Решение № 773 от 23.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20215300502534 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от „Автотранс-2000“ ООД с ЕИК 115535593, чрез адвокат Ц.Ч., против Решение № 261569/26.05.2021 г., постановено по г.д. № 21292/2019 г. по описа на РС Пловдив, В ЧАСТТА, с която са уважени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, предявени от В. Д. Т., ЕГН **********, по които жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата сумата от 7 500,00 лева обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания от пътен инцидент, настъпил на 12.07.2017г. при движение в автобус марка „***“ с рег. № ***, за съчетано счупване на долни краища на лакътна и лъчева кост, ведно със законна лихва, върху главницата от 12.07.2017г. до изплащане на сумата.

По изложените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Сочат се допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдържа се оплакване за непроизнасяне от съда по въведените с отговора възражения. Поддържа се наличие на проявена груба небрежност от страна на пострадалата, липсата на виновно и противоправно поведение на водача на МПС, както и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и вместо това отхвърляне изцяло на предявения иск, а в условията на евентуалност намаляване на присъденото 1 обезщетение, с оглед приноса на пострадалата. Претендират се разноски.

Депозирана е и въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК 030269049, в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника „Автотранс-2000“ ООД, против Решение № 261569/26.05.2021 г., постановено по г.д. № 21292/2019 г. по описа на ПРС, В ЧАСТТА, с която са уважени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от В. Д. Т., ЕГН **********, срещу „Автотранс-2000“ ООД – подпомаганата страна, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от подпомаганата страна „Автотранс-2000“ ООД срещу третото лице – помагач „Дженерали застраховане“ АД обратен осъдителен иск, за сумата от 7500 лева.

В жалбата са изложени подробни съображения относно необосноваността и неправилността на решението в обжалваната му част, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Съдържат се оплаквания относно необсъждане на всички доводи на страните и несъобразяване от съда на разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за времето от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. Поддържа се правомерност на поведението на водача на МПС, както и прекомерност на присъденото обезщетение. Относно предявения обратен иск се излагат подробни съображения за нередовно предявяване на претенцията по него, евентуално нейната неоснователност, доколкото липсва основание за ангажиране отговорността на водача на МПС.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на двете въззивни жалби от В. Д. Т., чрез адвокат Т.И., с който се оспорват същите и се моли атакуваното решение да бъде потвръдено. Претендират се разноски.

В дадения срок „Автотранс-2000“ ООД не е взело становище по въззивната жалба на „Дженерали застраховане“ АД.

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, предявен от В. Д. Т. срещу „Автотранс-2000“ ООД за осъждане на ответника да ѝ заплати 15000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от инцидент, настъпил в гр. Пловдив на 12.07.2017 г. при движение в автобус марка „***“ с рег. № ***, управляван от водача Г.

А., при който на ищцата е причинено съчетано счупване на долни краища на лакътна и лъчева кост на лявата ръка, ведно със законна лихва, върху главницата от 12.07.2017 г. до изплащане на сумата.

Ответникът оспорва иска. Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, като в условията на евентуалност от него е предявено възражение, че ищцата е допринесла с поведението си за 2 настъпването на претендираните вреди. По реда на чл. 219 от ГПК „Дженерали застраховане“ АД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника, във връзка със сключен помежду им договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в полица № ***, сключена на 16.05.2017 г. за автобус с рег.№ ***. Приет е също така за съвместно разглеждане в производството предявен от ответника срещу третото лице негов помагач обратен иск с правна квалификация чл. 435, вр. с чл.429 от КЗ, с който се иска поради действието на сключената застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на инцидента, да бъде осъдено "Дженерали застраховане" АД да заплати на "Автотранс -2000" ООД присъдените в полза на ищцата суми, в случай на уважаване на първоначално предявения иск.

Третото лице – помагач и ответник по обратния иск "Дженерали застраховане" АД оспорва първоначалния и обратен искове с доводи за липса на надлежно предявена срещу него претенция, евентуално за нейната неоснователност.

За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав, ангажиращ обективната отговорност на ответното дружество, доколкото водачът на автобуса, в който ищцата е пътувала по време на инцидента, е изпълнявал работа по трудово правоотношение при ответника, при което противоправно, в нарушение на правилото по чл. 132, т. 2 от ЗДВП, като е задействал рязко спирачната система на МПС, виновно е причинил на ищцата съчетано счупване на долни краища на лакътна и лъчева кост на лява ръка, в причинна връзка с което, пострадалата е претърпяла неимуществени вреди – болки, страдания. Приел е за справедлив размер за тяхното обезщетяване сумата от 7500 лева, ведно със законната лихва, до която предявеният главен иск е уважен като основателен, съответно за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева, отхвърлен като неоснователен. Частичната основателност на главната претенция, с оглед установеното съществуване на застрахователно правоотношение между страните по обратния иск, е обусловило извода за частична основателност на обратния иск до посочения размер от 7500 лева, сумата по който е присъдена под условие за изплащането от ответника по първоначалния иск на ищцата по него.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.

