Решение № 1615 от 26.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1615 гр. София, 26.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Ц. при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Ц. Търговско дело № 20231100900394 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско” заплаща на застрахования сумата, дължима като обезщетение за щети на МПС, резултат от описаното в ИМ ПТП. Виновен за ПТП намира да е лице, управляваното от което МПС има застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП при ответното дружество.

Ответникът не изпълнява задълженията си по договора за застраховка “Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция, като е отказал плащане по изпратената покана, предвид което ищецът моли съда да му присъди пълния размер на платеното застрахователно обезщетение по процесната щета, ведно със законните лихви върху главницата и разноски за производството, както и сторените ликвидационни разноски по щетата. Претендира и разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК******* оспорва исковете. Възразява да е настъпило ПТП по описания от ищеца механизъм и вината на соченото от ищеца за деликвент лице. Намира, че изключителна вина за настъпване на произшествието има водачът, управлявал застрахованото при ищеца МПС, евентуално – съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи. Оспорва всички обезщетени от ищеца вреди да са в резултат от настъпило и описано в исковата молба ПТП, с описания в исковата молба механизъм на настъпване. Намира и обезщетението, определено и изплатено от ищеца за завишено, тоест, оспорва и размера на исковата претенция. Твърди и наличие на хипотеза на тотална щета. Претендира разноски.

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: наличие на валиден 1 договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице по отношение на увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на застрахования при ответника – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат; валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, покриващ отговорността му за причинените щети с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди по процесната щета. Посочените факти подлежат на доказване от страна на ищеца.

Ответникът носи тежест да обори презумпцията за виновност, евентуално плащане и възраженията си за съпричиняване и наличието на хипотеза на тотална щета.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване в процеса: че към датата на ПТП ответникът е застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност”, а ищецът е застраховател по действащ за датата на ПТП договор за имуществено застраховане, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, че ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер на 142 815,66 лева, като е сторил разноски от 25 лева по обработка на щетата.

Поради това и предвид представените по делото писмени доказателства, се доказа, че към датата на ПТП – 28.01.2021 година - ищецът е застраховател по действащ и валиден договор за имуществено застраховане с полица № 4704200281002100 за автобус Скания иризар К 410 ЕВ, с рег. № *******, със срок на действие от 02.07.2020 г. до 01.07.2021 година. Видно от представената полица, договорът е действителен, сключен в изискуемата от закона писмена форма. С него ответникът е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, причинени от настъпване на определени рискове по клауза "Пълно Каско", която включва и обезщетяването на щети на МПС, получени в резултат на настъпило ПТП, видно от общите условия, неразделна част от договора, с които страните са се съгласили и съответно – са част от неговото съдържание /стр. 6 от същите/. Събитието в случая е настъпило в срока на действие на договора и представлява покрит застрахователен риск, съобразно уговореното.

На второ място, няма спор по делото и че към датата на ПТП ответникът е застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. влекач Ивеко АС 440, с рег. № ******* /участвал в ПТП в композиция с полуремарке марка Шмитц, с рег. № *******/.

Настъпването на събитието и датата на осъществяването му - 28.01.2021 г. също не са спорни между страните в производството, като те се доказват и от приетия като доказателство протокол за ПТП /л. 4 от делото/, който в частта, в която в него са удостоверени възприетите от длъжностното лице обстоятелства по настъпване на 2 произшествието – време, място, видими щети, вкл. кой път е с предимство и др., има качеството на официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото съставителят му е посетил мястото на произшествието и лично е възприел горните обстоятелства и осъщественият между МПС удар.

Спорен по делото е въпросът дали при настъпване на произшествието водачът на товарния автомобил е имал противоправно поведение и дали то е причината за осъществения удар със застрахованото при ищеца МПС – автобус Скания.

