Решение № 138 от 20.12.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр.Мадан, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело

№ 20235430100297 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Д. М. Ч. против КРЕДИ ЙЕС ООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 617,67 лева (съобразно допуснатото в о.с.з от 29.11.2023 г. изменение), представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № ** от 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.09.2023г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2021 г. в град Смолян ищцата сключила Договор за паричен заем № ** с ответното дружество, по силата на който заемодателят „Креди Йес“ ООД й предоставил заем в размер на 600 лева, който трябвало да върне на 10 равни месечни погасителни вноски. По време на изплащане на заема при направена справка за дължимите суми по кредита ищцата установила, че сумата, която трябва да заплати на заемодателя по този договор е в размер на 1260,00 лева - два пъти повече от отпуснатата сума, тъй като на основание чл.8 от договора й била начислена неустойка в размер на 544,73 лева за неизпълнение на задължението й в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора била нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем било да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответствал на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче била предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение било санкционирано с неустойка, която е почти равна на сумата, дадена в заем (544,73 лева). Счита, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследвала заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от процесния договор била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна па основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата била уговорена и с цел да се заобиколи чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че процесния договор е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което бил нищожен. Позовава се на чл. 23 от ЗПК и счита, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В изпълнение на Договор за паричен заем № ** от 31.12.2021 г. ищцата била заплатила на ответника сумата от 888,00 лева. Разликата между заплатената сума от 888,00 лева до дължимата от 600,00 лева в размер на 288 лева била платена при начална липса на 1 основание и подлежала на връщане. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на посочения в исковата молба Договор за паричен заем № ** от 31.12.2021 г., като сочи, че заемната сума от 600 лева е предадена на заемателката в брой. По сключения между страните договор за заем от страна на потребителя били извършени 8 бр. плащания в периода от 24.01.2022 г. до 20.08.2022 г. на обща стойност 1 217,67 лева, която сума била разпределена по задължения: 600 лева - главница, договорна лихва за периода от 31.12.2021 г. до 20.08.2022 г. 107,74 лева, неустойка по чл. 8 от договора - 509,93 лева. Исковата молба била депозирана след пълното изплащане на задълженията по договора. Счита за неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на клаузата по чл. 8 от договора. Сочи, че ищцата предварително е била запозната с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Ищцата могла да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените условия на дружеството.

Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем № ** била индивидуално уговорена със заемателя и била съобразена с нейното желание, изразено в молба й за кандидатстване за заем. Неустойката, макар и договорена конкретно в договора за заем не е дължима от потребителя в момента на сключване на договора. Тази клауза била уговорена под отлагателно условие - в случай, ще потребителят не предостави поръчител/и в 3 дневен срок след сключване на договора за заем, то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя. Конкретната клауза от договора била израз на признатата в чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето. Уговорената по този начин неустойка отговаряла на присъщата й съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД обезпечителна функция. Уговорената в договора и търсена неустойка съставлявала разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него. Освен това в договора за заем, както и в общите условия изрично били посочени правата на заемателят от отказ от така сключения договор, както и от предсрочно прекратяване. Неустойката не представлявала разход по управление на кредита, нито представлявала допълнителна печалба към договорната лихва.

Ответникът сочи, че заемодателят е небанкова финансова институция, която отпуска краткосрочни потребителски кредити. В този смисъл профила на клиентите, с които дружеството работи бил порисков откъм изпълнение на задълженията за плащане на погасителните вноски. Счита, че добрите нрави не следва да се третират като инструмент в подкрепа за безотговорно поведение на потребителите. Доколкото договора за потребителски кредит е двустранен такъв, то при преценка за накърняване на добрите нрави следвало да се вземе предвид поведението и на двете страни в правоотношението. Счита, че процесния договор за потребителски кредит отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.8 от договора за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Счита, че процесния договор за потребителски кредит отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Параметрите на отпуснатия заем били посочени точно, ясно и конкретно всички компоненти от договора за заем.

Лихвата по договора за заем била ясно и конкретно посочена както в разпоредбата на чл. 3, ал.7 от договора за заем, изчислена на месечна база, така и в част III, точка 1 от СЕФ. Лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, лихвата е точно договорена между страните сума и не може да бъде променяна от заемодателя при никакви условия през целия срок на договора за заем. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Д. М. Ч. – заемател и Креди Йес ООД -заемодател е сключен Договор за паричен заем № ** от 31.12.2021 г. към искане № **, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 600 лева;

Месечен лихвен процент: 3.330%; ГПР: 48,185%; Брой вноски: 10; Дата на последно плащане:

31.10.2022 г; Обща сума за плащане: 715,27 лева. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 600 лева е усвоена от заемополучтеля, което обстоятелство се установява и от представеното заверено копие от Договор за паричен заем № ** от 31.12.2021 г. към искане № ** съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е получил заемната сума в размер на 600 лева. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на 2

Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.

Условията, на които следва да отговарят обезпеченията са следните: Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора за заем гарантите следва да отговарят на следните условия: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Съгласно т. 2 от същата разпоредба залогът следва да е учреден върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва. Съгласно т. 3 от същата разпоредба учредената ипотека следва да е първа по ред. В т. 4 от чл. 10, ал. 2 ОУ са описани изискванията към обезпечението банкова гаранция –да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период-включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 /шест/ месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 544,73 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. Видно от представения погасителен план към договора размерът на погасителната вноска без неустойка по чл. 8 от договора възлиза на 71,53 лева. Размерът на разсрочената неустойка по чл. 8 от Договора за заем при липса на обезпечение възлиза на 54,47 лева, а общия размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от Договор за заем е в размер на 126 лева. Така общо дължимата сума от заемополучателя по договора възлиза на 1260 лева.

Като доказателство по делото са приети Молба за заем от 31.12.2021 г. от Д. М. Ч., Стандартен европейски формуляр, в който са описани параметрите на сключения договор за заем.

От страна на ответника в ОИМ се признава обстоятелството, че по процесния договор за потребителски кредит от страна на ищцата са извършени плащания в общ размер на 1217,67 лева, от които 130 лева на 24.01.2022 г., 130 лева на 28.02.2022 г., 120 лева на 28.03.2022 г., 126 лева на 26.04.2022 г., 126 лева на 27.05.2022 г., 126 лева на 27.06.2022 г., 130 лева на 27.07.2022 г., 329,67 лева на 20.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК.