Определение № 937 от 06.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500561 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано e по частна жалба, подадена от Община Пловдив, БУЛСТАТ:

000471504, с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от кмета К. Д., чрез юрисконсулт Е. К., против Определение №1299/30.01.2026 г., постановено по гр. дело № 13088/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, с вх. № 2845/ 12.01.2026 г. за изменение на постановеното по делото Решение №5761/30.12.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да намали присъдените в тежест на жалбоподателя разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Й. Н. К., ЕГН: **********, от град ***, чрез адвокат Ю., с който оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение №5761/30.12.2025 г., постановено по гр. дело № 13088/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI гр.с. е осъдена Община Пловдив да заплати на Й. Н. К. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на инцидент, настъпил на 1

04.05.2025 г. в гр. Пловдив, бул. „Македония“, в близост до кръстовището с ул.

„Скопие“, поради попадане на десния крак на ищцата в необезопасена кръгла шахта за хидрант в тревна площ и последвало падане на лявата й ръка, довело до счупване на лъчевата кост на лявата китка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 07.08.2025 г. до окончателното й погасяване, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 5 000 лева до пълния предявен такъв от 10 000 лева и сумата от общо 70 лева- за ортеза на китка и за образно изследване, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за възстановяване на здравето в следствие на гореописания инцидент, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.08.2025 г. до окончателното й погасяване, като е отхвърлен иска за такса за издадено СМУ и съответно- за разликата над уважения размер от 70 лева до пълния предявен такъв от 200 лева.

Предвид частичното уважаване на исковете, с решението РС-Пловдив е осъдил ответника да заплати на ищеца по съразмерност сумата от 1521,59 лв., която сума включва държавна такса - 408 лева, депозити за вещо лице- 653, 20 лева и адвокатско възнаграждение- 2 000 лева, като първоиснтанционният съд е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

С молба от 12.01.2026 г. по реда на чл.248 ГПК Община Пловдив е отправила искане за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, като се намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца. С обжалваното определените РС-Пловдив е оставил молбата без уважение.

Въззивният съд, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

В случая пред първата инстанция е направено искане от ищеца за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 2000 лв. Представен е на л.20 от гр. дело № 13088/2025 г. на РС-Пловдив договор за правна защита и съдействие, сключен от ищеца и адв. Г. Ю., с който е договорено за исковото производство адвокатско възнаграждение от 2000 лв., което е заплатено в брой, като вписването в договора за извършеното плащане е достатъчно и има характера на разписка /т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай няма спор, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено от ответната страна в проведеното откритото съдебно заседание по делото на 11.12.2025 г. Същото е направено своевременно, поради което следва да се приеме, че правото на ответника да оспорва размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, е упражнено надлежно.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да 2 се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В установената практика на ВКС преценката за фактическа и правна сложност на делото се основава на обективни критерии, което налага водещо да се съобразяват процесуалните факти и данни по самото дело. Критерият, установен в практиката на ВКС по прилагането на чл.78, ал.5 ГПК е комплексен. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл.78,ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд (опр.№ 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, К, І т. о.,опр.№ 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о.,опр. № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., опр.№ 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т. о опр. №1640/2024г по ч гр.д № 3549/2023г на Трето г.о на ВКС. и др). Съгласно опр.№3408 от 03.07.2024г по ч.гр.д №1606/2024г, III г.о., наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно, справедливо и да съответства на достойнството на адвокатската професия /чл.36 ЗА/. Установената практика на ВКС съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ разбиране за връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати. Съдът има правомощието да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение при нарушена пропорционалност между използваните средства и преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. При нарушена пропорционалност, във всеки конкретен случай се съобразява нейната степен. В този смисъл е опр.№213 от 20.01.2025 г. по 3 ч.гр.д №4424/2024г, III г.о.

Настоящият състав намира, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното в полза на ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 2000 лв. е неоснователно. Както се посочи, в съобразителната част на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Ако в резултат на тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В конкретния случай предоставената адвокатска услуга в първоинстанционното производство се изразява в изготвяне и депозиране на искова молба, участие в две открити съдебни заседания, в които са събирани следните доказателствени средства по почин на ищеца: приобщаване на писмени доказатеслва, изслушване на свидетелски показания и експертно заключение. В случая са били разгледани два обективно кумулативно съединени искове с обща цена от 10200 лв., като първият и вторият искове са били уважени частично. Предвид обема и съдържанието на предоставената адвокатска услуга, като отчита и защитавания материален интерес в общ размер на 10200 лв., съставът на въззивния намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 2000 лв. не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявано. Предвид което са неоснователни доводите в тази насока на жалбоподателя в частната жалба. При прилагане на разпоредбата на чл.

78, ал. 5 ГПК настоящият съдебен състав съобразява задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което при преценката за дължим размер на адвокатското възнаграждение националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с приета от Висшия адвокатски съвет наредба, а се произнася относно размера на възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвокат страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1299/30.01.2026 г., постановено по гр. дело № 13088/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен 4 срок от съобщението пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5