Решение № 3544 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3544 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100500733 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗК „Уника“ АД срещу решение № 22108/03.12.2025г., постановено по гр. д. № 30440/2025г. по описа на СРС, 156 с-в.

С обжалваното решение Софийски районен съд е осъдил ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК: 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6575,66 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/22/727/502889 за ПТП от 07.12.2022 г., като около 15:50 ч., лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ******** се движи във вътрешната лява лента в кръгово кръстовище на бул. „Сливница“, като в същото време и в същата посока в дясната лента спрямо него се движи лек автомобил „БМВ М440И ХДРАЙВ“, рег. № ******** като водачът на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ******** предприема маневра за престрояване от лява в дясна пътна лента, като в следствие на това настъпва съприкосновение с движещият се отдясно лек автомобил „БМВ М440И ХДРАЙВ“, рег. № ******** в следствие на което по последния били нанесени вреди, ведно със законната лихва от 28.06.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1959,95 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 02.03.2025 г. до 1

27.05.2025 г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото е останал неизяснен механизмът на ПТП.

Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По съществото на спора се установи следното:

СРС е бил сезиран с искова молба с правно основание чл. 411 ГПК. В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.10.2022 г., около 15:00 ч. в гр. София, на кръговото кръстовище на бул. „Сливница“, водачът С.Д. на автомобил марка „БМВ“, модел „М440И“, рег. № ******** докато се движело в кръговото кръстовище във външната лента бил ударен от автомобил марка „Фиат Пунто“, рег. № С********, управляван от Ксантула Т., който се движел във вътрешната лента на кръговото кръстовище и внезапно направил десен завой. Поддържал е, че виновен за ПТП-то е водачът на автомобил марка „Фиат Пунто“. Към момента на инцидента за автомобил марка „БМВ“, модел „М440И“, рег. № ******** е имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 21-0300/393/5000793 с периода на застрахователно покритие от 08.10.2021 г. до 07.10.2022 г. Била образувана застрахователна преписка, а на сервиза, извършил ремонта била изплатена сумата от 6560,66 лева с преводно нареждане от 19.12.2022 г., а по застрахователната преписка били сторени обичайните ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

В срока за отговор, ответникът е оспорил предявените искове. Оспорил е механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и вината на застрахования по застраховка Гражданска отговорност.

2

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че са се осъществили всички елементи на фактическия състав на чл. 411 КЗ. Намерил е, че механизмът на ПТП се установява от приетата по делото САТЕ, както и събраните гласни доказателства. Счел е за доказано, че вина за ПТП-то има водачът на лек автомобил Фиат Пунто, който е нарушил чл. 25 от ЗДвП, поради което е уважил исковете до установените от САТЕ размери.

За да се произнесе по съществото на спора, след самостоятелна проверка на събраните по делото доказателства, Софийски градски съд съобрази следното:

С исковата молба е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от Кодекса за застраховането от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: 040638060 за осъждане на „Застрахователна компания УНИКА“ АД, ЕИК: 040451865 да заплати в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „Фиат Пунто”, с рег. № ******** на ищцовото дружество сумата от 6575,66лв., представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета № 0300/22/727/502889 за имуществените вреди на автомобил „БМВ", модел „М440И“ с рег. № ******** причинени при реализираното на 07.10.2022г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, заедно със законната лихва върху главницата от датата на отказа на ответника да плати претенцията – 2.03.2023г. до окончателното плащане, и разноските по делото.

За основателността на предявения иск по чл. 411, изр. 2 КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между него и собственика на увреденото МПС; настъпването на застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие; противоправно и виновно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди; размера на вредите, респективно размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, както и извършването на това плащане.

По делото не се спори, че на 7.10.2022г. в гр.София, на кръгово кръстовище на бул.“ Сливница“, е настъпило ПТП между л.а. „Фиат Пунто”, с рег. № ******** и л.а.

„БМВ", модел „М440И“ с рег. № ******** в резултат на което по л.а. БМВ са настъпили увреди, т.е. не се спори досежно настъпването на застрахователно събитие по поет от застрахователя риск. Констатираните по автомобила увреди съответстват и могат да бъдат причинени при това пътнотранспортно произшествие. Не се спори, че ГО на водача на л.а. „Фиат Пунто” е застрахована при ответника „Застрахователна компания УНИКА“ АД, че е налице валидно имуществено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца ЗАД „Алианц България“ АД и собственика на увреденото МПС л.а.„БМВ", че ищецът е заплатил застрахователно 3 обезщетение по възстановяване на л.а.„БМВ" в размер на исковата сума.

По делото се спори досежно механизма на ПТП и вината на водачите на двата автомобила.

