Решение № 851 от 09.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000500205 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение 263718/08.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1057/2020 г., Софийски градски съд, І-14 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Ж. П. Ч., на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 20.06.2019 год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.10.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сума в размер на 84 лв.разноски, като е отхвърлил исковата претенция за горницата над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., както и за законна лихва от 09.10.2019 год. до 10.10.2019 год. като неоснователна. С решението ответното дружество е осъдено да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 800 лв.разноски, а на адвокат М. Д. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 736,40 лв.-адвокатско възнаграждение.

Съответно ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, 1 ал.3 от ГПК, сума в размер на 497,00лв.-разноски.

С Определение № 272542/05.08.2021 г. съдът е оставил без уважение молбата на застрахователното дружество с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане на ответника да бъде присъдена сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., а не 100 лв.

Срещу така постановеното по делото решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни.

Ищецът обжалва решението в неговата отхвърлителна част за сумата от 36 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 20 000 лв. до сумата от 56 000 лв., ведно със законната лихва от 11.10.2019 г. Счита, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон като същото противоречи и на съдебната практика. Поддържа се, че определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., редуцирано с 50% поради определяне на принос в този размер от страна на ищеца, е изключително занижено и несправедливо. Същото не е съобразено с характера и тежестта на получените следствие на ПТП от ищеца травматични увреждания, периода му на лечение и възстановяване и не ще изиграе репариращата си функция. Твърди се също така, че решението се явява неправилно и поради неправилното приложение на института на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като определеният от съда принос също е изключително завишен, като не отговаря на действителния принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП. Счита, че приносът му е не повече от 20%.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да присъди на ищеца още сума от 36 000 лв., ведно със законната лихва. Адвокат Д. претендира адвокатското му възнаграждение пред настоящата инстанция да бъде определено и присъдено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата по тази жалба странаответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве АД депозира отговор, с който моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищеца и да потвърди решението в обжалваната му част. Поддържа, че приносът на ищеца е поне 95%.

2

Ответникът обжалва решението в неговата осъдителна част с твърдението, че в тази си част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени в тази част и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, при условията на евентуалност да намали размера на присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като приеме, че справедливият размер след отчитане на съпричиняването е по-малък от 20 000 лв., а съпричиняването е 95% от страна на ищеца. На първо място твърди, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача на застрахован в дружеството автомобил, а решението на СГС, с което се уважава искът на неправилно пресичащия в състояние на силно алкохолно опиянение и с нарушени чувствително зрителни способности пешеходец за присъждане на обезщетение от собственото му противоправно поведение, се явява неправилно и необосновано. На второ място твърди, че присъденият от СГС размер на обезщетение е необосновано прекомерно завишен и несъобразен със съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към процесния период. Твърди се, че решението се явява неправилно и необосновано и по отношение на приетото процентно съпричиняване от страна на ищеца. Твърди, че присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания, както и със собственото му немарливо отношение към оздравителния и възстановителен процес. Същият е допринесъл значително за по-късното си оздравяване като не е полагал необходимата грижа и не е спазвал дадените лекарски предписания.

Въззивникът-ответник претендира разноски за двете инстанции при пълно или частично уважаване на въззивната жалба. съдебни

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответната по тази въззивна жалба странаищецът Ж. П. Ч., депозира отговор, с който оспорва въззивната жалба на ответника и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част.

С оглед постъпилите въззивни жалби и предмета на настоящото въззивно производство, Решение 263718/08.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1057/2020 г. на Софийски градски съд, І-14 състав е влязло в сила на 20.07.2021 г. само в частта, с която исковете за неимуществени вреди са 3 отхвърлени за разликата над сумата от 56 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв.

Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба против Определение № 272542/05.08.2021 г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на застрахователното дружество с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане на ответника да бъде присъдена сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., а не 100 лв.

Поддържа се неправилност, необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, доколкото делото представлява фактическа и правна сложност-проведени са няколко съдебни заседания, разпитвани са свидетели, изслушани са няколко експертизи.

Ответникът по тази жалба е депозирал отговор, с който я оспорил като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец, чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба, оспорва въззивната жалба на ответника, както и частната въззивна жалба, поддържа подадените отговори.

Претендира разноски, за което представя списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Счита, че ако на ответника се дължи такова, то следва да е в минимален размер.

В открито съдебно заседание възивникът-ответник, не изпраща представител, изразява становище в хода по същество с писмена молба.

