Решение № 974 от 28.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. П., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220101631 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от Н. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ул. „П.“ № 6, с. М. К., общ. Б., чрез адвокат С. В. М. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28, к. 21, против „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ул. „Ч.“ № 38, ет. 1, офис 4, район „О.“, гр. С., представлявано от И. Х.

К. и Р. Г. А., с която се иска от съда да бъде прогласена нищожността на договор за кредит № L317654, сключен на 10.03.2023 г. сключен между страните, поради противоречие на закона, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 381,95 лева поради платена при начална липса на основание. В условията на евентуалност предявява иск за недействителност на клаузата предвиждаща заплащане на сумата в размер на 294,34 лева, представляваща такса за разглеждане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 247,36 лева поради платена при начална липса на основание.

В исковата молба се твърди, че на 10.03.2023 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за кредит № L317654. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1500 лева, период на кредита 13 месеца, 12 вноски в размер на 148,39 лева и една вноска в размер на 148,25 лева, при лихвен процент по кредита от 15,00 %, годишен процент на разходите от 56,46 % при общо дължима сума към момента на сключване на договора – 1928,93 лева.

Сочи, че е заплатил сумата в размер на 1881,95 лева, като излага твърдения, че част от сумата е от друг кредит.

Посочва, че в договора е предвидена „Таксата за разглежда“ в размер на 294,34 лева, която е била включена автоматично в условията на договора за потребителски кредит, върху които той не е имала възможност да влияе и да иска промяната им. Сочи, че клаузата не е 1 индивидуално уговорена между страните по договора. Счита че представлява скрита лихва и допълнително възнаграждение за кредитодателя и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, като невключването и води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Твърди, че в процесния договор е посочен процент на стойността на ГПР, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, което води до недействителност на самия договор. Смята, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК, а задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР. Счита, че посочения размер на ГПР не отговарял на действителните разходи, тъй като не е включена дължимата такса за разглеждане. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставял ищеца в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи. Смята, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало и невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл.

68д ал. 1 от ЗЗП.

На следващо място счита, че клаузата предвиждаща такса за разглеждане противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Твърди, че след сключването на договора, ищецът е платил суми по кредита – 1881,95 лева, а след като договорът се явявал недействителен, следвало да заплати само чистата стойност в размер на 1500 лева, поради което ответникът следвало да върне сумата в размер на 381,95 лева, а по евентуалния иск в размер на 247,36 лева.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат С. М. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта, неоснователността и нередовност на исковата молба.

Не се оспорва, че между страните е бил сключен договор за кредит № L317654 със заемна сума в размер на 1500 лева, период на кредита 13 месеца, 12 вноски в размер на 148,39 лева, при лихвен процент по кредита от 15,00 %, годишен процент на разходите от 56,46 % при общо дължима сума към момента на сключване на договора – 1928,93 лева. Че ищецът е заплатил сумата в размер на 1881,95 лева, като част от сумата е погасена с рефинансиращ кредит.

Смята, че предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като договорът бил сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗПК ЗЗП и съгласно представената процедура.

Посочва, че в размера на ГПР е включена процесната такса, както и че съответства на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и не надвишава императивно определената от законодателя 2 граница, поради което не било налице скрито оскъпяване с таксата.

Смята, че таксата за разглеждане не е такса по усвояване, предвид което не попадала в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Същата била конкретизирана по месечни вноски в Стандартен европейски формуляр и в погасителния план.

На самостоятелно основание счита, че дори таксата за разглеждане да е нищожна, тази нейна нищожност не води до нищожност на договора за кредит, поради което основният иск /за нищожност на целия договор за кредит/ следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

Излага твърдения касаещи безплатната адвокатска защита на ищеца.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирана е молба, с която се изразява становище за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представения и приет по делото Договор за кредит № L317654 от 10.03.2023 г. и погасителения план към него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Рамково споразумение за потребителските кредити № 880657152 от 10.03.2023 г., се установява, че между страните е сключен Договор за кредит № L339152 от 22.01.2024 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на сумата от 1500 лева при установен фиксиран годишен лихвен процент от 15 % и годишен процент на разходите от 56,46 % при допускания. Установено е, че ищеца следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 1928,93 лева на 13 месечни вноски, с уговорена възнаградителна лихва от 134,59 лева и такса за разглеждане от 294,34 лева.

В договора е установено, че последният представлява неразделна част от Рамково споразумение № 880657152 от 10.03.2023 г..

В договора е уговорено, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план – приложение към индивидуалния договор за кредит. Размерът на таксата е посочен в индивидуалния договор за кредит, като последната се дължи изцяло – както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да било причина. В случаите, когато клиентът избере да заплати договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите.

По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е обективиран погасителен план. Установен е падеж на първата погасителна вноска на 09.04.2023 г. и падеж на последната погасителна вноска на 09.04.2024 г., с размер на първите 12 3 погасителни вноски от 148,39 лева и на последната погасителна вноска от 148,25 лева.

Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил сумата в размер на 1881,95 лева.

Последното е прието за безспорно с доклада по делото.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД за обявяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит L317654 от 10.03.2023 г. и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на дадено без основание - поради нищожност на договора за кредит. В условията на евентуалност са предявени установителен иск за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 294,34 лева и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание - поради нищожност на клаузата от договор за кредит, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане.

Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото, че ищеца Н.

Д. и ответникът „Ю. Б.“ ЕООД са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за кредит L317654 от 10.03.2023 г. за сумата от 1500 лева, която сума е била усвоена от ищеца срещу задължението на ищеца да ги върне при уговорените в догова условия. Тези обстоятелства не се оспорват по делото.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл. 24 от ЗПК във вр. чл.143 - 148 от ЗЗП. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1 , т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на 4

Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита – арг. чл. 11, т. 10 о т ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 о т ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящият случай.