Решение № 847 от 09.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. М. при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. М. Гражданско дело № 20231100108109 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от ищеца Л. Т. Л. срещу Прокуратура на Република България обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т.3, чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

Ищецът Л. Т. Л. твърди, че му било повдигнато обвинение за престъпления по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 5 и вр. чл. 198, пр. 1 и 2 вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 12.03.2010 г., около 19.10 часа в гр.

София, пред „Прокредитбанк България“ АД, ж.к. „Л********, като извършител и в съучастие, отнел чужди движими вещи - сумата от 136 072.00 лева, и огнестрелно оръжие марка „Байкал“ с 12 броя патрони в пълнителя, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, движимите вещи били в особено големи размери и деецът бил въоръжен с огнестрелно оръжие. Грабежът бил извършен от лице, което действа по поръчение на организирана престъпна група.

На 22.12.2013 г. ищецът бил задържан и спрямо него била взета постоянна мярка „задържане под стража“. След няколко поредни молби за 1 изменение на мярката за неотклонение, същата била променена на ,,домашен арест“. Освен това спрямо ищеца била наложена и административна мярка „забрана да напуска на пределите на Република Българя" до приключване на наказателното производство. Впоследствие мярката за неотклонение била изменена на ,,парична гаранция” в размер на 2 000.00 лева.

В Специализирания наказателен съд (СпНС) бил внесен обвинителен акт за съответното престъпление, въз основа на който било образувано НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС. По същото били проведени 54 съдебни заседания. Взетата мярката за неотклонение по отношение на ищеца била изменена от ,,парична гаранция‘” в ,,подписка”.

Ищецът излага твърдения, че производството по делото приключило с присъда от 09.01.2018 г., с която е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. С оглед протест от страна на СпП срещу оправдателната присъда, пред АпСпНс било образувано въззивно НОХД № 102 по описа за 2018 г., като по същото били проведени общо 12 съдебни заседания. Взетата мярката за неотклонение била изменена от ,,подписка” в ,,задържане под стража”.

Сочи, че с присъда от 05.09.2019 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 199, ал. 2 т.3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години и шест месеца при първоначален ,,строг режим” на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като бил оправдан по обвинението, че деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл. 199, ал. 1 т.5 от НК. Постановената присъда била обжалвана от ищеца и протестирана от АпСпП. Върховният касационен съд (ВКС) с решение от 16.04.2020 г. постановено по н. д. № 1018/2019 г. потвърдил присъдата спрямо ищеца.

В исковата молба се сочи, че продължителността на наказателното производство надхвърля разумния срок и правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок било нарушено. Навежда доводи, че от общо 67 съдебни заседания, само две са били отложени поради негови сериозни здравословни проблеми - операция на херния и загнояване на раната - на 25.09.2017 г. и на 22.05.2019 г. - операция при рецидив на хернията и съмнение за перитонит.

Излага твърдения, че е частично оправдан с влязъл в сила съдебен акт по 2 повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 5 от НК. Твърди, че неправилната квалификация била неоспоримо доказателство, че фактическата обстановка не е била изяснена обективно, пълно и всестранно при извършеното разследване. Навежда доводи, че компетентните държавни органи са бездействали и са компенсирали неизпълнените си задължения със съмнителни свидетелски показания. Сочи, че фактическата обстановка, при която е извършено деянието по обвинителния акт е коренно различна от приетата от въззивната инстанция.

Ищецът излага подробни твърдения, че осъден неправилно, в нарушение на правото на справедлив и честен процес от безпристрастен съд, правото да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин участието му в престъплението, при изключително пренебрежение на принципа за невиновност до доказване на противното, както и на чл.16, чл. 12, чл. 13, ал. 2, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и 5, чл. 116, чл.117, чл. 124 ,чл. 287, чл.302, чл. 303, чл. 304 и др. от НПК. В тази връзка посочва, че бил осъден за обвинение, което не е узнал, че му е повдигнато, осъдителната присъда била постановена без основните свидетели да са разпитани от решаващия съд, не били установени доказателства, от които да се направи извод, че същият е участвал в процесното престъпление, изпитвал съмнение в безпристрастността на въззивния и касационния съд при оценка на доказателствата и при подбора на свидетели.

В исковата молба се сочи, че ищецът се измъчвал поради факта, че не е бил пълноценен по време на личната защита и последната си дума, тъй като този момент е съвпаднал с влошаване на здравословното му състояние. Излага подробни твърдения, че въпреки здравословните си проблеми бил принуден да участва в открито съдебно заседание.

С оглед гореизложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми:

- сумата от 8 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди произтичащи от повдигнатото му незаконно обвинение;

- сумата от 5 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, произтичащи от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; и

- сумата от 36 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, произтичащи от нарушаване на правото му на 3 справедлив съдебен процес.

