Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 16.07.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 92/2026
Вид
Решение № 162
Подписан
16.07.2026
В сила
24.08.2026
Състав
Давид Любенов Сукалински

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Разлог, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20261240200092 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е въз основа на жалба, подадена от И.Б.Б., ЕГН*, с адрес *, ч/з процесуалния му представител а. П. от АК-Б., против НП №* от 22.01.2026 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени адм. наказание „глоба“ от 255.65 € (500.01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата и в представените по делото писмени бележки се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и издаване на НП при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че словесното описание на деянието не съответства на посочената правна квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП, чиято конкретна хипотеза не е посочена, в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и че е налице противоречие м/у обстоятелствена част, правна квалификация и санкционна норма. Изтъква се, че деянието не е извършено виновно – жалбоподателят не е собственик на управлявания автомобил, не е знаел и не е могъл да знае, че регистрацията му е служебно прекратена, а собственикът не е бил уведомен за прекратяването. Прави се и искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Претендират се разноски.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв.

П. не се явява, като с депозирана молба заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, поддържа жалбата, моли НП да бъде отменено и претендира присъждане на сторените в производството разноски съгласно приложен договор за правна помощ.

Представя писмени бележки.

АНО – Н-к РУ-Р. при ОДМВР-Б. - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Със съпроводителното писмо, с което жалбата е администрирана до съда, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, е направено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, представител не се явява.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима. НП е връчено на жалбоподателя на 16.02.2026 г., а жалбата е подадена на същата дата, тоест в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, с/у подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН, акт, и съдържа необходимите реквизити.

1

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото док-ства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2025 г., около 07:00 часа, по път ІІ-84, о.Б., в района на км 94+000, в посока от * към *, жалбоподателят И.Б.Б. управлявал л. а. марка и модел „С.Т.“ с рег. №*, собственост на Г.И.П. от *. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на РУ-Р. – мл. автоконтрольор М.Ю. и мл. инсп. Н.С.. При извършената справка с РСОД-таблет се установило, че регистрацията на управляваното МПС е служебно прекратена на 08.05.2019 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, – след уведомление от ГФ за липса на валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

За констатираното на водача бил съставен АУАН серия */04.10.2025 г. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, както и АУАН серия */04.10.2025 г. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Издадена била и Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка №*/04.10.2025 г., с която на водача било отнето СУМПС. На място от жалбоподателя било снето писмено обяснение, в което същият посочил единствено, че при извършената проверка нямал застраховка на колата.

Още същия ден – 04.10.2025 г., в 12:34 часа, за процесния автомобил била сключена задължителна застраховка „ГО“ по полица №* на ЗД„Е.“АД, със застраховащ собственика Г.П., като видно от приложената справка за история на регистрацията, регистрацията на МПС била служебно възстановена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за валидна ГО.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят депозирал възражение с/у АУАН серия */04.10.2025 г., в което изложил, че не е собственик на автомобила, не е бил уведомен, че собственикът не е изпълнил задължението си да сключи застраховка „ГО“, нито че поради това регистрацията е служебно прекратена, поради което липсва виновно поведение от негова страна.

Преписката била докладвана на РП-Б., ТО-Р., с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. С Постановление от 18.11.2025 г. по преписка вх. №9887/2025 г. мл. прок. при РП-Б., отказал да образува досъдебно производство, като приел, че от обективна страна са налице всички елементи на деянието по чл.345, ал.2 от НК, но липсва субективният елемент от състава – по преписката липсва обективна находка дали до знанието на Б. са били сведени по какъвто и да е начин от компетентните органи предприетите от тях действия, поради което той обективно е нямало как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС, а отговорност не може да се ангажира въз основа на предположение за знание. Преписката била изпратена на НО за преценка на предпоставките за ангажиране на адм. нак. отговорност.

Въз основа на АУАН серия */04.10.2025 г. и материалите по преписката, Н-кът на РУ-Р., оправомощен с МЗ №*/02.12.2021 г., издал обжалваното НП №*/22.01.2026 г., с което приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП, като „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред“, и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, му наложил „глоба“ от 255.65 € (500.01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Разпитан в СЗ, актосъставителят М.Ю. възпроизвежда обстоятелствата по извършената проверка и съставянето на актовете, като заявява, че водачът „знаеше, че управлява автомобил, който е дерегистриран“, без обаче да посочва конкретни факти, от които да е направил този извод, и без да си спомня съдържанието на снетото на място обяснение.

