Решение № 967 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100508449 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 76967 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 61686 по описа за 2014 г. на СРС, ГО, 75 състав, и поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20129500/31.05.2021 г., първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца Районна потребителска кооперация „Младост” срещу ответника „Ф.-К.” ЕООД иск с правно основание по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 12279,00 лева – обезщетение за ползване на търговски обект (магазин), с площ от 74 кв.м., находящ се в южната част на обект с площ 147 кв.м., находящ се в УПИ – 209, кв. 132, м.

„Малинова долина – Изток” по плана на гр. София, бул. „*******, без правно основание за периода от 12.11.2009 г. до 18.06.2014 г. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 3300,00 лева.

Решението е обжалвано от ищеца Районна потребителска кооперация „Младост” (за краткост РПК „Младост“) като неправилно и необосновано.

Възразява се, че СРС неправилно бил приел, че в производството пред него следва на самостоятелно основание да изследва въпросът за правото на собственост върху исковия имот. Посочва се, че Решение от 21.06.2013 г., постановено по т.д. № 795 по описа за 2010 г. на СГС, VI-11 състав, има сила 1 на пресъдено нещо между страните касателно собствеността върху исковия имот, като в това решение съдът вече бил приел, че собственикът на обекта е ищецът. Въззивникът се позовава на т. 2а от ТР № 4/2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК, ВКС касателно практиката при иск по чл. 108 от ЗС при наличие само на осъдителен диспозитив. Поддържа се, че ответникът не бил правил в срока по чл. 131 от ГПК каквито и да е правоизключващи възражения и оспорвания по отношение правото на собственост на ищеца. Посочва се, че ответникът не е правил възражение за процесуаната легитимация на ищеца, а на ответника „А.Е.” ЕАД, поради настъпилото правоприемство между „А.Е.” ЕАД и „Ф.-К.” ЕАД. Възразява се, че представените с молба с вх. № 5011308/24.01.2019 г. писмени доказателства не се явяват „новооткрити” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и не могат да бъдат основание за пререшаване на спора за собствеността. Посочва се, че направеното в Търговския регистър вписване на извършеното прехвърляне на търговско предприятие на ищеца имало оповестително действие и било факт, който бил налице към момента на приключване на устните състезания по т.д. № 795 по описа за 2010 г. на СГС, VI – 11 състав. Видно от представените по делото доказателства – Протокол от УС на РПК „Младост”, Протокол от извънредно ОС на РПК „Младост”, доклад за оценката на търговско предприятие, баланс, приходи и разходи на кооперацията, процесната сграда не била включена в актива на предприятието поради неустановена собственост и не била предмет на прехвърлителната сделка. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, в който се възразява срещу основателността на жалбата. Твърди се, че заради прехвърляне на предприятието на ищеца към датата на завеждане на делото ищецът не бил процесуално легитимиран. Правилно районният съд се бил мотивиран, че ответната страна се позовала на юридически факти, неразгледани до приключване на съдебното дирене по делото, с решението по което ищецът бил признат за собственик на имота. Подчертава се значението на причинно – следствената връзка между обогатяване и обедняване при иска по чл. 59 от ЗЗД. Направено е искане за потвърждаване на решението на СРС и присъждане на разноски. В случай на отмяна на решението е направено искане за уважаване на претенцията на ответника за подобрения в имота и е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, са били представлявани. На етап даден ход по същество процесуалните представители 2 на страните са изложили накратко вече заявените от тях доводи и исканията си към съда.

С протоколно определение на основание чл. 227 от ГПК съдът е санирал процесуален пропуск на районния съд, като е конституирал „Ф.-К.” ЕООД на мястото на заличения търговец и пъроначален ищец „А.Е.” ЕАД.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено Решение № 51397 от 20.09.2012 г., постановено по т.д. № 795 по описа за 2010 г. на СГС, ТО, VI-11 състав, с което съдът е осъдил „А.Е.” ЕАД да предаде на РПК „Младост” владението на южната част от 74 кв.м., представляваща част от сграда от 147 кв.м., тип сглобяема масивна конструкция Павиолион тип Вапцаров, находяща се в УПИ I – 209, кв. 132, м. Малинова долина – Изток, по плана на Столична община, бул. „*******, на основание чл. 108 от ЗС. В мотивите на решението – на л. 3, съдът е приел, че РПК „Младост” се явява собственик на цялата сграда, част от която е и процесната част. Решението е влязло в сила на 21.06.2013 г.

С приемо – предавателен протокол от 18.06.2014 г. и във връзка с горепосоченото решение „А.Е.” ЕАД е предала владението на имота на РПК „Младост”. В т. 2 от протокола страните са уговорили подобренията в имота, извършени от „А.Е.” ЕАД – ламиниран паркет, окачен таван, ПВЦ дограма, ролетни щори, изграден санитарен възел, изградено електрическо табло и поставен водомер, в размер на 1153,34 лева да бъдат прихванати с вземането на РПК „Младост” за разноски по приключилото търговско дело.

Видно от извлечение от търговски регистър от 01.10.2015 г., считано от 22.12.2014 г., „А.Е.” ЕАД е заличен търговец. Страните не спорят, че правоприемник на дружеството се явява ответникът по делото. Същото се установява и от Удостоверение с изх. № 20141223082322/23.12.2014 г. и представения Договор за преобразуване чрез вливане от 04.12.2014 г.

