Решение № 8718 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8718 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110152808 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Т.С. против Г. В. И. и Ж. В. И. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат на топлофикационното дружество следните суми при равни квоти: 1630,57 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 12.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, 316,04 лева – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за потребена топлинна енергия, за периода от 15.08.2023г. до 01.08.2025., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 34,55 лева - главница, за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 12.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и 9.01 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение, от 15.08.2022г. до 01.08.2025г. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнася. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали общ писмен отговор, с който взимат становище за неоснователност на исковете. Оспорват наличието на облигационно правоотношение между страните, реалната доставка на топлинна енергия и размера на предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна 1 давност.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът изпращат представител, чрез когото поддържат исканията си. Ответниците не изпращат представител, подават писмено становище, чрез които също поддържат исканията си.

Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на 2 топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е представен препис от Нотариален акт за собственост върху жилище от 31.03.1986 г. (л. 13 и л. 14 от делото), от който се установява, че на тази дата лицето В.Г. И. е придобило собствеността върху процесния имот.

Същият е починал на 11.01.2011 г., като ответниците са негови наследници от първи род – син и дъщеря. На основание тези доказателства съдът намира за доказан факта, че за процесния период те са били собственици на имота, респективно потребители по смисъла на ЗЕ, като не се споделят съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на това качество.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при 3 предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

По делото е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение.

По делото беше прието неоспорено от страните заключение на СТЕ. От същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване на обща стойност 3261,13 лева.

По делото беше прието неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза. Установява, че за процесния период стойността на мораторната лихва върху стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 627,77 лева, а стойността на услугата дялово разпределение възлиза на 69,09 лева.

С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема, че задължението не е погасено.

Направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза на ответниците погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът е предявен на 12.08.2025 г., а процесният период за доставка на топлинна енергия е от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Безспорно между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на Т.С. са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по делото общи условия, вземанията стават изискуеми с изтичането на четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят. Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си (поканата) за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. погасени по давност се явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г. включително за топлинна енергия и за периода от 01.06.2022 г. до 31.07.2022 г. за дялово разпределение. Видно от приетите експертизи, погасена по давност е сумата от 535,98 лева – за топлинна енергия и сумата от 4,64 лева – за дялово разпределение. Т.е. дължими на ищеца са сумите от 2725,15 лева за топлинна енергия и 64,45 лева – за дялово разпределение или по 1362,58 лева за топлинна енергия и 32,23 лева – за дялово разпределение за всеки ответник.