Решение № 46 от 22.12.2023, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Чепеларе, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело №

20225450100057 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 895/20.04.2022 г. и вх. № 997/05.05.2022 г., подадена от Община Д., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. "***" № * против Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***" № *, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ и чл. 92 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 17.02.2022 г. Община Д. е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. А. Б. за сумата от 12233.83 лева, от които 8776.56 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 17.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; 3457.27 лева - неустойка за забава, начислена за периода от 01.04.2018 г.-16.02.2022 г., както и направените по делото разноски в общ размер на 1141.69 лева за държавна такса и адвокатски хонорар. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от страна на длъжника, с оглед на което се предявява настоящия иск за установяване на вземането на „***” срещу ответника.

Излагат се следните основания, обстоятелства и факти, от които произтича вземането на „***”:

Със Заповед № А-203/24.03.2016 г. на Кмета на Община Д. било установено, че в поземлен имот с идентификатор № 23025.501.*** по КККР на гр. Д. бил построен незаконен строеж „****”, който по силата на същата заповед следвало да бъде премахнат. Заповедта била потвърдена с Решение № 910211/02.08.2017 г. на Върховен административен съд. В срока за доброволно изпълнение на Заповед № А-203/24.03.2016 г. на Кмета на Община Д., незаконният строеж не бил премахнат. На основание чл. 7 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на Община Д., ответникът бил уведомен лично с Уведомително писмо с изх. № УТ-215/06.02.2018 г., получено на 07.02.2018 г, че на 27.02.2018 г. от 9:00 часа ще започне принудителното изпълнение на Заповед № А-203/24.03.2016 г. на Кмета на Община Д.. Въпреки че срокът за доброволно изпълнение в заповедта /14 дни/ бил изтекъл, административният орган предоставил още веднъж възможност на ответника да премахне доброволно незаконния строеж, като не пристъпил към изпълнение на заповедта, а уведомил ответника на 07.02.2018 г., че на 27.02.2018 г. ще започне принудителното изпълнение на 1 заповедта, т.е. предоставил още 20 дни на ответника, в които той би могъл доброволно да премахне незаконния строеж. В предоставения му срок ответникът не премахнал доброволно незаконния строеж и Община Д. стартирала процедура по принудителното премахване на незаконен строеж. С протокол № 1 от 22.02.2018 г. била извършена проверка относно изпълнението на Заповед № А203/24.03.2016 г. на Кмета на Община Д., като било установено, че е премахната единствено дървена конструкция, като масивната част на сградата не била премахната, следователно заповедта не била изпълнена. С Протокол за предварително проучване на принудително изпълнение на премахване на незаконен строеж от 23.02.2018 г. била изчислена прогнозна стойност на премахването в размер на 16950.28 лева с ДДС и с Възлагателно писмо № УТ-318/23.02.2018 г. било възложено на фирмата изпълнител на 27.02.2018 г. да пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж, а именно „****”. Въз основа на проведена обществена поръчка с предмет: „Премахване на опасни сгради и незаконни строежи на територията на община Д.” била избрана фирма „***” ООД, ЕИК *** за изпълнител, с най-добро ценово предложение, като бил сключен Договор № **/05.01.2018 г. Към договора била приложена и ценовата оферта на спечелилия обществената поръчка, в която под Обособена Позиция 2 била именно офертата за премахването на незаконния строеж на ответника. В ценовата оферта от изпълнителя били предложени цени за конкретните видове дейности, които били неразделна част от договора и на база на тези цени била формирана крайната цена за премахването на незаконния строеж. На 27.02.2018 г. стартирала процедура по принудително премахване на незаконния строеж, представляващ „****”, собственост на Б. А. Б., предмет на Заповед № А-203/24.03.2016 г. на Кмета на Община Д., изпълнена с възлагателно писмо № УТ-318/23.02.2018 г. от Кмета на Община Д..

Преди започването на принудителното изпълнение била извършена проверка и съставен Протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение от 27.02.2018 г. След премахването на строежа била извършена проверка и бил съставен протокол за установяване на състоянието на строежа и строителната площадка след приключване на принудителното изпълнение от 27.02.2018 г. За извършените разходи по принудителното премахване на незаконния строеж, представляващ „****”, собственост на Б. А. Б., бил съставен Протокол за извършените разходи по премахването на незаконен строеж:

**** от 27.02.2018 г., съответно била издадена Фактура № 5000000107/28.02.2018 г. за принудително премахване на незаконен строеж „****” на стойност 8776.56 лева, съгласно горепосочените протоколи, с крайна дата за плащане до 30.03.2018 г. към Община Д..

Изпълнителят съставил Протокол № 01/27.02.2018 г. за установяване завършването и заплащането на видовете СМР по принудителното премахване на „****”. Към датата на подаване на исковата молба, задължението не било погасено, нито били извършвани частични погасявания, поради което за Община Д. възникнал правен интерес за завеждане на настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б. А. Б. дължи на Община Д. сума в общ размер на 12233.83 лева, от които 8776.56 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 17.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; 3457.27 лева - неустойка за забава, начислена за периода от 01.04.2018 г. 16.02.2022 г.

