Решение № 769 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110115155 по описа за 2025 година Производството е образувано по предявени от Р. П. Л., ЕГН: **********, с настоящ адрес:

***********************************, срещу ****************, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:

***********************************************, и ***********************, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:

*******************************, в условията на пасивно субективно съединяване искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК /противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на Договор за кредит Кредитна линия А1 Кредит Стандарт № 100809461 от 15.05.2024г., сключен с ****************, установителен иск 1 с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/ за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 15.05.2024г., сключен с ***********************.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 15.05.2024 г. сключил с **************** Договор за кредит Кредитна линия А1 Кредит Стандарт № 100809461, по силата на който му била отпусната заемна сума от 2 000 лева при фиксиран лихвен процент 36,00 % и ГПР – 42,71 % срещу насрещното задължение да върне сумата от 3 297,96 лв. Сочи, че на процесната дата във връзка с тази сделка бил сключен и Договор за възлагане на поръчителство с ***********************, което дружество се задължило да обезпечи изпълнението на задълженията по кредитното правоотношение. Допълва, че в полза на гаранта било предвидено възнаграждение на стойност от 3 290,04 лв., което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по кредита, като дружеството **************** било овластено да получава плащанията вместо поръчителя. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, доколкото уговорената възнаградителна лихва била прекомерна. Счита процесната сделка за недействителна и поради това, че ГПР не е коректно посочен, не са отбелязани компонентите, които формират тази величина, както и поради това, че в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за поръчителство.

2

Навежда доводи, че договорът за поръчителство е част от кредитното правоотношение, поради което представлява разход по кредита и следва да бъде включен в ГПР.

Поддържа, че с неговото сключване се цели реализирането на допълнително възнаграждение за кредитодателя и заобикалянето на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което поръчителството е нищожно поради заобикаляне на закона.

Твърди, че е извършил погасявания към кредитора на обща стойност от 1 098 лв. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************** е подал отговор на исковата молба, с който извършва признание на иска. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът

*********************** е подал отговор на исковата молба, с който извършва признание на иска. Счита, че не е дало повод за образуване на производството, поради което моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Р. П. Л., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 356455/31.10.2025г. поддържа исковата молба и моли и моли 3 съдът да се произнесе с решение по признание на иска, като счита, че не са налице кумулативно дадените предпоставки по чл. 78, ал.2 от ГПК и моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът ****************, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът

***********************, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Страните на практика не спорят по предмета на спора.

Ответниците правят признание на предявените срещу тях искове по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, като съгласно чл.

237, ал.2 от ГПК в тази хипотеза е достатъчно съдът да се позове на признанието на иска в мотивната част на решението си. Съдът намира, че признанията на исковете и от двамата ответници са направени от легитимни страни в процеса, при изричен мандат за това, поради което са породили действие. Налице е и искане от процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК.

Отделно с определението си постановено по реда на чл.

140 от ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства от предмета на спора, че на 15.05.2025г. между ищеца и 4

**************** е сключен Договор за потребителски кредит № 100809461 с описаното в исковата молба съдържание, че на 15.05.2024 г. между ищеца и *********************** е сключен Договор за възлагане на поръчителство с описаното в исковата молба съдържание, като твърденията на ищеца, че процесните договори са нищожни на заявените основание не се оспорват от ответниците, което индикира и на цялостното им признание на исковете, поради и което съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 237, ал.3, т.1 и т.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а исковете са основателни.

По изложеното исковите претенции следва да бъдат уважени изцяло.

Страните спорят по присъждането/възлагането на разноските и по приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК и отговорността за разноски. Ответниците са сезирали съда с искане да приложи последиците на тази правна норма и остави разноските в тежест на ищеца. В тази връзка излагат съображения, че не са дали повод за образуване на делото. Тези твърдения не почиват на законова рамка и са направени в противовес с практиката по подобен род дела.

Така безпротиворечиво се приема в практиката, че по уважени искове на потребител срещу кредитор, сключил с него договор, признат за нищожен, кредиторът винаги е дал повод за образуване на делото и в тази връзка е 5 неприложима нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК. Следователно съдът приема, че не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 78, ал.2 от ГПК. Така ответникът **************** следва да бъде осъден да заплати на ищеца заплатената от него държавна такса в производството в размер на 131,92 лева, а ответникът ***********************, следва да бъде осъден да заплати на ищеца заплатената от него държавна такса в размер на 131,60 лева.

Отделно адвокат Л. К. Б. от САК, с адрес на упражняване на дейността в *************************** претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което моли да бъде присъдено от съда в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и в каквато връзка представя по делото договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са постигнали съгласие за представителство в горепосочената хипотеза, и което е достатъчно за съда да присъди разноски на горепосоченото основание. Изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението на адвокат Б. по първия предявен иск е в размер на 629,80 лева срещу ****************, а по иска предявен срещу *********************** в размер на 629,04 лева. С отговорите на исковата молба ответниците са релевирали възражения за прекомерност. Следва да се посочи, че определеното възнаграждение от съда следва да бъде 6 съобразено от една страна с материалния интерес, който не е минимален в случая, фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката процесуални действия по защита на представляваната страна, в случая състоящи се в изготвяне на искова молба, извършване и на други процесуални действия, без явяване в единственото проведено о.с.з., и което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо двете страни в производството. Действително съдът е запознат с практиката, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна материалния интерес по отношение на защитата на длъжника и фактическата и правна сложност на делото, намира, че горепосочените размери на 7 възнагражденията следва да бъдат намалени до размера на сумата от 300,00 лева по всеки от предявените искове и това е справедливо определено възнаграждение с оглед защитавания интерес, правната и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за кредит Кредитна линия А1 Кредит Стандарт № 100809461 от 15.05.2024г., сключен между ****************, ЕИК ************, като кредитодател и Р. П. Л., ЕГН **********, като кредитополучател, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за възлагане на поръчителство от 15.05.2024г., сключен между ***********************, ЕИК **************, като гарант и Р. П. Л., ЕГН **********, като потребител, поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „***************, ЕИК ************ ДА

8

ЗАПЛАТИ на Р. П. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 67,45 евро, с равностойност в лева от 131,92 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ***********************, ЕИК

************** ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 67,29 евро, с равностойност в лева от 131,60 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „***************, ЕИК ************ ДА

ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. от САК, с адрес на упражняване на дейността в ***************************, сумата в размер на 153,39 евро, с равностойност в лева от 300,00 лева, присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ***********************, ЕИК

************** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. от САК, с адрес на упражняване на дейността в

***************************, сумата в размер на 153,39 евро, с равностойност в лева от 300,00 лева, присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

9

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 10