По делото е установено, че след настъпване на ПТП, водачите на двата автомобила съставили двустранен констативен протокол за ПТП, без на място да са пристигнали представители на КАТ Пътна полиция. В протокола са отразени видимите щети по двата автомобила – лява врата, калник и джанта по л.а БМВ, и десен калник по л.а. Фиат Пунто. От участниците в ПТП е съставена скица на пътната обстановка и ПТП, съгласно която л.а. БМВ се е движел по външната лента на кръговото кръстовище, а л.а. Фиат по средната лента на кръговото кръстовище и при маневра завиване надясно, л.а. Фиат е реализирал удар в л.а. БМВ, т.е. отразено е, че вина за настъпване на ПТП има водачът на л.а. Фиат Пунто. В протокола е отразено, че ПТП е настъпило на 7.10.2022г. в 15.50ч. на бул.Сливница на кръстовище в кръгово движение. В протокола липсват данни къде точно на бул.Сливница е настъпило ПТП.

Протоколът не бил подписан от участниците в ПТП. По-късно същите се явили в офиса на застрахователя ищец, където го подписали.

Настъпването на застрахователно събитие може да се установи със съставен по реда на чл. 202 от ППЗДвП двустранен протокол. Той се съставя при пътнотранспортно произшествие само с материални щети и с участието на две пътни превозни средства, когато те могат да се придвижват на собствен ход и няма разногласие между участниците в произшествието в оценката на обстоятелствата за настъпването му.

Виновният водач попълва и предава на другия водач съответната бланка от протокола за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи. Аналогична е разпоредбата и на чл.5 ал.1 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд - Когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. В тази хипотеза органите на МВР нямат задължение да посещават местопроизшествието и съставеният двустранен констативен протокол по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Като частен свидетелстващ документ, подписаният двустранен протокол се ползва само с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, като не обвързва съда. Доказателствена стойност на процесният протокол следва да бъде преценена по вътрешно убеждение на решаващия състав и при съобразяване на останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. Предвид 4 оспорването от ответника на механизма на ПТП и вината на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него, в тежест на ищеца е да докаже причините за ПТП с всички допустими от закона доказателствени средства.

Показанията на св. Д., участник в ПТП, са единственото доказателствено средство, с което ищецът се опитва да установи твърденията в исковата молба за настъпило ПТП. Преценявайки показанията съобразно правилото на чл.172 от ГПК и отчитайки заинтересоваността на този свидетел, който е участник в ПТП, съдът намира, че тези показания, които не са подкрепени от други доказателства по делото, не са достатъчни да убедят съда, че твърдените от ищеца факти досежно настъпило ПТП са се осъществили, тоест тези показания нямат съществена доказателствена стойност. Те се оборват от показанията на другия участник в ПТП, св. Т..

Действително, следва да бъде отчетено, че с полагането на подписа си в двустранния протокол св.Т. е признала неизгоден за себе си факт – а именно вината за настъпване на произшествието. В същото време се установи, че св.Т. не е била съгласна с тази констатация, провела е консултация при адвокат, и след време е подписала протокола.

При разпитата си пред съда, три години след ПТП, тя продължава да твърди, че няма вина за настъпване на ПТП. Твърденията в исковата молба не се подкрепят и от приетата по делото автотехническа експертиза, която не установява какъв е действителният механизъм на ПТП, а пресъздава отразеното в двустранния протокол за ПТП, който както вече бе отразено по-горе, не обвързва съда. Изводите на вещото лице са направени хипотетично и повърхностно и не касаят конкретното ПТП, тъй като при изготвяне на заключението вещото лице не е било наясно на кое от трите кръстовища на бул.“Сливница“ е настъпило ПТП. Пътищата в гр. София, вкл. и тяхната маркировка, са общоизвестен факт, тъй като са публични и общодостъпни, поради което тяхното наличие не следва да се доказва пред съда съобразно чл. 155 от ГПК. Въззивният съд е запознат с пътната мрежа в гр. София, вкл. и с обстоятелството, че на бул.Сливница има три кръгови кръстовища, които са различни по площ, архитектура, функционалност и маркировка. При липса на годни изходни доказателства досежно настъпване на ПТП, всяко заключение на експерт може да бъде само теоретично, и в този смисъл не може да бъде годно доказателствено средство досежно механизма на настъпване на ПТП. По делото не са представени доказателствени средства с обвързваща съда доказателствена сила /напр. протокол за ПТП/. Липсва снимков или видео материал. Свидетелските показания, дадени три години след настъпилото ПТП не са пълни и точни. Св.Д. не си спомня как, откъде и с каква скорост е навлязла в кръстовището, не е уточнила дали е възприела л.а. Фиат Пунто да се движи в кръговото кръстовище, не е установила каква е била пътната маркировка. Спомня си само, че се е движела по крайната дясна лента на кръговото кръстовище, че л.а. Фиат е предприел маневра завой надясно без да сигнализира предварително за маневрата, и е реализирал удар в управлявания от нея автомобил 5