Решение № 1698 от 04.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48512/2021
- Вид
- Решение № 1698
- Подписан
- 04.03.2022
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.722, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.145, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.153, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 предл.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 1698 гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110148512 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против Н. СТ. Т. и Д.
ИВ. Т. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35427/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците - настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]. Тъй като издадената заповед била оспорена, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството на съсобственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да 1 заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от {фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответниците бъде признато за установено, че дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: 3166,92 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; 373,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г.; 35,32 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 6,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от двамата ответници, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените против тях искови претенции. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че между дружеството-ищец и ответниците е налице облигационна връзка, тъй като по делото не са представени доказателства, че ответниците са собственици на имота през исковия период. В тази насока се сочи, че в представения списък на етажните собственици под процесния абонатен номер е вписано трето за спора лице.
2
Поддържа се становище, че по делото няма доказателства по какъв начин са формирани задълженията – няма представени фактури, изравнителни сметки или други документи в тази насока. Оспорва се представеното към исковата молба извлечение от сметка с доводи, че няма характер на счетоводен документ. Сочи се още, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява съществуване и ликвидност на претендираните вземания, не се установява количеството доставена топлинна енергия и дължимата сума за всеки месец поотделно. Поддържа се, че по делото няма доказателства, от които да се установява начина на определяне на конкретните суми за сградна инсталация, съгласно изискванията на чл.145, ал.3 ЗЕ. Представените по делото писмени доказателства са частни свидетелстващи документи, които не обвързват съда, а се преценяват по вътрешно убеждение, наред с останалите събрани доказателства. Наведени са и доводи за настъпила погасителна давност. По изложените в отговора доводи и съображение се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по производството разноски.
От страна на третото лице-помагач [фирма] е постъпила молба, в която се сочи, че дружеството не прилага системата за дялово разпределение в посочената жилищна сграда.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото не е постъпила писмена защита от процесуалния представител на ответниците.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 35427/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникците – настоящи ответници да заплатят солидарно на кредитора сумите, както следва: 3166,92 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; 373,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г.; 35,32 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и от сумата от 6,87 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.06.2021 г. до окончателното изплащане.
С разпореждане от 19.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 35427/2021 г. съдът е указал на заявителя, че срещу издадената заповед са подадени възражения от длъжниците, поради което може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на 3 която е образувано настоящото производство.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том III, рег.№ 8892, дело № 656/2001 г. по описа на Р.Д., нотариус с район на действие СРС е, че съпрузите Д. ИВ. Т. и Н. СТ. Т. – настоящи ответници са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот, до който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия.
По делото е приложен протокол от проведено на 25.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици с адрес [ФИРМА], където се намира и процесния апартамент, в който е отразено решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с [ФИРМА] Към протокола е приложен списък на етажните собственици. По делото е представен и договор от 23.09.2002 г., сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за срок от 1 година, без данни за продължаване на срока на действие.
По делото е приложено писмо от 10.03.2011 г.от ищеца до ответника Н.Т., с което е поканен да се яви в офис на дружеството за откриване на партида по отношение на процесния имот. С писмото ответникът е поканен да заплати и дължими суми по фактури през периода от 2002 г. до 2011 г. По делото няма данни за връчване на писмото. Видно от приложеното по делото заявление-декларация е, че ищцовото дружество е отрило служебно партида с аб.№ 78129 на името на ответника за процесния апартамент.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице е посочило, че поради прекратяване на договора с [ФИРМА], определянето на разходите за отопление и БГВ, издаване на общи индивидуални сметки за процесния период и провеждането на функции на ФДР, са осъществявани от [ФИРМА]. Вещото лице е констатирало, че за исковия период в имота е функционирал 1 бр.радиатор с индивидуален разпределител на разхода за отопление /ИРРО/, както и щранг-лира в мокрото помещение. За целия период е начислен разход на ТЕ за БГВ въз основа на 2 души ползватели. На 02.10.2000 г. безсрочно е изключено отоплението на стълбището. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период. При изслушването му в проведеното на 15.02.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че през период, през който няма монтирано 4
СТИ се начислява служебно енергия съгласно формула в методика, основаваща се на Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издавало кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, които са сторнирани и са издадени две общи фактури – за двата отоплителни сезона, попадащи в исковия период. Съгласно заключението неплатената главница възлиза на сумата от 3202,24 лева, в т.ч. и сумата от 35,32 лева за отчет за дялово разпределение, обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 380,74 лева, в т.ч. 6,87 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Разпечатката съдържа 30 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/983f25b5-c7c9-4d8b-a1a1-196d6f0139e8