Решение № 314 от 01.12.2017, Районен съд - Велинград

Р Е Ш

Е Н И Е № . . . . гр. Велинград, 01.12.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1014 по описа за

2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК –установителен иск за собственост и чл.537, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на ищец Ф.А.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв.Ф.Ф., срещу С.А.Т., ЕГН ********** и съпругата му А.А.Т. ***

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - установителен иск за собственост и чл.537, ал.2 от ГПК - за признаване установено по отношение на ответника, че ищеца в качеството си на наследник по закон на родителите си А. и З. Т., е собственик на ½ идеална част от ПИ №6 с площ от 1001кв.м. от кв.Крушата по плана на Сърница и построените в него сгради – масивна жилищна сграда на 99 кв.м и полумасивна селскостопанска сграда на 41 кв.м., както и да отмени констативен НА №28/22.08.2016г., с който ответника е признат за собственик на целия този имот по давност .

Ищецът твърди, че ответника С.А.Т. е неин брат. На 22.08.2016г. по реда на чл.587, ал.2 ГПК в нотариално производство ответника се снабдил с нотариален кат за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №28, с който бил признат за собственик на ПИ №6 с площ от 1001кв.м. от кв.Крушата по плана на Сърница и построените в него сгради – масивна жилищна сграда на 99 кв.м и полумасивна селскостопанска сграда на 41 кв.м. В нотариалното производство ответника представил Декларация, според която е владял въпросния имот повече от 30 г. и така го е придобил по давност. Твърди, че ответника не е придобил по давност този имот поради следното: На първо място собствеността върху същия имот била придобита по давност от бащата на ищеца и ответника – А. М. Т. /с предишни имена А.Г.Т./, за което и бил съставен НА по обстоятелствена проверка №219/1978г. Към момента на започване и изтичане на давностния срок за придобиване на същия имот от баща им А. М. Т., той имал брак с З. А.Т.- майка на ищеца и ответника. През 1978г. А.Т. се снабдил със строителни планове и разрешение за строеж и въз основа на тях построил в придобития от него по давност поземлен имот – жилищна сграда – къща, строежа на който финансирал със собствени средства. До смъртта си през 2003г. А.

Т. живял заедно със съпругата си З. и двамата им сина – С. и Р., в построената от него къща. Така след смъртта на баща им, ищцата и двамата и братя С. и Р. заедно с майка им, наследили притежаваната от баща им собственост от ½ ид. част от въпросния имот /парцел и къща/ и станали съсобственици. В последствие на 13.07.2015г. починал брат им Р., който страдал от психично заболяване и нямал низходящи наследници. Към този момента майка им З. вече била много болна.

Поради това и безпрепятствено ищцата всеки ден ходила и приспивала в бащината си къща за да се грижи за болните си майка и брат Р.. На 31.01.2016г. починала и майка им З. Т.. Така ищцата и ответника след смъртта на родителите им, като техни наследници по закон станали собственици на по ½ ид част от процесния имот. Твърди, че нямало е как ответника да стане собственик на целия имот, като го придобие по давност, тъй като не е упражнявал самостоятелно фактическа власт върху имота, с намерението да го свои и отблъсквайки претенции за собственост на други лица до смъртта на родителите на страните, тъй като е обитаван и ползван от останалите съсобственици. Освен това ответникът не бил и демонстрирал намерение за своене, респективно владение само за себе си, тъй като сам подал декларация по ЗМДТ на 11.08.2016г., в която посочил, че имота е съсобствен между него и ищцата от по ½ ид. част за всеки от тях. Ето защо и счита да е собственик на ½ идеална част от процесния имот, за който цял имот ответника се снабдил с НА за собственост по давност.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване установено по отношение на ответника С.Т., че ищеца в качеството си на наследник по закон на родителите си А. и З. Т., е собственик на ½ идеална част от ПИ №6 с площ от 1001кв.м. от кв.Крушата по плана на Сърница и построените в него сгради – масивна жилищна сграда на 99 кв.м и полумасивна селскостопанска сграда на 41 кв.м., както и да отмени констативен НА №28/22.08.2016г., с който ответника е признат за собственик на целия този имот по давност . Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Т., в които оспорва иска. Твърди той да е построил със свои и на семейството си средства жилищната сграда в ПИ №6, като е и строител по професия. Освен това преди смъртта на баща им на ищцата били дадени 5000лв. за нейния дял от имота, предмет на настоящото дело. Тя приела парите и се съгласила. Ответника също така и платил на ищцата около 1000 тухли, 500кг. арматура, цимент 2 тона и други строителни материали, за да си построи жилище в Сърница. Настоява се на това, че къщата е построена 80-те години на миналия век и от тога и до момента ответника живеел в нея повече от 30 години – явно и необезпокоявано от никого, при което и е придобил собствеността по давност. По тези съображения се иска отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.Ф., поддържа предявените искове и иска уважаването им с подробни съображения в писмена защита.

В о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.А., поддържат възраженията си и скат отхвърляне на исковете с подробни съображения в писмена защита.

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответниците, намира за установено следното:

От представения констативен НА № 219/04.07.1995г. за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, се установява да е признат А.Г.Т. за собственик по давносто владение на следния имот: Дворно място от 1000кв.м., находящо се в с.Сърница, местността Крушата, ведно с построената в него къща, при съседи: улица, А.Т. и Р.Т..

От представената скица № 88/26.06.1978г. се установява на А.Г.Т. да е разрешено извършване на строеж на сграда до 120 кв.м., с местоположение отразено на скицата, в имот находящ се в мах. Крушата, който е записан на това лице. Видно от същата скица, м този имот е имало съществуваща паянтова жил. сграда и стоп. постройка.

