Решение № 199 от 28.12.2023, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 199/2023
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 28.12.2023
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал.1,б."б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.415 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. Сандански, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200199 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ************ в качеството на управител на „********* “ *********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, ул.“*********“ № ****, с ЕИК – *********, против Наказателно постановление № 01-2200409/16.02.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на търговецажалбоподател, за административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП, както и съставения АУАН са съставени в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че същата е непълна и не отразява изцяло фактическите обстоятелства, които счита, че се явяват необосновани и не отговарят на действителното фактическо положение. Твърди се също, че трудовият договор, сключен с лицето Е. А. е бил регистриран в системата на НАП, като се сочи, че на 01.01.2022г. служител в счетоводната фирма, която обслужва дружеството по погрешка е подал уведомление, съгласно което е посочено прекратяване на труд.правоотношение с лицето, считано от 05.09.2022г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно
1
В съдебно заседание – за дружеството-жалбоподател, редовно призовано – не се явява представител и не изразява становище по жалбата.
За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” Благоевград, редовно призована – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество пледира издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че при извършена проверка на 26.10.2022г. около 11.00 часа по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект: шивашки цех, находящ се в гр.
Сандански, бул.“ *********“, Промишлена зона, експлоатиран от „*********“ ООД –гр.
********, е констатирано да работи лицето Е. И. А., ЕГН – **********. Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места декларация от Е. А., в която същата удостоверява извършване на трудова дейност от нея с определено работно място, в изпълнение на трудова дейност „Шивач“, с определено работно време с продължителност от 08.00 ч. до 16.30 ч., с почни дни „с. и н.“, с определена почивка за хранене „12.30ч.“, с определени почивки в работния ден „2 х 15мин.“ и с уговорено трудово възнаграждение в размер на „710,00лв.“, като е посочила, че работи в обекта от „13.10.2022г.“. След приключване на проверката по работни места, търговеца е призован по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград с Призовка изх. № 22087790/27.10.2022г.
Изисканата с горепосочената Призовка вътрешно-фирмената документация на търговеца е представена в Д"ИТ" - гр. Благоевград на 14.11.2022г. Относно правоотношението с Е. И. А. е представен писмен Трудов договор № ***/1б.08.2022г., който след извършена справка в регистъра на трудовите договори е установено, че е прекратен на 05.09.2022г. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от Информационната система на ИА"ГИТ" е установено, че „*********" ООД - гр.
******не е изпращал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор сключен с Е. И. А., за полаганият от нея труд на 26.10.2022г. От извършените при проверките констатации е установено, че на 26.10.2022г. лицето Е. И. А. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „*********' ********* - гр. *********, в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за търговеца.
Поради това са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от Е. И. А. работна сила, с нея да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като трудови. В тази връзка за предоставяната от А. работна сила в нарушение на 2 разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда е обявено трудово правоотношение между „********* - гр.******** и Е. И. А. с Постановление с Изх. №22090773/14.11.2022г.
С оглед на гореизложеното, АНО е приел, че „********* - гр. *********, в качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР към Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 26.10.2022г. не е сключил писмен трудов договор с Е.
И. А. за предоставяната от нея работна сила в експлоатираният от търговеца обект Шивашки цех, находящ се в гр.Сандански, бул."********, Промишлена зона.
На 18.11.2022 актосъставител М. С., в присъствието на св.А. А.-Ч. съставила АУАН /л.20 от делото/ - за извършено адм.нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Същия е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, предявен и подписан без възражения. В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 16.02.2023г. било издадено и атакуваното НП № 01-2200409/16.02.2023г. /л.5 от делото/ от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, което било връчено лично на управителя на дружеството - срещу подпис на 01.03.2023г./л.17 от делото/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на свидетелите М. С., А. Александрова-Ч. и Е. А., както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните актосъставител – св.С. и св.Ч. – извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и тези на свид.А. – служител в дружеството, която свидетелства относно факти във връзка с извършената проверка и попълнената от нея декларация.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и е неоснователна по следните съображения:
При служебната проверка съдът установи, че АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 416, ал.1 от КТ, вр чл. 37, ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити. При съставяне на акта и издаване на НП правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствието на уплъномощен представител на дружеството-жалбоподател – Б.К., която го подписала без възражения. Съгласно специалната спрямо ЗАНН разпоредба - чл.416, ал.3 от КТ, АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
В случая, както вече стана ясно по-горе АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, и подписан лично от същия.
3 но същия отказал да го подпише и съответно не получил екземпляр от него.
При това положение, с оглед представените доказателства по делото, съдът приема, че в случая са спазени законовите изисквания на разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ и няма допуснати съществени нарушения и при съставяне и връчване на АУАН. В този смисъл не е налице нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че както Наказателното постановление така и АУАН са издадени от компетентни органи, съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от същия закон при спазване на административно производствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение, като са посочени всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
Достатъчно ясно е описано в какво се състои нарушението. Фактическите констатации, посочени в НП и акта се доказват безпротиворечиво от всички налични доказателства по делото, актосъставителя и свидетеля по акта единодушно и независимо един от друг сочат, че са заварили лицето Е. А. в обекта на проверяваното дружество, където същата е извършвала трудова дейност като „Шивач“, което е дало основание на служителите на ДИТ да приемат, че това лице работи във фирмата, а не че случайно се е намирало там.
И двамата служители на наказващият орган са категорични относно установеното, както и че Е. А. сама е попълнила реквизитите на декларацията, в която изрично е посочила, че работи в обекта от „13.10.2022г.“, като е удостоверила също извършване на трудова дейност от нея с определено работно място, в изпълнение на трудова дейност „Шивач“, с определено работно време с продължителност от 08.00 ч. до 16.30 ч., с почни дни „с. и н.“, с определена почивка за хранене „12.30ч.“, с определени почивки в работния ден „2 х 15мин.“ и с уговорено трудово възнаграждение в размер на „710,00лв.“.
Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение.
Безспорно е установено и доказано, че на 26.10.2022г. лицето Е. А. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „*********„**** – гр. *********, като дружествотожалбоподател не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов договор с Е. И. А..
4
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че „********* – гр. ********* е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на работника – Е. А., към момента на констатиране на нарушението – 26.10.2022г. и не е изпълнило задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето, като сключи писмен трудов договор.
Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че няма сключен трудов договор с работодателя – „********* – гр. *********, но че работи за него от 13.10.2022г., на длъжност - „шивач”.