Нови Пазар. По отношение на исковете, основани на деликт, законът предоставя възможност тази подсъдност да се определи и по местоизвършването на деянието /пред Районен съд – Варна/, т.е ищецът да упражни правото си на избор дали подсъдността ще се определи по чл. 105 от ГПК или по чл. 115 ал.1 от ГПК. В процесния случай, тази възможност следва да се тълкува в насока, че ищецът може да предяви претенциите си или пред Районен съд – Нови Пазар или пред Районен съд – Варна.