За да бъде издадено това разрешение за строеж са налице и одобрени на 12.07.12978г. проекти за строителство /виж л.33/, издадени на А.Т..

От копие от скица с квитанция от 27.06.1978г. /л.22/е видно А.Г.Т. да е заплатил такса за канално отклонение.

От представените от ищеца фактури, товарителници и поръчки на строителни материали /л.21-28/ се установява А.Г.Т. в периода 1978-1984г. да закупувал материали за строителството на разрешената му жилищна сграда.

Видно от удостоверение за лице с различни имена е, че А.Г.Т. е променил името си на А. М. Т..

По делата не се спори, че при придобиване по давност и към момента на съставяне на констативен НА № 219/04.07.1995г. признатия за собственик по давност - А.Г.Т. е имал сключен граждански брак със З. А.Т., от който брак са родени децата им – ищцата Ф.Д. и ответника Р. Т., а и според техните ЕГН-та те са родени през 1957г. и 1963г., тоест преди издаване на този констативен НА №219/1995г.

Видно от удостоверение за наследници на А. М. Т., ЕГН **********, същият е починал на 30.09.2003г., а след смъртта си е оставил за свои наследници по закон –преживяла съпруга З. Т. и трите си деца: дъщеря Ф.А.Д. и двама сина Р. А.Т. и С.А.Т..

Първия от тях - Р. А.Т., поред удостоверение за наследници на л.20, е починал на 13.07.2015г. и след баща си, като не е бил женен. А след смъртта си е оставил за свои наследници по закон брат и сестра, а именно Ф.А.Д. и С.А.Т..

Видно от удостоверение за наследници на З. А.Т., същата е починала на 31.01.2016г. и е оставила след смъртта си за свои наследници по закон трите си деца - дъщеря Ф.А.Д. и двама сина С.А.Т. и Р. А.Т., като последния е починал преди нея и на 13.07.2015г.

Съгласно чл. 6 от ЗН „когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив“. И тъй като наследника на А. М. Т., а именно сина му Р. А.Т., който е починал след него е на 13.07.2015г., но преди майка си З. А.Т. починала 2016г., то тя се явява единствен негов наследник, респективно и неговия дял от наследството е преминал изцяло към майка му.

В този смисъл издаденото на името на Р. А.Т. удостоверение за наследници, в което не е вписано като негов наследник майка му З. А.Т., а от тук по замествана нейните деца, е некоректно съставено.

По делото е представена и скица без номер от 02.09.2016г. на имот №6 от кв.Крушата по кадастралния план с улично регулационен плана на този квартал от гр.Сърница.

Видно от нея имота има площ от 1000,1 кв.м. и в него са построени две сгради едната от които еднофамилна жилищна на ЗП от 99 кв.м. В скицата е посочено, че имота е собственост на наследници на А.Г.Т..

Видно от представената от ищеца Декларация по чл.14 от ЗМДТ подадена от ответника С.Т. ***/11.08.2016г. и отнасяща се за имот № 6 в мест.Крушата по плана на Сърница – земя и сгаради, в т.4 е посочено да е придобит по наследство. А в таблица към т.5 „собственици“ е изписано имота да е собственост на двама – С.А.Т. и Ф.А.Д..

С оспорения констативен НА№28/22.08.2016г. за собственост върху недвижим имот придобит по давност, се установява да е признат ответника С.А.Т. за собственик по давносто владение на следния имот: поземлен имот

№ 6 , по плана на гр.Сърница, кв.Крушата, с площ от 1000,1 кв.м., ведно с построените в имота сгради, а именно: масивна жилищна сграда, състояща се от призем и жилищен етаж на ЗП от 99 кв.м. и полумасивна селскостопанска сграда на ЗП от 41 кв.м., при граници - от юг улица; от югоизток п.им. №150, от североизток п.им. №5, от север п.им.№137 , от северозапад п.им. № 143 и от запад п.им.№ 7.

По делото е представено и нотариалното дело №215/22.08.2016г. по което е издаден процесния констативен НА№28/22.08.2016г.

По делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани по двама свидетели на ищеца на ответника. От показанията на свидетелите Н. А., М.А. – дъщеря и съпруг на ищеца и Я.Д. и Ш.Т. – братовчеди на страните, при съвпадение на същите се установява следното: имота – дворно място от около 1 дка е в местността Крушата е било собственост на бащата на страните, а в него е имало построена къща, в която е живеело цялото семейство. При земетресението през 1977г. къщата е станал негодна за обитаване, което наложило да се построи нова. Новата къща била строено до 1980г. След построяването й в къщата се нанесло да живее семейството на Асен Т. – той съпругата и трите му децата. Тогава ответника С.Т. бил вече женен, поради това и в същата къща живеел със съпругата си. Етажа и приземния етаж имали отделни входове. От показанията на св.Т. се установява, че първоначално и за период около година всички са живели на втория етаж, тъй като призема не бил довършен. Като го довършили родителите на страните слезли да живеят в приземния етаж заедно със сина си Р., а втория етаж останал да се обитава само от ответника С.Т. и неговото семейство. Така установения начин на ползване на къщата продължил до смъртта на майка им З.Т., починала на 31.01.2016г. От тогава в къщата останал да живее само ответника С.Т. със семейството си. А понякога родителите му се качвали горе или той слизал при тях, за да се виждат.

Всички свидетели твърдят, че никога не имало спорове относно собствеността на имота.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си изводи.

Според

Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че презумцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт различен от наследяването. В отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.