Решение № 541 от 08.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Варна, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110200266 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „А. Геймс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 204597018, срещу Наказателно постановление №03-02300747 от 16.08.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна, с което за нарушение по чл.153, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и го определя като непълно. Излага и становище за установяване на нарушението само по документи. Твърди също, че не било извършвано нареушение на разпоредбите на КТ, а се касаело за техническа грешка в графика. Моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2023 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – свидетелите Д. Д. и М. М., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект павильони за занимателни игри и каравана за понички и палачинки в увеселителен парк в гр. Варна, Морска гара „Варна Фън Порт“, стопанисван от въззивното дружество „А.

Геймс“ ЕООД, от което било изискано представяне на документи относно разпределение и отчитане на работния процес, включително графици и присъствена форма от м. декември 2022 г. При проверка на представените документи – графици и отчетни форми за м. декември 2022 г., отразена в Протокол №ПР2326298 от 31.07.2023 г., било констатирано, че работникът Т.Д. на длъжност „продавач-консултант“ е полагала труд в периода от 22.12.2022 г. до 29.12.2022 г. включително, с което за съответния период на същата не била осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа съобразно чл.153, ал.2 КТ при установено 1 сумирано изчисляване на работното време с правилника за вътрешния трудов ред. При тази констатация, за съответния период на неизпълнение на изискването по чл.153, ал.2 КТ, спрямо въззивника бил съставен АУАН №03-2300747 от 31.07.2023 г., надлежно предявен и връчен на изп. директор на въззивното дружество.

На 16.08.2023 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер между минималния и средния предвиден, в посока към минималния – 2000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания навсеки един от свидетелите Д. Д. и М. М., които напълно кореспондират и с приобщените документи – НП №03-2300747 о т 16.08.2023 г., АУАН №03-2300747 от 31.07.2023 г., трудов договор №00087 от 11.10.2022 г., Заповед №932 от 21.12.2023 г., график на смените на фирма „А. Геймс“ ЕООД за м. декември 2022 г., писмени обяснения от Кр. А., идентификационна карта, призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, Заповед №4 от 01.05.2022 г., Протокол №ПР2326298 от 31.07.2023 г., писмо вх.№44145 от 03.06.2024 г., ведно с обяснения от К. А. и Заповед №4 от 01.05.2022 г. Съдът не кредитира приобщените показания от всеки един от посочените от въззивника свидетели Т.Д. и С.С., както и представения с жалбата документ – график за смените за м. декември 2022 г. за „А.

Геймс“ ЕООД в обект „увеселителен парк – морска гара Варна“, доколкото същите противоречат не само на представения от въззивното дружество документ със същото наименование, но с различно отразяване за работния график за свид. Т.Д., но и на изхождащите от управителя на „А. Геймс“ ЕООД обяснения по чл.402, ал.1, т.2 КТ, в които същият изрично заявява, че представените от дружеството графици отговарят на реално отработеното време от съответните работници.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Направената от наказващия орган констатация, че работникът Т.Д. е работила в 8 последователни дни, при което на същата не е осигурена от работодателя седмична почивка не по-малко от 36 часа, е правилна. Максималната продължителност на работната смяна при сумираното изчисляване на работното време може да е до 12 часа и продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, к а т о според чл.153, ал.2 КТ, непрекъсната седмична почивка не може да е по-малко от 36 часа. Видно от представените графици, Т.Д. е работила в 8 последователни дни без почивен ден.

Седмичната почивка при сумирано изчисляване на работното време не може да е по-малка от 36 часа, като работната седмицата остава 5-дневна. Видно от графика е, че Т.Д. е работила от 22.12.2022 г. до 29.12.2022 г. включително, което съставлява нарушение на изискването по 2 чл.153, ал.2 КТ. Нарушението е осъществено именно на 28.12.2022 г., доколкото това е датата, от която е следвало да започне седмичната почивка на работника Т.Д., защото при сумирано изчисляване на работното време е допустимо да се работи на шестия ден от работната седмица, но така, че, събирайки часовете след края на работното време на шестия ден с тези от седмия ден от работната седмица, да се осигури на работника най-малко 36-часова седмична почивка.

Съдът намира, че не са налице спорни обстоятелства по фактите, които да са налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като доказателства относно обстоятелството, колко часа е работило лицето през сочения в НП период се съдържат в представените пред наказващия орган документи, представляващи отчетни форми - графици.

Приобщените график за работа и присъствена форма з а м. декември 202 2 г., на които се позова наказващият орган, представляват частен писмен документ, съставен и утвърден от управителя, представен е от него в хода и за целите на процесната проверка пред Дирекция “Инспекция по труда” и удостоверява факти относно действително отработеното време от работника Т.Д. през съответния период. Тъй като отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е съставила и представила при извършената проверка, то същите се ползват с материална доказателствена сила в административно-наказателното производство, още повече, че тези доказателства са представени от управителя на обекта, ведно с негово становище, че отразяват реално отработеното време от работещите в дружеството лица. Доколкото последващо представения график съдържа различна от изначално представената информация, целяща саниране на вече констатираното нарушение, съответния документ не се кредитира като източник на достоверни данни.

Квалифициране на нарушението по чл.153, ал.2 КТ като маловажен случай, съгласно чл.415в КТ, е неоснователно. Според настоящия съдебен състав фактите в казуса са неотносими към приложение на чл.415в КТ, тъй като по преписката липсват доказателства нарушението да е било отстранено веднага след неговото установяване. От нарушението безспорно са произтекли вредни последици за работника, който е бил лишен от възможността да се ползва от междуседмичната си почивка, възстановявайки се след положения труд.

Съдът намира, че в процесния казус не са налице и основания за приложение на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. Конкретното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване сочат степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушения от същия вид, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.

Съгласно чл.414, ал.1 К Т з а процесното нарушение на работодател юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв. В случая определената имуществена санкция 2000 лв е над минималния размер като в НП не се сочат мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност и тежестта на нарушението, нито с оглед нарушителя. Не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментират негативни данни за нарушителя и др. Ето защо съдът счита, че наложеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум – 1500.00 лв, като намира този размер за достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 ЗАНН.

С оглед изхода на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени 3 несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство, съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв. Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 1/2, сочи резултат 20.00 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение 80.00 лв до сумата 60.00 лв.

Въпреки представените доказателства за платено възнаграждение за адвокат и частично благоприятния за въззивника резултат, при липсата на отправено искане за присъждане на разноски, както и на представен съответен списък, разноски за въззивника не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-02300747 от 16.08.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу „А. Геймс“ ЕООД гр. Варна, ЕИК 204597018, за нарушение по чл.153, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание имуществена санкция, от 2000.00 лв (две хиляди лева, 00 ст.) до 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 ЗАНН.