Решение № 625 от 27.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Бургас, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100500168 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от АДР. Д. Р., заявена чрез пълномощника адв. Елена Ставрева от АК-Бургас против Решение № 261162/26.10.2021г. по гр.д.№ 3925/2020г. по описа на БРС, с което е допуснат до делба недвижим имот представляващ СОС с идентификатор № *** с административен адрес: гр.Бургас, пл.Св.Св.Кирил и Методий № 3, ет.0, с предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги, на площ от 51кв.м., с прилежащи към обекта части: избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата, при квоти: 15,5025/51 ид.ч. за въззивницата АДР. Д. Р. , 30,33/51 ид.ч. за Г. П. Б. и Т. М. М. в режим на СИО и 5,1675/51 ид.ч. за Н. Д. Т..

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта досежно квотите на съделителите, тъй като съдът е допуснал процесния имот до делба без да изследва всички доводи и възражения на страната за нищожност на договор за покупко-продажба от 03.11.1998г. обективиран в нот.акт № **, т. **, дело № **/19**г., с който А.Р. е прехвърлил на Г.Б. 1/3ид.ч. от делбения имот, както и за продажбата на 3кв.м. от същия делбен имот на 18.08.2004г. с нот.акт № ***, том *, рег.

№ ****, дело № 408/****г. на нотариус с рег.№ 257. Поддържа, че тези договори са сключени в нарушение на чл.152 ЗЗД, вр.чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като излага подробна хронология на събитията и извежда фактически и правни изводи за твърдението си, че сделките са сключени в нарушение на закона. По-конкретно се твърди се, че няма действителни продажби, а предварително уговорен начин за връщане на взети от Г.Б. заеми, чрез прехвърлянето на посочените по-горе ид.ч. и квадрати от делбения имот, което е в нарушение на чл.152 ЗЗД. В тази връзка се 1 посочва, че на 01.11.1998г. Г.Б., в качеството си на едноличен търговец ЕТ“КОЛЛГ.Б.“ се е задължил да предостави на Д. Р., с. на едноличния собственик на имота-Д. Р. в заем сумата от 10 000щатски долара със срок за връщане на заемната сума от 2 години, като няма данни дали тази сума действително е предадена на Д.Р.. Вместо това два дни по-късно съпругът на Д.Р. , „продава“ на Г.Б. 1/3ид.ч. от делбения имот. Така е сторен в жалбата извод, че Г.Б. би предал заемната сума само срещу прехвърляне на съответната ид.част от делбения имот-магазин, като обезпечение за връщането на заетата сума, поради което се твърди, че в случая е налице класически случай на сключване на договор за продажба в нарушение на разпоредбата на чл.152 ЗЗД.

Твърди се и че в случая е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, поради което се навежда и нищожност на двете сделки/ от 1998г. и от 2004г./ и поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че не са обсъдени всички доказателства по делото, а обсъдените са тълкувани от съда едностранчиво и тенденциозно. Твърди се, че липсват мотиви, а изложените страдат от вътрешни противоречия, като противоречат на правната и житейска логика.

Моли, за отмяна на обжалваното решение, като бъде постановено друго, с което да се приеме, че делбеният имот допуснат до делба между съделителите е при квоти както следва: 10,33/51кв.м./ид.ч. за Г. и Т. Б.и в режим на СИО; 25,5/51кв.м./ид.ч. за А.Р. и 15,17/51кв.м./ид.ч. за Н.Т..

В законния срок въззиваемите Г.Б. и Т.М., чрез своя процесуален представител адв.Маргарита Събева от АК-Бургас, са депозирали отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Твърдят, че фактическата обстановка по делото не е спорна и е правилно установено от БРС, като последният е изложил аргументи, че даване вместо изпълнение е надлежен начин за погасяване на парично задължение. Въпреки това се оспорват твърденията за наличие на хипотезата на чл.152 ЗЗД като се посочва, че по делото е установено, че първата по ред сделка е сключена между Д. Р. и Г.Б. като физически лица, тъй като към този момент прехвърлителя притежава имота лично, а не в режим на СИО, докато представения по делото договор за заем е сключен между Г.Б. като едноличен търговец и Д. Р., поради което липсва субективен идентитет между страните по двете сделки, с който да бъде обоснован извод за връзка между тях и да обоснове намерение у страните, което да е различно от обективираното такова при сделките. Добавя, че в случая липсва и каквато и да било еквевалентност между стойностите по двете сделки-продажна и заемна, а за твърденията на въззивницата за последващ заем не са събрани доказателства по делото.

Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Молят, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По реда на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК е представен и приет във въззивното производство нот.акт № **/11.02.****г., том * , рег.№ ***, нот.дело № **/****г. по описа на нотариус А.Дичева, вписан под № 730 в регистъра на НК, съгласно който съделителя Н. Д. Т. е продала собствените си 5,1675/51 ид.ч. от делбения имот на съделителя Г. П. Б..

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в законния срок, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261, поради което е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.34 ЗС, като делбеното производство е във фазата по допускането.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за 2 нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно това на какво основание е възникнала съсобствеността между тях и по отношение каква вещ и какво е основанието на всеки от съделителите за участието им в делбения процес, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Спори се между страните в конкретния случай, както пред първоинстанционния съд, така във въззивното производство по отношение размера на квотите на съсобственост.

В допълнение към изводите по фактите на първоинстанционния съд и по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се посочи, че безспорно е установено от представените по делото писмени доказателства, че по силата на договор за доброволна делба от 29.12.1997г./л.7-9 по гр.д.№ 3925/20г. на БРС/ в дял на Д. А. Р. поставен и същият е станал едноличен собственик на магазин 2 на партерен етаж на триетажна жилищна сграда в гр.Бургас, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“- 3, ведно с частта от избеното помещение, намираща се в магазина, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.

С нотариален акт № **/03.**.****г., т. № ** , дело № **/****г., А.Р. е продал на Г.Б. 1/3ид.ч. от делбения имот - магазин 2 на партерен етаж на триетажна жилищна сграда в гр.Бургас, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 3, ведно с 1/3ид.ч. от избеното помещение, намираща се в магазина, ведно с 1/3ид.ч. от собствените на прехвърлителя идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена за сумата от 5 300 000лв.-неденоминирани./л.10-11 по гр.д.№ 3925/20г. на БРС/.

Съгласно представено удостоверение на ОбНС-Бургас/л.22 по гр.д.№ 3925/20г. на БРС/ с акт № 949 на 20.08.1983г. Г. П. Б. е сключил граждански брак с Т.

М. М., поради което посочените ид.ч. от имота са придобити в СИО.

А.Р. е продал на Г.Б. още 3кв.м. от същия делбен имот на 18.08.2004г. с нот.акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № 408/****г. на нотариус с рег.№ 257/ ./л.12 по гр.д.№ 3925/20г. на БРС/ за сумата от 1600лв..

Предвид горното съдът правилно е посочил, че Г.Б. е придобил общо 20кв.м., а А.Р. е останал собственик на 31кв.м. от процесното помещение, цялото на площ от 51кв.м..

На 24.08. 2004г. А.Р. е починал и е оставил наследници Д. Р.-с. и две дъщери – Н.Т. и А.Р., които са наследили по равни части от по 1/3ид.ч. от имота или по 10,33/51кв.м./ид.ч., доколкото последният, както бе посочено по-горе е бил еднолична собственост на починалия.

По силата на постановление за възлагане от 02.08.2018г./л.14 по гр.д.№ 3925/20г. на БРС/ Г.Б. е станал собственик на 10,33/51кв.м./ид.ч. от СОС с идентификатор № ***, целият на площ от 51кв.м.. Видно от съдържанието на постановлението изнесен е на бил на публична продан имот на Н.Т. и по-конкретно посочените 10,33/51кв.м./ид.ч. от СОС с идентификатор № ***.