Свидетелят Н.С. потвърждава извършването на проверката и установената при справката служебна дерегистрация, като изрично заявява, че не си спомня точно дали водачът е знаел или не е знаел, че управлява дерегистрирано МПС, а изводимото според него знание почива единствено на обстоятелството, че от датата на дерегистрацията липсва валидна застраховка „ГО“.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението, както и от приложените писмени док-ства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК – АУАН серия */04.10.2025 г. и АУАН серия */04.10.2025 г., ЗППАМ №*, обяснение от И.Б., докладна записка */06.10.2025 г., справки в ИИС-МВР за история на регистрацията и за собственост на МПС с рег. №*, справка/проверка за сключена застраховка „ГО“ към 07:00 часа на 04.10.2025 г., застрахователна полица №*, възражение */2025 г. и отговор */2025 г., справка */18.11.2025 г., Постановление от 18.11.2025 г. на РП-Б., ТО-Р., НП, справка за нарушител/водач и Заповед №*/02.12.2021 г., изм. и доп. със Заповед №*/07.10.2024 г. на министъра на ВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи – актът е съставен от мл. автоконтрольор при РУ-Р., а НП е издадено от Н-ка на РУ-Р., оправомощен съгласно т.3.8 от Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР, изм. и доп. със Заповед №*/07.10.2024 г. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът съобрази възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, свързани с непосочване на конкретната хипотеза на бланкетната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, и с несъответствие м/у словесното описание на деянието, правната му квалификация и санкционната норма.

Действително, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдържа 2 кумулативни изисквания – ПС да е регистрирано и да е с табели с рег.№, поставени на определените за това места – и прецизността изисква НО да посочи коя от хипотезите приема за осъществена. В случая обаче от словесното описание в АУАН и НП – управление на МПС със служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрация – е достатъчно ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което правото му на защита не е ограничено до степен, съставляваща самостоятелно основание за отмяна. Решаващите за изхода на спора съображения са от материалноправно естество.

От обективна страна действително се установява, че на 04.10.2025 г. жалбоподателят е управлявал процесния л. а., чиято регистрация е била служебно прекратена на 08.05.2019 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което извършеното от жалбоподателя неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:

Съгласно чл.6 от ЗАНН, адм. нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм. наказание, налагано по адм. ред, а съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието трябва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо. По силата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината субсидиарно приложение намират разпоредбите на общата част на НК. Адм. нак. отговорност, подобно на Нак., е лична и виновна, като вината не се предполага, а подлежи на доказване от АНО за всеки елемент от състава – аргумент и от чл.303, ал.1 от НПК, субсидиарно приложим на основание чл.84 от ЗАНН, съгласно който НП, като санкционен властнически акт, не може да почива на предположения.

Съгласно чл.18, т.2 от Наредба №* от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, регистрацията на ПС се прекратява служебно, като съгласно чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба това става по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, – след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ. Съгласно чл.18б, ал.2 от Наредбата за прекратената регистрация задължително се уведомява собственикът на ПС. В този смисъл следва да се отбележи, че чл.574, ал.10 от КЗ, изисква Информационният център към ГФ 1-во да уведоми надлежно собственика на МПС, че задължителната 3 застраховка „ГО“ на автомобилистите е била прекратена и не е подновена, като законът дава на собственика 14-дневен срок да представи док-ства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Едва след изтичането на този срок, при непредставяне на такива док-ства, съгласно чл.574, ал.11 от КЗ, ГФ уведомява компетентните органи на МВР, които пристъпват към служебно прекратяване на регистрацията. Уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ, трябва да е достигнало до знанието на собственика на МПС – без то да му е надлежно връчено, той няма как да узнае, че за него е започнал да тече посоченият срок, нито че предстои или е извършена служебна дерегистрация на автомобила.

По делото не се събраха каквито и да било док-ства собственикът на процесния автомобил – Г.И.П., да е бил уведомен, било от ГФ по реда на чл.574, ал.10 от КЗ, било от органите на „ПП“ съгласно чл.18б, ал.2 от Наредба №*, за извършеното на 08.05.2019 г. служебно прекратяване на регистрацията. Доказателствената тежест за установяване на този факт, като относим към съставомерността на деянието, се носи от АНО, който не я е изпълнил нито в хода на адм. нак. производство, нито в съдебната му фаза. Още по-малко са налице док-ства такова уведомяване или узнаване по друг начин да е достигнало до жалбоподателя, който не е собственик на автомобила.

Последното обстоятелство е от съществено значение. Жалбоподателят, като лице различно от собственика, не е адресат на задълженията, свързани с регистрацията на ПС, не е адресат и на уведомленията по чл.574, ал.10 от КЗ, и чл.18б, ал.2 от Наредба №*, и не разполага с достъп до ИМ на АИС „КАТ-ПП“, за да извърши справка дали, кога и на какво основание е прекратена регистрацията на управлявания от него автомобил. След като не е носител на задължението за регистрация и застраховане на автомобила, от него не може да се изисква да се е информирал за прекратената регистрация. При липса на уведомен собственик се прекъсва и единствено възможната верига на узнаване – собственикът, който сам не знае за дерегистрацията, обективно не може да сведе това обстоятелство до знанието на предоставения от него водач.