Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 416 от 16.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1795/2025
Вид
Разпореждане № 416
Подписан
16.01.2026
В сила
09.06.2026
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 416 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20251100901795 по описа за 2025 година

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ №

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа докладваното търговско дело № 1795 по описа за 2025 година, взе предвид следното.

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 107307/17.09.2025 г. на „СЪН ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК 200658096, предявена срещу „7К КОРПОРЕЙШЪН" ЕАД, ЕИК 207797351, за установяване, че не са били налице предпоставките за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на учреден особен залог върху дял от капитала на „НС-ИНДЪСТРИС“ ООД, тъй като задълженията по договор за кредит от 13.03.2025 г. не били изискуеми и че вписване по партидата на последното дружество № 20250721135952, представлявало вписване на несъществуващо обстоятелство.

При дължимата служебна проверка на редовността на исковата молба, съдът в разпореждане № 7643/02.10.2025 г. е констатирал, че същата не съответства на изискванията, установени в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК, като на ищеца е разяснено следното.

Няма съмнение, че ищецът е залогодател, предоставил обезпечение на поето от трето лице задължение и съгласно чл. 36, ал. 1 ЗОЗ може да оспори вземането или заложното право по общия исков ред, а когато е образувано производство по принудително изпълнение 1

- по реда на чл. 439 ГПК.

В случая обаче залогодателят „СЪН ЕЛЕКТРИК" ЕООД не оспорва нито съществуването на обезпеченото вземане, нито заложното право на „7К КОРПОРЕЙШЪН" ЕАД, а претендира установяване на факта, че изискуемостта на обезпеченото вземане не е била настъпила към момента на вписване на пристъпване към изпълнение. С оглед така релевираното към съда искане е необходимо да се направи следното уточнение. Терминът „изискуемост“ служи за означаване в правната теория на две различни неща: 1). възможност на кредитора да определи падежа на едно безсрочно задължение или на срочно задължение, за изпълнението на което срокът е уговорен в полза на кредитора (изискуемост в широк смисъл), в който случай падежът все още не е настъпил, съответно длъжникът не отговаря за неизпълнение и 2). възможност на кредитора да иска изпълнение на вземане, включително със съдействието на държавната принуда (изискуемост в тесен смисъл), при която падежът е настъпил и неизпълнението на длъжника влече отговорността му за забава. В ЗЗД терминът „изискуемо вземане“ касае само вземане с настъпил падеж, т.е. ЗЗД използва този термин при наличие на изискуемост в тесен смисъл (така статия на З.В., „За изискуемостта, падежа и забавата при задължението за връщане на дадено при начална липса на основание“).

Следователно установяването, че към конкретен момент не е настъпил падежа на обезпеченото вземане по своята същност представлява установяване на ненастъпването на факт с правно значение, което законът допуска само в изрично предвидените случаи, а установяване ненастъпване на изискуемост към конкретен минал момент не е предвидено като допустим предмет на правен спор. Още повече, че сам ищецът твърди, че изискуемостта на обезпеченото вземане ще настъпи в близък във времево отношение момент – 21.03.2026 г. и съдът по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК би бил длъжен да го вземе предвид, което поставя въпроса с правния интерес от иск за установяване на ненастъпила изискуемост (ако теоретично се приеме за допустим).

С оглед така изложените съображения, съдът е предоставил възможност на ищеца да обоснове правен интерес от провеждане на иск за установяване ненастъпила изискуемост на вземания, която сам твърди че ще настъпи в хода на производството.

В изпълнение на дадените указания от ищеца „СЪН ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК 200658096, е депозирана молба, вх. № 130865/04.11.2025 г., в която същият излага, че предмет на предявения отрицателен установителен иск е отричане правото на кредитора да пристъпи към изпълнение (правото на принудително изпълнение), което действително е допустим предмет на иска, но при всички положения съществуването на отричаното право съдът ще преценява към приключване на устните състезания по спора, а не към конкретен минал момент. Отричането на правото на принудително изпълнение е предмет на оценяем, а не на неоценяем иск. Правото на принудително изпълнение съответства на изпълняемото право и цената на този иск се определя от цената на вземането, което ищецът твърди да не подлежи на принудително изпълнение, но въпреки това, кредиторът е вписал пристъпване към такова за събиране на сума в размер на 5000000 евро, която определя цената на предявения отрицателен установителен иск. Това означава, че за провеждането му е дължима държавна такса в размер на 391166 лева (4 % от 9779150 лева), от която следва да се приспаднат внесените с исковата молба 80 лева.

Затова с определение № 4653/17.11.2025 г. на ищеца „СЪН ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК 200658096, е предоставена възможност в 1-седмичен срок от съобщението, да представи доказателство за внесена по сметка на СГС, а именно: BG05 ********, BIC код на 2

БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, държавна такса в размер на 391086 лева, дължима за провеждане на иска за несъществуване на право на принудително изпълнение за събиране на сумата 5000000 евро, което право ответникът в качеството си на заложен кредитор упражнил като вписал пристъпване към изпълнение на особен залог.

С опредлението на ищеца са разяснени и неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията – връщане на исковата молба. Указанията са съобщени на ищеца чрез упълномощения му процесуален представител – адв. П. на 08.01.2026 г., като същият е депозирал молба, вх. № 1885/08.01.2026 г., в която оспорва правилността им и счита, че предявеният иск е неоценяем, тъй като имал за предмет отричане на правото на пристъпване към изпълнение, което право било неоценяемо. Оспорването на дадените указания манифестира волята на страната да не изпълни същите. В допълнение, съгласно правилото, установено в нормата на чл. 60, ал. 5 ГПК, следва да се приеме, че определеният срок за отстраняване на констатираните недостатъци на предявената искова молба, е изтекъл в края на работния 15.01.2026 г.. До настоящия момент, „СЪН ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК 200658096, не е предприел действия в изпълнение на указанията на съда. Не е релевирано и искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, ето защо следва да понесе неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие – връщане на исковата молба, в приложение на чл. 129, ал.

3 ГПК.

При тези мотиви, Софийският градски съд, VІ-16 състав,

Р А З П О Р Е Д И:

ВРЪЩА искова молба, вх. № 107307/17.09.2025 г. на „СЪН ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК 200658096, предявена срещу „7К КОРПОРЕЙШЪН" ЕАД, ЕИК 207797351, за установяване, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение за събиране на сума в размер на 5000000 евро и прекратява производството по търг. дело № 1795/2025 г. по описа на СГС, ТО, VІ-16 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на „СЪН ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК 200658096, на посочения в исковата молба съдебен адрес, чрез адв. П..

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3