Решение № 14469 от 13.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14469 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от М. Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20221110113296 по описа за 2022 година

Предявен е от „****“ АД против М. Н. Е. осъдителен иск с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 211 КТ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 6 609,36 щатски долара, представляваща умишлено причинена от ответницата вреда на 23.09.2009 г. и на 18.11.2009 г. чрез извършване на банкови операции без нареждане и/или съгласие на титуляря на сметката, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2012 г. до погасяване на вземането. Претендира и разноски.

Ищцовото дружество твърди, че по силата на Трудов договор от 30.01.2009 г. и Допълнително споразумение № 1 от 04.01.2010 г. ответницата е изпълнявала длъжността „Специалист обслужване на клиенти“ в регион „Банкиране на дребно“, звено „Клиентски операции“, първоначално във филиал „***“, а след това във филиал „***“. По силата на Заповед № 95/25.06.2010 г. трудовото правоотношение било прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сред основните задължения на ответницата били извършването на касови и безкасови банкови операции, разплащане в лева и валута по нареждане на клиент на банката, оформяне на документите при осъществяване на тези операции, регистрация на извършените операции по установени правила и процедури. Изложени са твърдения, че по сигнал на пълномощник на клиент на банката било установено, че на 23.09.2009 г. и на 18.11.2009 г. ответницата е извършвала банкови операции без нареждане и/или съгласие на титуляря на сметката, като е използвала неистински документи (платежни нареждания) и по този начин задължила сметката на титуляря Б. П. без негово съгласие. Поддържа, че посредством използване на парола за достъп на друг служител ответницата оторизирала надлимитни операции, които подлежали на системен контрол и това й позволило да осчетоводи и потвърди теглене. С описаните по-горе действия 1 ответницата нарушила служебните си задължения и причинила вреди на банката, състоящи се във възстановяване от страна на последната на сумите по сметката на титуляря. Към съда е отправено искане за присъждане на сумата в размер на 6609,36 щатски долара (10316,55 лева – при актуалния курс на 1 USD към 29.08.2012 г. – датата на депозиране на исковата молба), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Н. Е. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не спори, че между нея и ищцовото дружество е било налице валидно трудово правоотношение с описаното в исковата молба съдържание и параметри, както и че това правоотношение е прекратено. Оспорва да е съставяла документи – платежни нареждания и разписки, с които да е задължила сметката на лицето Б. М. П.. Излага твърдения, че на всяко теглене от сметката, титулярът П. е присъствал лично или тегленето е извършено от негов пълномощник с пълномощно.

В първото открито съдебно заседание от 11.06.2013 г. /л. 66/ ищецът уточнява, че не е твърдял в исковата си молба, че ответникът е изготвял неистински документ, а е заявил, че последният като банков служител е оторизирал операциите по преводите в противоречие с установените от банката правила. Ответникът не оспорва да е разрешил процесните преводи от 23.09.2009 г. и от 18.11.2009 г. в сочения в исковата молба размер като служител /пълномощно от кочан с всички предоставени права на л.

59/.

По гр.д. № 40744/2012 г. по описа на СРС, 74 състав е постановено решение № *** г., с което ответницата е осъдена да заплати процесната сума на ищеца на осн. чл.

207, ал. 1, т. 2 КТ като липси. С решение № 267096/22.12.2021 г. по в.гр.д. № 3172/2021 г. по описа на СГС, II-д въззивен състав решението на СРС е обезсилено и делото е върнато на СРС. Съгл. указанията на ВКС процесуалните действия по делото продължават от стадия на изготвянето на доклад. По настоящото дело е изготвен доклад, като същият приет за окончателен без възражения от страните.

В писмената защита ответницата излага, че не е действала умишлено; оспорва това обстоятелство. На второ място сочи, че не налице основанието по чл. 203, ал. 2, пр. 2 КТ, т.к. относно процесните два превода е налице оправдателна присъда по повдигнато й обвинение за длъжностно присвояване, като за улесняване на присвояването е извършила друго престъпление – съзнателно използване на неистински частни документи – разписки, на които е придаден вид, че изхождат от Б.

П..

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определението по чл. 140 ГПК от 17.05.2022 г. съдът е обявил на страните, че са му служебно известни обстоятелствата, че с присъда от 25.04.2018 г. по НОХД № 21760/2015 г. по описа на СРС, НО, 17 състав ответницата е призната за виновна за това, че в периода от 12.05.2010 г. до 21.05.2010 г. в гр. София в условията на продължавано престъпление и в качеството й на длъжностно лице „Специалист обслужване на клиенти“ при ищцовото дружество е присвоила чужди пари, като за улесняването на това престъпление е извършила и други престъпления, а именно използвала е неистински документ – 3 бр. нареждания /разписки на други граждани/, като лично е съставила две от тях/, което съставлява престъпление по чл. 202, ал. 1, т.

2

1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С присъдата ответницата е оправдана за това, че на процесните две дати – 23.09.2009 г. и на 18.11.2009 г. е присвоила общо сумата в размер на 6609,36 щатски долара.