В тази връзка механизмът на ПТП се установява от показанията на свидетелите К. и Л., които в частта в които си съответстват и също кореспондират и с писмените доказателства и заключението на вещото лице, съдът кредитира. В този смисъл, от посочените доказателства се установява, че ПТП е настъпило в резултат на предприета от водача на застрахования при ответника товарен автомобил К. маневра, при която от лява, скоростна лента за движение около 397-ми км на автомагистрала Хемус е навлязъл в дясната лента за движение, в която по същото време се е движело управляваното от Л. МПС – автобус. Установява се, че превозните средства са се движели със близка скорост от около 70-80 км/час, като автобусът, предвид настъпилия удар, се е придвижвал с по-висока от скоростта на движение на товарния автомобил, поради което го е застигал, когато К. е предприел маневра за преминаване в съседната лента за движение. Предвид показанията на свидетелите, не се установи по същото време да е имало и други превозни средства, преминаващи в близост, нито някаква причина от обективен характер, принудила водача К. да напусне своята лента за движение и премине в съседната /показанията на този свидетел относно това, че Л. е присвяткал с фарове, за да принуди К. да предприеме маневрата, поради това, че ще го изпреварва са изолирани, не кореспондират с останалите доказателства и поради това съдът не ги кредитира/. От показанията на св. К. също така се установява и че същият не е бил сигурен при предприемане на маневрата в коя част на пътното платно се е движел вече възприетия зад него автомобил.

В заключението на изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/ вещото лице в обхвата на експертни познания и след проверка на всички документи, съставени непосредствено след произшествието и представени по делото сочи, че ПТП е настъпило именно при описания в Констативния протокол, от свидетелите и възприетия погоре от съда механизъм и вследствие на действията на водача Ч. К., който при предприемане на маневра по преминаване от лява в дясна лента за движение, не пропуска и отнема предимството на движещия се в дясната лента автобус Ивеко, като същевременно е имал възможност своевременно да възприеме движещото се в средна лента МПС и съответно – да не предприеме маневрата. Вещото лице заключава и че вредите, описани в протокола от ПТП и описа на застрахователя съответстват на такъв механизъм на настъпване на произшествието, описан и схематизиран в протокола и посочен по-горе. Съдът кредитира изводите на вещото лице, тъй като кореспондират на останалите неоспорени от страните доказателства по делото, както са и логически и експертно обосновани.

3

Следователно, в процеса се доказа, че противоправното поведение на водача на т.а.

Ивеко, който е предприел маневра без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и без да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и не е пропуснал пътното превозно средство, което се е движело в съседната лента, за навлизане в която е предприета маневрата, с което е нарушил нормите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, е в пряка причинна връзка с настъпилото събитие и вредите на автобус Скания, които като вид са описани в протокола и описа на застрахователя.

Вината на дееца като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД. Доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху който пада доказателствената тежест да установи това.

Предвид изложеното по–горе относно характера на протокола за ПТП и предвид заключението на вещото лице, съдът намира за доказано и обстоятелството, че по застрахованото при ищеца МПС са настъпили всички описани в исковата молба и описа на застрахователя щети, като пряк резултат от сблъсъка между двата автомобила.

Предвид установените факти, се налага извод, че за ищцовото застрахователно дружество по сключения договор за имуществено застраховане е възникнало задължение да заплати на застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие.

Съгласно чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума. Според чл. 499, ал. 2 КЗ, ограничението на размера на обезщетението, което дължи застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" при причинени вреди на имущество, представлява единствено действителната стойност на причинената вреда. Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на едно моторно превозно средство при настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования.

От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, в която вещото лице е извършило оценка на ремонта на всички констатирани щети по тяхната стойност по пазарни цени, за да се приведе в състояние, годно за експлоатация и при отчитане на срока на експлоатация на автомобила, който е до 3 години, като е определило ремонта на пазарна стойност от 171 378,79 лв. с ДДС. Същевременно вещото лице е посочило и че средната пазарна цена на автомобил от същия вид и състояние към датата на ПТП е 480 230.61 лева, като при анализът са сравнявани цените на автомобил със сходни технически качества и вид.

Определил е и че в процентно съотношение стойността за възстановяване на щетите се равнява на 35,69 % от действителната стойност на автомобила. Следователно, в 4 съответствие с установеното в чл. 390 КЗ, не е налице тотална щета и размерът на дължимото обезщетение надхвърля исковата сума.

По делото не е спорно, а и се установява от приетите доказателства обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си да заплати на застрахования дължимото обезщетение, както и е сторил ликвидационни разноски от 25 лева по щетата.

С плащането от застрахователя-ищец на обезщетение на застрахования той встъпва в правата, които последният има срещу причинителя на вредата и срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" по силата на изричната норма на чл. 411 КЗ- ответника в производството. Застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение, което съответства и на размера на реално претърпените вреди, вкл. за обичайните разноски, направени за неговото определяне.