Решение № 1114 от 29.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. Варна, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501632 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10672/07.02.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от Ж. Д. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 129/11.01.2024г. постановено по гр.д.№ 4273/2023г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 2198/12.06.2024г., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.128 от КТ за осъждане на „Еко Скрап Варна" ЕООД, ЕИК 202293625 да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение в размер на по 945 лева за всеки от месеците от февруари 2020г. до декември 2020г. включително, дължимо трудово възнаграждение в размер на 236,25 лева за периода от 01.01.2021г. до 10.01.2021г., ведно със законната лихва начислена върху всяка от главниците за периода от завеждане на исковата молба в съда – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението; ОТХВЪРЛЕН е иска на 1 жалбоподателят за осъждане на „Еко Скрап Варна" ЕООД, ЕИК 202293625 да заплати на ищеца сумата от 945 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., ведно с лихва за забава, начислена върху главницата за периода от завеждане на исковата молба – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЕН е предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на „Еко Скрап Варна" ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 216,88 лева, представляваща законна лихва върху сумата на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 945 лева, начислена за периода от 11.01.2021г. до 03.04.2023г.; ОСЪДЕН е жалбоподателя да заплати на „Еко Скрап Варна" ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 1700 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивникът – Ж. Д. Р., чрез процесуалния си представител оспорва решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Излага, че при постановяването му първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е обосновал крайните си изводи с анализ на събраните гласни доказателства, които счита за недопустимо събрани предвид забраната по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. Дори да биха били допустими в хипотезата на чл.165 от ГПК, в случай, че документите са били изгубени или унищожени счита, че свидетелските показания следва да установяват съдържанието на самите документи удостоверяващи получаването от работника на трудовото му възнаграждение, а в случая показанията са за други обстоятелства. Отделно от това посочва, че показанията на св.Ивайло Митев установяват, че той, а не ищецът е получавал трудовото си възнаграждение от управителя във въпросния фургон. Възразява и срещу достоверността на показанията му предвид на това, че свидетелят е сключил трудов договор на 21.09.2020г., т.е няма лични впечатления за началото на исковия период. По аналогични съображения се възразява и срещу показанията на св. В. Д., която е поела счетоводството на ответното дружество едва от 01.01.2023г. Оспорва и представените писмени доказателства като недостоверни и съставени за нуждите на процеса, а отделно от това като неподписани от ищеца. Излага, че работодателят не е ангажирал доказателства за използването на платен годишен отпуск от ищеца за 2020г., поради което счита за необосновани изводите на съда за неоснователност на исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ. Възразява и срещу изводите на съда, че 2 вземанията за трудово възнаграждение за м.02.2020г. и за м.03.2020г. са погасени по давност, като посочва, че давността евентуално започва да тече от 31.03.2020г., от когато се дължи плащане на първото претендирано трудово възнаграждение, а отделно от това посочва, че съдът преди исковата молба е бил сезиран и с молба по чл.390 от ГПК за обезпечаване на предявимите бъдещи искове. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото включително и по обезпечителното производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – “Еко скрап Варна“ ЕООД, чрез процесуалния му представител. Заявява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд не е нарушил процесуалните правила като е събрал и кредитирал свидетелските показания предвид доказаното изгубване на ведомостите за заплати, не по вина на работодателя, с който факт е преодолЯ. забраната по чл.164 от ГПК.

Поддържа, че показанията на св.Митев и св.Д. установяват процедурата по заплащане на трудовото възнаграждение на служителите – от управителя Иван Пасев, в брой и срещу положен подпис във ведомостите, които са съхранявани в преместваем офис на дружеството на площадката на ТЕЦ Варна. Поддържа възраженията, приети и от съда в обжалваното решение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца за трудово възнаграждение за периода от м.02.2020г. до м.04.2020г. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна поддържат заявените становища. Въззивникът претендира и за присъждане на съдебноделоводни разноски и адвокатско възнаграждение, срещу което въззиваемата страна прави възражение за прекомерност.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е било образувано по предявени от Ж. Д. Р.

3 срещу „Еко Скрап Варна" ЕООД, ЕИК 202293625 обективно кумулативно съединени искове, както следва:

* Искове с правно основание чл.128 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо трудово възнаграждение за период от м.02.2020г. до 10.01.2021г., както следва: Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец февруари 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец март 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец април 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец май 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец юни 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец юли 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец август 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец септември 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец октомври 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово 4 възнаграждение за месец ноември 2020г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; Сумата от 945 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за месец декември 2020г. ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; Сумата от 236,25 лева, представляваща незаплатена главница за трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 10.01.2021г., ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

* Иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 945 лева, ведно със законната лихва считано от датата завеждане на исковата молба - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

* Иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 216,88 лева, представляваща лихва за забава върху сумата на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ начислена за периода от 11.01.2021г. до 03.04.2023г.

В исковата молба ищецът Ж. Р. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Еко Скрап Варна" ЕООД за периода от 01.02.2020г. до 10.01.2021г., по силата на сключен трудов договор за длъжността „Технически ръководител строителство". Посочва, че месечното му трудово възнаграждение е в размер на 945 лева, но същото не му е било изплатено от работодателя. Твърди също, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение на 10.01.2021г. има неизползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 20 дни, във връзка с което претендира за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 945 лева. Сумите претендира ведно със законната лихва върху тях считано от датата завеждане на исковата молба в съда - 04.04.2023г. до окончателното изплащане на вземанията. Отделно от това претендира и за присъждане на лихва за забава върху дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 216,88 лева начислена за периода от 11.01.2021г. до 03.04.2023г. Моли предявените искове да бъдат уважени.

5

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – „Еко Скрап Варна" ЕООД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди, че претендираните от ищеца като незаплатени трудови възнаграждения са му заплатени в брой, за което са изготвяни ведомости, които са били разписани от работника. Във връзка с тях са били начислявани и заплащани дължимите осигуровки и данъци. Посочва, че мястото на работа на работника е било на територията на ТЕЦ-Варна, с.

Езерово, където дружеството работодател е имало възложена работа от възложителя „Пауър систем електрик“ ЕООД. Твърди се, че „Еко Скрап Варна" ЕООД е използвало за съхранение на вещи, оборудване и трудовата документация преместваем Фургон, находящ се в ТЕЦ-Варна. Излага, че след прекратяване на взаимоотношенията с възложителя „Пауър систем електрик“ ЕООД, ответното дружество не било допуснато до територията на ТЕЦ-Варна, от където да бъдат изнесени техника, оборудване и съхранявани документи.

Посочва, че е имало множество разговори с управата на ТЕЦ-Варна, като впоследствие след нотариална покана и депозирана жалба в полицията, по която било образувано ДП № 2300/2021г. по описа на 4 РУ-Варна, била върната единствено част от оборудването, поради което ответното дружество не разполага с документи по трудовото досие за работника. Отделно от това прави възражение за изтекла погасителна давност за част от твърдените за неизплатени заплати за период от м.01.2020г. до м.04.2020г.

Разпечатката съдържа 27 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/983d33f4-61c5-4422-bdc8-87132f4ea226