Претендират се сторените съдебни разноски както в заповедното, така и в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска по основание и размер. Изразява становище, че искът е изцяло неоснователен. Не оспорва, че с уведомително писмо от 06.02.2018 г. ответникът е уведомен за започната процедура по принудително събаряне на незаконен строеж, която щяла да бъде проведена на 27.02.2018 г. от 09.00 часа. Поради това той започнал доброволно премахване на сградата. Твърди, че покривът бил демонтиран, цялата дървена конструкция от селскостопанската сграда била премахната, а строителните отпадъци били отстранени от имота. На 23.02.2018 г., денят в който бил съставен протокол за предварително проучване на принудително изпълнение на премахването на незаконен строеж, било изпратено ново, последващо, уведомление до ответника, с което срокът за доброволно освобождаване на имота от строежа и строителните материали, бил определен на 28.02.2018 г. Този допълнителен ден бил напълно достатъчен за ответника да довърши пълното премахване на сградата, като за тази цел имал уговорка с багерист за събаряне на каменната зидария и транспортиране на отпадъка, 2 след прибиране на годните за употреба строителни елементи (наетият от Община Д. изпълнител извършил тези дейности за по-малко от един работен ден). Вместо да спази този нов срок, Община Д., чрез наето от нея търговско дружество, за един полуден - на 27.02.2018 г., до 14.00 часа, досъборили масивната зидария и извозили строителните отпадъци. Твърди се, че ответникът имал желанието и чрез започналото доброволно събаряне на сградата явно демонстрирал намерението си доброволно да премахне незаконния строеж. В намерението си да премахне принудително обекта и по този начин да санкционира допълнително ответника, Община Д. сама предизвикала неяснота относно датата, до която това следвало да бъде завършено доброволно. За него нямало съмнение, че последващото писмо от 23.02.2018 г. удължавало с един ден срока за премахване на сградата и освобождаването на имота и то следвало да се извърши до 28.02.2018 г., като организирал премахването му в този срок. Ето защо счита, че всички предприети от Община Д. действия са били преждевременни, поради което искът на така заведеното правно основание, следвало да бъде отхвърлен.

Ответникът оспорва предявената претенция по размер. Оспорва договора, сключен след обществена поръчка, като нищожен поради заобикаляне на закона. Същият бил сключен в противоречие с разпоредби на ЗОП и противоречал на „добрите нрави”. Освен това, премахването на сградата един ден по-рано от новоопределения срок, означавало, че всъщност ответникът не е неизправен правен субект и съответно не дължи сумите, посочени във Фактура № 107 от 28.02.2018 г. (които не било ясно как са формирани). Евентуално, ако се дължало нещо, то това били реално извършените разходи по премахване на незаконния обект и то след приспадане стойността на материалите вложени в съборената зидария, които ответникът не могъл да прибере и използва за свои нужди. Затова след предявяване на фактура № 107 от 28.02.2018 г., той категорично и изрично възразил срещу сумите посочени в нея.

Цитираната фактура била предявена за плащане на Б. Б. с покана за доброволно плащане изх. № АПИО-566 от 18.04.2018 г. С две последващи писма той възразил срещу сумите посочени в нея и поискал подробна информация как са формирани те. С писмо изх. № УТ-01-35.1 от 03.05.2018 г. били предоставени редица документи, част от които нямали отношение към процесната сграда, а от други било видно драстично нарушение на правилата за провеждане на обществена поръчка.

Така например от одобреното от кмета на Община Д. техническо задание за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Премахване на незаконен строеж „****”, в имот с идентификатор 23025.501.***, кв. ** по плана на гр. Д., обл. С., цената за натоварване на отпадъци от разрушаване била определена на 7.45 лв. на куб.м, а ценовото предложение на участника „***” ООД била 48.00 лв. Подобна била разликата и в одобрената и предложена цена за извозване на отпадъци от разрушаване - 11.60 лв. - зададена и 52.00 лв. - предложена. Тази разлика между параметрите, заложени в обществената поръчка и предложените от участника цени, били абсолютно основание за отстраняването му от по-нататъшно участие в процедурата, но вместо това, сключил договор за изпълнение с този участник. Позовава се на разпоредбата на чл. 107 от ЗОП.

Съгласно протокола за извършени разходи по премахване на незаконен строеж „****”, съставен на 27.02.2018 г., цените, по които били остойностени количествата СМР, били тези предложени от изпълнителя на обществената поръчка, а не тези определени в техническото задание на Община Д..

Този протокол представлявал частен документ съставен по отношение на гражданскоправни отношения, в които Община Д. участвала, и не носел подпис на Б. Б.. Оспорва изрично както цените, по които са остойностени извършените строителни дейности, така и количествата извършени СМР. Практически не било възможно от 27.40 куб.м. зидария и основи да са се образували 63.00 куб. м. строителни отпадъци, като нормалният коефициент за разбухване при разрушаване на сгради бил 1.3, а в случая той бил 2.3, което противоречало на нормите на елементарната житейска логика и технически правила. Наред с това сключването на договора при цени за разрушаване и транспорт на строителни отпадъци пет - шест пъти по-високи от пазарните и от тези посочени в изготвеното от самата Община техническо задание, противоречало на „добрите нрави” в смисъла заложен в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед изложеното, моли да се отхвърли изцяло искът, предявен от Община Д. срещу Б. Б. на така заявеното основание. Алтернативно, моли да се отхвърли така предявеният иск поради недоказване размера на претенцията. Претендира разноски.