По делото са представени Решение № I – 49 -141/23.02.2012 г., постановено по гр.д. № 15811 по описа за 2007 г. на СРС, ГО, 49 състав, Решение № 1900/15.03.2013 г. на СГС, ГО, IV – Г състав, Определение № 454/19.09.2013 г., постановено по гр.д. № 4042/2013 г. по описа на ВКС, I ГО, които съдът не счита за относими, доколкото касаят не процесната част от сградата, а недвижимия имот, върху която е построена.

Видно от Договор за прехвърляне (продажба) на търговско предприятие от 17.07.2006 г. ищецът е прехвърлил предприятието си на трето лице за спора, което обстоятелство е било вписано в регистъра на кооперациите при 3

СГС с Решение № 9/14.08.2006 г., постановено по ф.д. № 1057 по описа за 1989 г. на СГС. Видно от Протокол от заседание на Съвета на директорите на третото лице от 14.07.2006 г. и Протокола от заседанието на управителния съвет на РПК „Младост“ от 16.06.2006 г. активите, за които има спор за собственост – сред които и „хр. стоки – Малинова долина (спирка Вилите)“, са били отнесени задбалансно.

По делото са били изготвени заключения по две съдебно – технически експертизи, които настоящият съд цени като логични, подробни и обосновани. От изводите на вещото лице по едната се установява, че средният пазарен наем за исковия период на процесната застроена площ е 12279,00 лева. Според изводите на вещото лице по другата експертиза стойността на твърдените от ответника подобрения в процесния имот възлизат на 9259,00 лева.

По делото са разпитани няколко свидетеля, чийто показания съдът кредитира като последователни и логични. Свидетелите Б.М.Я. и Е.И.К., служители на ответника, са посочили, че процесното помещение е било отдавано под наем, като през определен период наемател е бил „П.“, който е направил подобрения в имота за известен период от време, които е приспаднал от наема си към „А.Е.“ ЕАД. Следва да се отбележи, че към отговора на исковата молба са приложени фактура № 1737/26.04.2010 г. и № 1906/26.06.2010 г., издадени на „А.Е.“ ЕАД от „П.“ ЕООД като доставчик, във връзка с което са и твърденията на ответника за подобрения. Във фактурите липсва обаче обозначаване, а в показанията на свидетелите – информация, дали същите са издадени във връзка с подобренията от дружеството в имота или са във връзка с дейност, възложена от „А.Е.“ ЕАД. Свидетелят С.Б.Б. също разказва за наемател в имота, който е правил ремонти, като уточнява, че фирмата „П.“ е сложила ролетни щори и дограма, а „А.Е.“ ЕАД само е поставила мрежеста ограда. От показанията на свидетеля В.Й.Н., наемател от 18.11.2014 г. на помещението, се установява, че на място е заварила алуминиева дограма, ролетни щори и паркет, течащ и изгнил покрив, като след това и тя е предприела ремонтни дейности – смяна на паркета, поставяне на липсващите тръби за мръсна вода от чешмите към шахтата и от тоалетната към ямата.

Водим от гореизложените фактически изводи, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.

4

При извършената проверка настоящата инстанция намира, атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо. че

Софийски районен съд е бил сезиран с иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение на ищеца за лишаване от ползване на исковата част от сграда. За да отхвърли иска, СРС е изследвал наново въпроса относно правото на собственост, като е посочил, че представеното решение от 20.09.2012 г. е постановено на различно основание спрямо основанието по настоящото дело, като в това производство ответникът е представил доказателства, от които се извежда, че ищецът е прехвърлил цялото си търговско предприятие, ведно с исковата сграда, на трето лице и не се явява собственик на същата, за да търси обезщетение от ответника за лишаване от възможността да ползва имота. Въззината инстанция не се съгласява с посочените изводи.

С Решение № 51397 от 20.09.2012 г., постановено по т.д. № 795 по описа за 2010 г. на СГС, ТО, VI-11 състав, съдът е осъдил „А.Е.” ЕАД да предаде на РПК „Младост” владението на южната част от 74 кв.м., представляваща част от сграда от 147 кв.м., тип сглобяема масивна конструкция Павиолион тип Вапцаров, находяща се в УПИ I – 209, кв. 132, м.

Малинова долина – Изток, по плана на Столична община, бул. „*******, на основание чл. 108 от ЗС. Видно от удостоверението от Агенцията по вписване ответникът се явява правоприемник на „А.Е.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК ответникът се явява също обвързан от пределите на посоченото решение. Същото се ползва със силата на пресъдено нещо и съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът се явява непререшим. Независимо от диспозитива на съдебното решение обаче, силата на пресъдено нещо на това решение се е формирала относно предмета на делото, който в случая с иска по чл. 108 от ЗС е бил твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание. Въпреки че съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесната сграда. Въззивният съд не се съгласява, че ответникът се е позовал на ново основание за правото на собственост, за да се стигне до пререшаване на въпроса за собствеността предвид изложените в отговора на исковата молба твърдения. Напротив, в отговора ответникът се позовава също на горецитираното решение на СГС.

Що се отнася до доказателствата, които съдът е визирал, представени в настоящото производство, но предполагаемо не и в това пред СГС, следва да се посочи, че видно от датата им и съдържанието им, същите датират и касаят обстоятелства преди постановяване на Решение № 51397 от 20.09.2012 г. Ако страната се е снабдила по-късно с тях, същата е имала друг ред за защита (чл.