Тъй като на 22.04.2021г. е починала съделителката Д. Н. Р. и нейните идеални части са наследени от двете й дъщери Н. и А. по равно, т.е. всяка е получила по 3

5.1675/51 ид.ч..

Видно от представен във въззивното производство нот.акт № **/11.**.****г., том *, рег.№ ***, нот.дело № **/****г. по описа на нотариус А.Дичева, вписан под № 730 в регистъра на НК, съделителя Н. Д. Т. е продала собствените си 5,1675/51 ид.ч. от делбения имот на съделителя Г. П. Б..

Така към момента с последната продажба съделителя Н. Д. Т. се е разпоредила с последните си притежавани в съсобственост ид.части от делбения имот в полза на съделителя Г.Б.. При това положение делбения имот към момента се притежава в съсобственост между Г.Б., който е закупил и притежава в режим на СИО със с.та си Т. М. М. съгласно горната хронология общо 35,4975/51кв.м./ид.ч. и А.Р., която притежава 15,5025/51кв.м./ид.ч..

Не се споделят възражения на страната за нищожност на договор за покупкопродажба от 03.11.1998г. обективиран в нот.акт № **, т. **, дело № **/****г., с който А.Р. е прехвърлил на Г.Б. 1/3ид.ч. от делбения имот, както и за продажбата на 3кв.м. от същия делбен имот на 18.08.2004г. с нот.акт № ***, том *, рег.№ ****, дело № ***/****г. на нотариус с рег.№ 257, с твърдение, че са сключени в нарушение на чл.152 ЗЗД, вр.чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. С въззивната жалба се твърди, че няма действителни продажби, а предварително уговорен начин за връщане на взети от Г.Б. заеми, чрез прехвърлянето на посочените по-горе ид.ч. и квадрати от делбения имот, което е в нарушение на чл.152 ЗЗД. За това твърдение въззивницата се позовава на договор за заем от 01.11.1998г., като твърди, че по силата на този договор Г.Б., в качеството си на едноличен търговец ЕТ“КОЛЛ-Г.Б.“ се е задължил да предостави на Д. Р., с. на едноличния собственик на имота-Д. Р. в заем сумата от 10 000щатски долара със срок за връщане на заемната сума от 2 години, като няма данни дали тази сума действително е предадена на Д.Р.. Вместо това два дни по-късно съпругът на Д.Р.

, „продава“ на Г.Б. 1/3ид.ч. от делбения имот. Така е сторен в жалбата извод, че Г.Б. би предал заемната сума само срещу прехвърляне на съответната ид.част от делбения имот-магазин, като обезпечение за връщането на заетата сума, поради което се твърди, че в случая е налице класически случай на сключване на договор за продажба в нарушение на разпоредбата на чл.152 ЗЗД.

Така изложените твърдения не се споделят от настоящия съдебен състав, като неотговарящи на съдържанието на цитирания договор за заем. Видно от приложения такъв/л.41 по гр.д. № 3925/2020г. на БРС/ ролите на страните са разменени в изложението на въззивната жалба. По-точно не Г.Б./както се твърди в жалбата/, а Д. Н.

Р. е посочена като заемодател и именно тя е поела задължение да предостави на ЕТ“КОЛЛ-Г.Б.“ заем в размер на 10 000щатски долара за срок от две години, като няма данни за предаване на сумата. При тези клаузи се установява за несъстоятелно твърдението на въззивника за сключен договор за продажба в нарушение на чл.152 ЗЗД, тъй като цитираният договор не установява твъдението, че Г.Б. е отпуснал посочения кредит срещу уговорка, че ако не бъде върнат, ще му бъде прехвърлена собственост върху делбения имот, тъй като съгласно договора за заем заемодател е всъщност Д.Н. Р.. Още повече, че липсва еквивалентност между стойностите на двете сделки-продажбата на ид.ч. е за 5 300 000лв., а заемната цена е 10 000щ.д., липсва и идендитет межу страните в заемния договор участва като заемодател Д. Р., за която се установява, че не притежава собственост в делбения имот към момента на сключване на договора за заем, а заемател е едноличния търговец.