Претендира законна лихва, начислена върху всяка от сумите, за периода от 16.04.2020 г. - датата на влизане в законна сила на присъдата, до окончателното изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита иска с правно основния чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за недоказан и неоснователен. Навежда доводи, че ищецът не е конкретизирал нарушението в наказателния процес довело до забавянето му. Твърди, че за вреди, претендирани за периода след внасянето на обвинителния акт в съда, друг правен субект, различен от ответника, е бил отговорен за своевременното разглеждане и решаване на делото - съда. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено и не съответства на чл. 52 ЗЗД. Излага твърдения, че е недопустимо в настоящото производство да се обсъждат твърдените нарушения в наказателното производство, тъй като влязлата в сила осъдителна присъда, подлежи на проверка по реда на чл. 419 НПК – възобновяване на наказателно производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 22.12.2013 г. ищецът Л.

Т. Л. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, чл.

199, ал. 1, т. 5 и вр. чл. 198, пр. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

По внесения на 05.06.2015 г. обвинителен акт е образувано НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС. С присъда от 09.01.2018 г. постановена по НОХД № 646/2015 г. по описа на СпНС подсъдимите, включително и ищеца Л.

Т. Л. са признати за невинни и са оправдани изцяло, по всички повдигнати срещу тях обвинения.

По постъпил на 16.03.2018 г. протест е образувано В НОХД № 102/2018 г. по описа на АпСпНс. С присъда от 05.06.2019 г. постановена по ВНОХД № 4

102/2018 г. по описа на АпСпНс Л. Т. Л. е признат за виновен, за това, че на 12.03.2010 г., в гр. София, пред „Прокредитбанк България“ АД, клон „Л********, като извършител и в съучастие с други лица, отнел чужди движими вещи - сумата от 136 072.00 лева, собственост на „Прокредитбанк България“ АД и огнестрелно оръжие марка „Байкал“ с 12 броя патрони в пълнителя, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, движимите вещи били в особено големи размери и деецът бил въоръжен с огнестрелно оръжие – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, чл. 198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С горепосочената присъда Л. Т. Л. е признат за невиновен за това – грабежът да е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по квалифициращия признак по ал.1, т.5 на чл. 199 НК.

С решение №242/16.04.2020 г. постановено по н.д.№1018/2019 г. по описа на ВКС е оставена в сила присъдата от 05.06.2019 г., постановена по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на АпСпНс, по отношение на Л. Т. Л..

Продължителността на разглеждането на наказателното производство е 6 години, 3 месеца и 30 дни, която обхваща движението на делото във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от три съдебни инстанции ( в периода от 17.12.2013 г. до 16.04.2020 г.). Визираното престъпление е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК.

От постъпилото по делото писмо с вх.№11486/31.01.2025 г. на Министерство на правосъдието, се установява, че подаденото от Л. Т. Л. заявление от 02.10.2020 г. е отхвърлено като неоснователно на основание чл.

60е, ал.1, т.1 от ЗСВ.

От показанията на свидетеля К.Т., които показания съдът намира за последователни и непротиворечиви, се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, станал по-затворен и свит.

Наложило се да претърпи операция, в период в който бил задържан, от която се възстановил изключително трудно. Изпитвал срам и притеснения за близките и децата си.

От показанията на свидетеля И.Ю., които показания съдът намира за последователни и непротиворечиви, се установява, че в периода на образуваното срещу ищеца наказателно производство той постоянно бил 5 унил, притеснен, замислен, угрижен и депресиран. След като току-що бил опериран и все още не бил възстановен, ищецът се налагало да участва в изключително продължителни съдебни заседания, по време на които изпитвал постоянни болки и бил изтощен. Не му били осигурени подходящи за физическото му състояние условия, което било свързано с болки и психически дискомфорт. Ищецът споделял на свидетеля, че е изключително разочарован и обезверен от постановената присъда, тъй като бил осъден по обвинение, което не му било повдигнато.

От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ), което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че субективно ищецът определя като „най-тежък период в живота си” времето, прекарано в ареста след задържането му. Тогава, в продължение на 34 месеца, той е преживявал интензивни симптоми на дистрес (тревожност, безпокойство, психосоматични прояви). В този период неговият статус е бил значително променен. След задържането му на практика отношенията с всичките му близки, приятели и роднини са били ограничени, не е имал възможност да продължи с обичайната си професионална дейност.

Задържането му е имало негативен ефект и върху физическото му състояние към онзи момент се налагало да претърпи операция, която е била осуетена, отложена и променена като място на провеждане без да са налице ясни мотиви за това. След като току-що бил опериран и все още не бил възстановен се налагало да участва в съдебно заседание, като не му били осигурено подходящи за физическото му състояние условия, което било свързано с преживени болки и дискомфорт. Времето преди това - от повдигането на обвинение през декември 2013 г. до задържането му е било свързано с преживяване на психологически дискомфорт (бил е изплашен, че бил свързван с лица и дейности, за които твърди, че не познавал и в които не бил участвал), но независимо от това обичайното му функциониране било само леко нарушено - продължил да работи, да живее със семейството си и да има обичайните социални активности. Времето след задържането му, в периода на адаптация към ситуацията се характеризира с постепенно подобрение в общото му психично благополучие. Актуалният психологически статус на Л.