Определение № 1051 от 23.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. София, 23.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20241000601343 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Е. Д. срещу протоколно определение № 436 от 24.09.2024 г. на ОС-Враца, постановено по ч.н.д. № 580/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ , към датата на произнасяне в размер на 2 месеца и 3 дни.

В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент осъденият не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК, поради което е отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата му за условно предсрочно освобождаване. Осъденият посочва, че администрацията на пенитенциарното заведение проявява противоречия в становището си, като от една страна изтъква доброто му поведение, а от друга твърди неучастие на лишения от свобода в корекционни програми. Самият Д. твърди в жалбата, че нееднократно е подавал молба за назначаване на работа и за участие в програми, но не е бил одобряван. Заявява, че се е поправил и е взел поука.

Апелативен съд- София, след като обсъди доводите в жалбата и в 1 съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение от 24.09.2024 г., ОС-Враца е оставил без уважение молбата на осъдения Р. Д. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, определено като общо по ЧНД № 501/2024г. по описа на РС Враца, с остатък 2 месеца и 3 дни /към момента на произнасянето/. Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателния анализ на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена.

След задълбочен анализ на затворническото досие на Д., не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извода, че поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат предсрочно. Тези данни се съдържат в становищата на експертния състав на затвора / оценките по чл. 154 и чл.155 от ЗИНЗС, индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС/, според които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице, не само в рамките на едно съдебно заседание, а за един по-значителен период от време, какъвто е изтърпяваната част на наказанието. Последните не оспорват, че в развитието и поведението на осъдения Д. започват да се наблюдават положителни тенденции, като това е документирано и оценено от тях, но същевременно тези служители обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи.

Като дефицитни зони, по които следва да се продължи възпитателната дейност /макар и в краткия оставащ срок до пълно изтърпяване на наказанието от 1 месец/ са „отношение към правонарушението“ – поради липса на 2 самокритично отношение към собственото поведение и „умения за мислене“ – склонност към игнориране на проблемите си, непоследователност в действията за постигане на целите.

Съдът в първата инстанция подробно и изчерпателно е обсъдил всички твърдения на затворната администрация относно поведението и отношението на лишения от свобода- както положителни, така и негативни обстоятелства.

В проверявания съдебен акт е възпроизведена цялата фактология, почерпена от затворническото досие и от становищата и докладите на ИСДВР. В този смисъл, АС констатира, че не е налице действително противоречие в становището на началника на затвора- отчитането на положителни прояви и благоприятна тенденция относно лишения от свобода не изключва задължението на администрацията да наблюдава поведението му с критичност до пълното постигане на целите, заложени в плана за изпълнение на присъдата.

Неоснователно е и оплакването на осъдения, че не е било отчетено желанието му за работа и заявлението му за включване в корекционна програма. Окръжният съд е приел фактите относно заявеното от осъдения, но не е подминал без обсъждане обстоятелството, че компетентната комисия за подбор на работещите не е одобрила Д. за работа, а заявлението му за включване в програма за поправително въздействие е било подадено след определения срок.

В този смисъл, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо Д. следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Това, че към момента има дължимо поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които следва да се спазват там, не означава, че л.св.Д. се е поправил до степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшния му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и той вече е до такава степен приключил, че няма какво повече да се даде като корекция, 3 защото доброто поведение в затвора и участието в трудови мероприятия, както и липсата на нарушения на реда, трябва да са правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Следва да се съобрази, че към момента на настоящото въззивно произнасяне остатъкът от наказанието, който следва да се изтърпи е 1 месец и 4 дни, като не са налице такива обстоятелства от изключителен характер, които да мотивират въззивния съд да постанови предсрочно освобождаване преди изтичането на този кратък срок.

Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения Р. Д. за пълното постигане на целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.

341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 436 от 24.09.2024 г., постановено по н.ч.д. № 580/2024 г. на ОС- Враца.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4