Като безспорно е отделено, че между страните по силата на трудов договор от 30.01.2009 г. и допълнително споразумение № 1 от 04.01.2010 г. ответницата заемала при ищеца – работодател, длъжността „Специалист обслужване клиенти“ в регион „Банкиране на дребно“, звено „Клиентски операции“ първоначално във филиал „***“, а впоследствие във филиал „***“; че в обхвата на задълженията и отговорностите на служителя е да извършва разплащателни (касови и безкасови) в лева и валута въз основа на дадените от клиента и от преките му ръководители нареждания в съответствие с разпоредбите на вътрешно-банковите документи и в рамките на разполагаемост по клиентските сметки; да потвърждава с подпис извършената от него проверка на автентичността на подписите на клиентите, положени върху документите; да извършва контрол и оторизация на операциите; че ответницата е разрешила процесните преводи от 23.09.2009 г. и от 18.11.2009 г. в размер на общо 6 609,36 USD, като служител; че ищецът е върнал на Б. М. П. – клиент на банката, с мемориален ордер от 28.04.2011 г. сумата от 6 609,36 USD.

По иска в тежест на ищеца е разпределено да докаже, че е налице виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разрешаване извършването на процесните преводи от 23.09.2009 г. и от 18.11.2009 г. в размер на общо 6 609,36 USD в нарушение на правилата за това; че във връзка с това ищецът е претърпял вреди в размер на 6 609,36 USD. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

За да възникне пълната имуществена отговорност на работника или служителя с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ следва да са налице следните предпоставки, които в своята съвкупност обуславят правото на иск на работодателя и неговото упражняване по реда на чл. 211 КТ: наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, което може да е прекратено към момента на предявяване на иска; умишлено причиняване на вреда или причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление или на вреда не при или по повод изпълнение на трудови задължения; причинените имуществени вреди да са в резултат на противоправното поведение на работника или служителя; пряка причинна връзка между деянието на работника или служителя и вредите.

Отговорността по иск по чл. 203, ал. 2 КТ се определя от гражданските закони.

Посочената разпоредба възпроизвежда приципа на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинна връзка между вредата и поведението /действие или бездействие/ на определено лице, като нормира три хипотези - вредата е причинена умишлено, вредата е в резултат на престъпление, вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудови задължения. Определящото и при трите хипотези е пряка причинна връзка между вредата и конкретно проявление на определено лице /в тази насока Решение № 56/10.03.2011 г. по гр. д. № 540/2009 г. на III г. о. на ВКС, решение № 380/12.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на III г. о. на ВКС и решение № 423/2013 по гр. д № 2145/2013 ІV г. о на ВКС/.

В случая е предявен иск по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ – твърди се умишлено причиняване на вредата чрез разрешаване /оторизиране/ на преводи от ответницата като „Специалист обслужване клиенти“ от сметката на Б. П. в нарушение на правилата за това - без нареждане и/или съгласие на титуляря на сметката. Сочи се в исковата молба, че вредата е причинена умишлено. Исковата молба е входирана на 29.08.2012 г.

На ответника е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в условията на 3 продължавано престъпление за процесните два превода и други преводи по-късно – на 03.10.2012 г. /постановление за привличане на обвиняем от 03.10.2012 г. на л. 60/.

В последствие пр-вото по гр.д. № 40744/2012 г. по описа на СРС, 74 състав е спряно поради висящо НОХД. Решението по това дело обезсилено от СГС, понеже съдът е разгледал непредявен риск, при различни факти с невъзможност въззивният състав да поправи само квалификацията. Разгледан е иск за вреди от липси. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, като е образувано настоящото дело.

Между страните по делото не е формиран спор относно обстоятелствата, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на 30.01.2009 г. и изменено с допълнително споразумение от 04.01.2020 г., по силата на което ответницата е изпълнявала длъжността „Специалист обслужване на клиенти“ в регион „Банкиране на дребно“, звено „Клиентски операции“ първоначално във филиал „***“, а след изменението на договора във филиал „***“. Това обстоятелство се установява и от трудов договор за неопределено време от 31.01.2009 г. /л. 24/, по силата на който ответницата е назначена при ищеца на длъжност „Специалист обслужване на клиенти“. Ответницата е постъпила на работа на 06.02.2009 г. Ответникът е бил в трудови отношения с ищеца към процесните две дати 23.09.2009 г. и на 18.11.2009 г. на процесните преводи. На тези дати е бил и на работа. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя поради наложено наказание дисциплинарно уволнение със Заповед № 95/25.06.2010 г. /л. 16/, връчена на същата дата, считано от тази дата. В мотивите на заповедта е записано, че ответникът е допуснал тежки нарушения на трудовата дисциплина, като е разрешил преводи от сметки при банката /работодател/ без съгласие на титуляра. Повод за уволнението са преводи от 2010 г. /не процесните преводи/.

По-нататък, ответникът не спори, че е било част от трудовите му задължения по договора да разрешава, извършва и изплаща като касиер преводи от банкови сметки на клиенти на банката, като преди това удостоверява автентичността на подписите на клиента върху искането за извършване на превод. Това се установява и от длъжностната характеристика на л. 20. Видно от нея, ответникът като „Специалист обслужване на клиенти“ в регион „Банкиране на дребно“, звено „Клиентски операции“ е извършвал разплащателни (касови и безкасови) операции в лева и валута въз основа на дадените от клиента и от преките му ръководители нареждания в съответствие с разпоредбите на вътрешно-банковите документи и в рамките на разполагаемост на клиентските сметки; бил е длъжен да потвърждава с подпис извършената от него проверка на автентичността на подписите на клиентите, положени върху документите.