Решение № 1986 от 21.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1986 гр. Варна, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110111928 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.

С Определение № 2396/18.05.2026 г. по в.гр.д. № 917/26 г. по описа на ОС Варна е отменено Определение № 3876/11.03.2026 г. по гр.д. № 11928/2024 г. по описа на РС Варна и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по молба с вх. № 4605/20.01.2026 г., подадена от Ж. И. Д. с правно основание чл. 250 ГПК.

По делото е подадена молба с вх. № 4605/20.01.2026 г. от Ж. И. Д., уточнена с молба вх. № 10384/09.02.2026 г., с която е направено искане по реда на чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото Решение № 4066/14.11.2025 г. В сезиращата съда молба се твърди, че съдът не се е произнесъл по целия въведен спорен предмет. Излага, че съдът не се е произнесъл по всички искания, обуславящи конкретни фактически твърдения и съобразно релевантните за спора всички ангажирани доказателства, представени от ищеца. В посоченото се изразявал пропускът на съда, който следвало да бъде отстранен по реда на чл.

250 ГПК. Съдът дължал анализ на всички релевантни за спора ангажирани и приети доказателства, което в случая не било сторено. С процесните решения съдът се бил произнесъл по непредявен иск за ПИ № 1756 – 5МЖ. По изложеното се моли съда да се произнесе с допълнително решение относно 1/направеното възражение за нищожност на ДДД/15.02.1989 г., 2/може ли направо с диспозитива на решението изцяло да се промени предмета на делото и това довежда ли до несъвместимост с основите на правопорядъка, 3/ порокът „липса на предмет на спора“, установен в периода 2019-2020 г., води ли до нищожност на процесните решения, след като предметът на спора по тях е очертан единствено за обект-сграда-фурна с площ 56 кв.м. по нотариален акт № 18/1978 г.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК от насрещната страна *************, чрез процесуалния му представител – адв. М. Т., е депозиран отговор на молбата, в който се поддържа становище за неоснователност на същата. Сочи, че твърдението на ищцата, че съдът се е произнесъл по непредявен иск може да доведе до процесуална недопустимост на оспореното като нищожно решение, в евентуалност неговата неправилност, но не обосновавало нищожността му. Исканията за допълване на решението касаели твърдения, които не били предмет на делото за нищожност на съдебни решения по гр. дело № 3454/2024 г. по описа на РС Варна и в.гр.дело № 2142/2007 г. по описа на ОС Варна. Твърди се, че наред с горното изложените от Д. съображения, касаят правилността на решението, чието 1 допълване се иска и които следва да бъдат разгледани по друг ред от горестоящия съд.

Насрещната страна М. И. Ж. не подава отговор на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за това се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Молбата за допълване е подадена в предвидения в чл. 250, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирано лице. Следователно за съда остава да извърши преценка дали постановеното от него Решение № 4066/14.11.2025 г. е непълно и следва да се допълни.

С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че непълнота на съдебното решение, като порок на постановен съдебен акт, който обуславя възможността за допълване от състава, постановил акта, е налице, когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема на цялото искане на страната. По смисъла на посочената норма, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет. Липсата на произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Следователно, молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на подалата я страна.

Съдът намира, че настоящият случай не е такъв. Не се дължи произнасяне с диспозитива на решението по направените от страните правни доводи, възражения и оплаквания. Същите следва само да бъдат разгледани в мотивите на решението, като евентуална непълнота на мотивите не означава респективно и непълнота на решението.

С подадената по делото искова молба, ищецът Ж. Д. ясно и безпротиворечиво е заявила петитума на исковата си претенция срещу ***************“ и М. И. Ж., с който се иска да бъде прието за установено, че решение № 128/12.01.2007 г. по гр.д. № 3454/2024 г. по описа на РС Варна и решение от 07.04.2011 г. по в.гр.д. № 2142/2007 г. по описа на ОС Варна са нищожни поради липса на предмет на спора и постановени при непредявен иск. Видно от приетия по реда на чл. 140 ГПК доклад по делото, съдът е приел и насрочил за разглеждане делото, образувано по предявен от Ж. И. Д. срещу Държавно предприятие „************* и М. И. Ж. иск с правно основание чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на Решение № 138 от 12.01.2007 г. и Решение № 1739 от 06.06.2007 г., неразделна част от решението от 12.01.2007 г., с което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на същото, и двете постановени по гр. д. № 3454/2004 г. по описа на ВРС, XII състав, и Решение № 428 от 07.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 2142/2007 г. по описа на ВОС, с което решенията по гр. д. № 3454/2004 г. по описа на ВРС са оставени в сила, поради липса на предмет на спора и като постановени при непредявен иск.

Съгласно мотивите на крайния съдебен акт и диспозитива му, съдът се е произнесъл по искането с правно основание чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на посочените съдебни решения, така както е било поискано от ищцата. В мотивите си съдът подробно е разгледал и изследвал предпоставките за нищожност на съдебно решение, като е достигнал до извода, че дори не е спорно, че атакуваните съдебни решения са постановени от надлежен орган; в рамките на правораздавателната власт на съда; в писмена форма; подписани са от съдиите; изразената в тях воля е напълно разбираема; волята на съда не е несъвместима с основите на установения правов ред и с нея не е разпоредено изпълнение на действие, което противоречи на добрите нрави или основните начала на правото. Съдът е посочил, че наведените от ищцата пороци съставляват такива по материалната законосъобразност на атакуваните съдебни решения и по допустимостта им, но не водят до прогласяването им като нищожни. С постановения към решението диспозитив, съдът е отхвърлил предявения иск за нищожност на посочените решения. Видно е, че съдът се е произнесъл по предявения от ищцата иск изцяло и не е налице пропуск за произнасяне по някои от заявените искове. Както е посочено и в мотивите по делото, наведените пороци за липса на предмет на спора и произнасянето по непредявен иск, на които се позовава ищцата и в молбата си по чл. 250 ГПК с искане за допълване на решението, съставляват такива по допустимостта и основателността на решенията, чиято нищожност се иска и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

2

Предвид гореизложеното съдът намира, че липсва непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК в постановеното по делото Решение № 4066/14.11.2025 г., поради което молбата за допълване следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4605/20.01.2026 г., подадена от Ж. И. Д. и уточнена с молба вх. № 10384/09.02.2026 г., с която е направено искане по реда на чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото Решение № 4066/14.11.2025 г., постановено по гр.д. № 11928/2024 г. по описа на ВРС, XLVI състав, на основнаие чл. 250 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3