По посоченото относно правилността на обжалваното решение, в частта му, касаеща иска по чл. 49 от ЗЗД, доводите в двете въззивни жалби следва да бъдат разгледани общо, тъй като се припокриват по съдържанието си:

Няма спор, а и от представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 438/12.07.2017 г., заключението по допусната 3 съдебноавтотехническа експертиза - компетентно изготвено и обосновано, както и показанията на свидетелите И., А. и Ч. – еднопосочни и поради това кредитирани изцяло в тази им част, се установява, че на 12.07.2017г. въззиваемата В. Д. Т. е пътувала в автобус „***“ с рег. № ***, по линия № *** по булевард „***“ в гр. Пловдив. Преди кръстовището на булевардите „***“ и „***“ шофьорът на автобуса задействал рязко спирачната му система, от което ищцата паднала на земята и търкаляйки се през целия автобус се спряла до вратата при шофьора. Не е спорно, а и с оглед медицинската документация на л.11 - л.75, заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено, пълно и обосновано, както и показанията на посочените свидетели, се установява, че при падането на въззиваемата е причинено съчетано счупване на долни краища на лакътна и лъчева кост на лява ръка. Травматичното увреждане е наложило да бъдат извършени две операции в интервал от един месец, първата от които за открито наместване на фрактурата, а втората за премахване на външния фиксатор. При настъпване на самото увреждане болката е била най - интензивна, отшумяла в рамките на три седмици и отново провокирана при втората операция. Лявата ръка на пострадалата е била обездвижена повече от два месеца, като след този период възстановяването е включвало провеждане на рехабилитация, данни за която се съдържат в показанията на свидетелката П.. Тази свидетелка установява и че в периода на възстановяване въззиваемата е изпитвала затруднения да се обслужва сама, имала е нужда от помощ, като инцидентът се отразил и на емоционалното състояние – станала затворена и изнервена, страхувала се да пътува в автобус. Травмата на лява ръка попречила на пострадалата да работи за период от три месеца, а след това изпитвала затруднения, тъй като трудовите задължения включвали работа на поточна лента в производство на препарати за почистване.

Страните не спорят и че водачът на автобуса – Г. И. А. е нает по трудово правоотношение на длъжност „***“ при ответното дружество (допълнително споразумение към трудов договор № ***г. на л. 125 от делото на РС).

При така установеното спорът между страните е концентриран върху това е ли противоправно поведението на водача на автобуса, в който пострадалата е пътувала, а при положителен отговор, допринесла ли е пострадалата и в какво съотношение за настъпване на увреждането, в резултат от което, са претърпени претендираните за обезщетяване болки и страдания.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна. Тя е за чужди виновни противоправни действия. Основание за възникването й е кумулативното наличие на следните предпоставки: осъществено противоправно поведение от лице (делинквент) при или по повод изпълнението на работа, възложена от ответника, настъпили вреди за пострадалия ищец; вина у делинквента, както и причинно-следствена връзка между неговото противоправно действие или бездействие и настъпването на вредите.

Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага във всички случаи на непозволено увреждане. Поради това тя не подлежи на установяване, а вместо 4 това следва да бъде установена липсата на вина от лицето, което се позовава на възражение в този смисъл.

Настоящата инстанция приема, че по делото са установени всички посочени елементи от сложния фактически състав по чл. 49 от ЗЗД.

В двете жалби конкретно се защитава тезата, че не е налице неправомерност в поведението на водача на МПС. Същите са неоснователни.

Действително съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДВП е допустимо водачът на ППС да намали скоростта рязко, когато това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Че водачът на автобуса е задействал рязко спирачната му система по делото не се спори, като всички събрани доказателства са еднопосочни в този смисъл. Спорно е дали е предприел това поведение, за да избегне настъпване на ПТП, както и дали евентуалното му установяване е достатъчно, за да обоснове извод за правомерност, съответно липса на елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на жалбоподателя. В случая не е установено, че рязкото спиране на автобуса е било действително нужно, за да се избегне настъпване на ПТП. Свидетелите А. и Ч., установяват, че таксиметров автомобил движещ се отдясно на автобуса е предприел внезапна маневра за извършване на ляв завой, като ускорил и при преминаване в крайна лява лента, препречил пътя на автобуса, движещ се в лентата направо. Не са установени обаче скоростта на движение на таксиметровия автомобил и разстоянието между него и автобуса при началото на маневрата, което от своя страна е пречка при изследване въпроса за наложителността от екстремното задействане на спирачната система на автобуса. В съдебно заседание от 19.11.2020 г. /л. 306, гръб от делото на РС/ вещото лице М. е категоричен, че данните от свидетелските показания не са достатъчни, за да отговори дали водачът е могъл да спре плавно в изследваната ситуация.