Претендира разноски, като списъкът по чл.80 от ГПК е обективиран в писмената молба представена по делото.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд, І-14 състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Ж. П. Ч. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

4

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

От констативен протокол за ПТП с рег. № К-355/20.06.2019 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 20.06.2019 г., скица и фотоалбум към него, както и със заключението на САТЕ се установява, че на 20.06.2019 г. около 00.10 часа в гр.София, по бул. „Ботевградско шосе“ се е движил л.а.м. „БМВ 320Д“ с рег.№ *** с посока към изхода от града в средната пътна лента, като при приближаване на бл. № 6 от дясно скоростта му е била от порядъка на 50 км/ч. В същото това време пешеходецът Ж. П. Ч. е предприел пресичане на пътното платно от дясно на ляво от десния тротоар към разделителния остров на булеварда, считаното за посоката на движение на автомобила и с начин на придвижване „спокоен ход“. Водачът е възприел със закъснение пресичащия пешеходец и само инстинктивно е задействал волана наляво, без да настъпи последващо движение на автомобила към лявата пътна лента. Настъпил е сблъсък между автомобила и пешеходеца на място с координати, определено като място на удара. Ударът е страничен кос с приплъзване, осъществен с предна дясна част на автомобила в зоната на преден десен калник по челната част на тялото на пешеходеца. След инициалния удар последва придвижване на тялото на пешеходеца с удари по предна дясна врата и дясното странично огледало. Пешеходецът е отблъснат напред и надясно и пада на терена с получаване на нови травми.

Вещото лице сочи, че причина за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер-професионалното поведение на водача за следене на изменения в пътната обстановка и предприемане на адекватни технически действия с органите за управление на автомобила.

Установява се, пътният участък е прав, осветен и без наличие на други препятствия на пътното платно. При тези условия идващият автомобил с включени светлини може да бъде възприет от пешеходеца от не по-малко от 200 м, т.е. ищецът е имал обективна възможност да възприеме приближаващия се автомобил още от момента на стъпването му на пътното платно от десния тротоар и да избегне настъпването на ПТП като не навлиза в пътното платно, изчака преминаването на автомобила и едва тогава да предприеме пресичане. На мястото на ПТП няма пешеходни пътеки, но има пешеходен подлез на около 115 м преди мястото на произшествието.

5

Между страните не е било спорно, че към 20.06.2019 г. за л.а.м. „БМВ 320Д“ с рег.№ *** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № BG/30/119000512719 от 21.02.2019 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Веднага след произшествието ищецът е транспортиран от екип на БМП в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ ЕАД, където при всички извършени прегледи, лекарите са констатирали, че се касае за мъж на видима възраст около 60 години, видимо в нетрезво състояние, трудно контактен, не отговаря адекватно на поставените въпроси, ориентиран за време и място. Назначени са консултации с хирургия, неврохирургия, анестезиология и интензивно лечение и ортопедия и травматология. Обстоятелството, че пострадалият е бил във видимо нетрезво състояние се потвърждава и с показанията на водача на процесното превозно средство-свидетеля М. М., който установява, че блъснатия от него пешеходец е бил облечен в тъмни дрехи и бил видимо пиян и неконтактен. На 20.06.2019 г. ищецът е настанен в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Софиямед“ ООД, където пролежал три дни и е проведено консервативно лечение. При изписването е препоръчана планова хоспитализация и оперативно лечение за фрактурата на крака. От приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от гореописаното произшествие ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение без неврологична симптоматика, фрактура на фронталната кост на черепа и лявата орбита /не са клинично потвърдени/, фрактура на носните кости с разместване и хемосинус /кръв в околоносните синуси/, фрактура на фибуларния малеол /външния глезен/ със сублуксация на глезенната става. Вещото лице установява, че двете основни травматични увреждания на ищеца, а именно: фрактура на носните кости с дислокация и фрактура на външния глезен, бидейки на практика само диагностицирани и нелекувани, са оставили своите усложнения или остатъчни явления-съответно деформация на носната преграда със затруднено дишане и зарастване с разместване на глезена в комбинация със сублуксация на глезенната става, с ограничени движения в същата. Вещото лице установява, че на практика освен хирургична обработка на охлузванията по лицето и поставянето на гипсова лонгета в ИСУЛ, друго лечение не е предприемано, което е неадекватно на описаните фрактури на 6 носните кости и глезена с размествания, доколкото медицинските критерии за тези фрактури налагат не планово, а спешно оперативно лечение, ако са пресни. По време на личния преглед на ищеца вещото лице установява, че същият не е възстановен от получените фрактури на носните кости и на външния глезен, доколкото не е лекуван за тях. Състоянието на затруднено носно дишане и разместена глезенна става дефинитивни и не могат да се коригират оперативно на този етап, освен да се направи оперативно обездвижване на глезенната става при наличие на силни болки.

Разпечатката съдържа 38 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98387f7a-59ba-4c3c-878b-a5f9d7b142d1