Решение № 1743 от 21.08.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6690/2023
- Вид
- Решение № 1743
- Подписан
- 21.08.2024
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Други актове по делото
- Решение № 2052 от 10.10.2024 · ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.187 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 9 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.190 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1743 гр. Бургас, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20232120106690 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от Д. К. Х. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. Б., срещу „ГАНЧЕВ“ ЕООД с ЕИК *****, с която са предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението на Д. К. Х. с ЕГН ********** и отмяна като незаконосъобразна Заповед № 54/31.08.2023 г. на работодателя „ГАНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК *****, с която е прекратена трудовото правоотношение на Д. К. Х. с ЕГН **********, както и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл.
225 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за период от шест месеца по 1200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба /както и в молбата - уточнение/ се твърди, че на 27.08.2023 г. е сключен трудов договор между ищеца и ответното дружество. По силата на посочения трудов договор ищецът е започнал работа на пълен работен ден, с трудово възнаграждение от 1200 лв. месечно и допълнително възнаграждение от 0, 6 % за всяка година трудов стаж на длъжността. Длъжността, която е заемал е „****“, а като място на работа било посочено „Фирма Г анчев - гр. Б***“. Договорът бил сключен със срок на изпитване, като било уточнено, че ако не бъде прекратен за срока на изпитване, което не се случило, ще се счита за сключен за неопределено време, 1 съгласно чл.67, ал.1, т.1 от КТ. В договора било посочено, че ищецът има право на 20 дни основен платен годишен отпуск, а срокът на предизвестие бил 30 дни.
Твърди се, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като прекратяването на трудовия договор било извършено в нарушение на законовите разпоредби, без да е налице законово основание за това, заповедта била издадена поради неспазване на императивни законови изисквания и поради наличието на предварителна закрила при уволнение.
Излага подробни доводи за нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.193 от КТ, във връзка с чл.189 от КТ. Работодателят не изпълнил изискването преди да наложи дисциплинарно наказание да поиска обясненията на работника по реда на чл.193 от КТ, както и да извърши преценка за тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено, както и поведението на работника и служителя.
Сочи, че бил пропуснат давностния срок за налагане на наказание. Всички твърдени нарушения, с изключение на посоченото на дата 31.07.2023 г. били извън двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ, а част от тях и извън едногодишния срок.
Твърди се, че неправилно е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина квалифицирано по чл.187 от КТ. Налице била предварителна закрила при уволнение. Ищецът имал поставена диагноза „*****“, като той бил попълнил предоставената му декларация относно болестите със специална закрила, като собственоръчно вписал, че има поставена диагноза, посочил и болничния лист, с копие от който разполагал и неговия работодател. Ищецът страдал от хипертонична болест и стенокардия, представляващи една от клиничните прояви на исхемичната болест на сърцето, което заболяване били включени в обхвата на Наредба №5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имали особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. Задължение на работодателя било да изиска и получи предварително мнение на ТЕЛК по чл.333, ал.2 от КТ, а впоследствие и разрешение от Инспекция по труда, което не било направено.
Сочи, че обжалваната заповед не отговаряла на изискването на чл.195 от КТ. Не било посочено ясно и точно какво и кога е извършено нарушението. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не била мотивирана. Не било изяснено има ли настъпили неблагоприятни последици за дружеството или за работещите в него или възникнала опасност от такива последици. Позовава се и цитира съдебна практика и правна литература. Посочва, че била налице несъразмерност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание с тежестта на евентуално извършените от него 2 дисциплинарни нарушения.
В случай, че бъде уважен основния иск, то следвало да бъде уважен и предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа по реда на чл.225, ал.1 от КТ. От датата на уволнението ищецът бил безработен, за което обстоятелство щели да бъдат представени актуални доказателства към датата на първото по делото съдебно заседание.
Моли се за признаване за незаконно уволнението на Д. К. Х. с ЕГН ********** и отмяна като незаконосъобразна Заповед № 54/31.08.2023 г. на работодателя „ГАНЧЕВ“ ЕООД, ЕИК *****, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. К. Х. с ЕГН **********, както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за период от шест месеца по 1200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателно изплащане на сумата. Представят се доказателства. Претендират се разноските.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се излага становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва обстоятелствата, че между него и ищеца е възнакнало на посочените дата и основание трудово правоотношение с твърдяното съдържание, както и че първоначално ищецът изпълнявал трудовите си задължения и отношенията между страните били нормални. Не оспорва, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено със Заповед №55/31.08.2023 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Твърди, че през лятото на 2022 г. зареждането със стоки на „Ганчев“ ЕООД на някои от търговските обекти, за които ищецът отговарял, започнало да се забавя, в други нееднократно липсвали артикули, които били налични за доставка, като тази тенденция зачестила. Част от контрагентите на дружеството започнали да търсят директен контакт с него, тъй като ищецът не ги посещавал регулярно. При извършена проверка в GPS системите на автомобила, който бил предоставен на ищеца за служебно ползване, било установено многократни отклонения от възложената му работа, изразяващи се в нерегламентирани пътувания до дестинации, които не били свързани с осъществяване на търговска дейност на „ГАНЧЕВ“ ЕООД за периода 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г. Тези констатации били обективирани в доклад, изготвен от търговския представител З. Т. от дружеството.
Твърди, че ищецът системно се отклонявал от трудовите си задължения, като нарушавал многократно Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, с който бил запознат. С поведението си ищецът нарушил основните трудови задължения, залегнали в правилника. Сочи, че дружеството е спазило процедурата по налагане на 3 дисциплинарно наказание, поради установено системно грубо нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ответното дружество не изискало обясненията на ищеца преди вземане на решение за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че с изрична покана „ГАНЧЕВ“ ЕООД изискало обяснения от ищеца в петдневен срок, считано от датата на получаването й, като в поканата били описани конкретните дати, на които работодателят установил извършените нарушения, включително и размерът на причинените му имуществени вреди.
Неоснователни били оплакванията на ищеца, че не могъл да упражни надлежно правото си на защита, както и че била налице предубеденост на работодателя спрямо Х.. Не било вярно, че дисциплинарното наказание било наложено преди изтичане на срока за даване на обяснения на Х.. Това обстоятелство било видно от положената дата върху писмените обяснения на Х., като видно от заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, същата била от дата 31.08.2023 г. Работодателят не бил пропуснал давностния срок за налагане на наказание, както сочил ищецът.
Счита, че в приложената заповед за налагане на дисциплинарно наказание подробно и мотивирано било посочено на кое правно основание била наложена санкцията на Х.. Наказанието дисциплинарно уволнение била по чл.190 от КТ във вр. с чл.187 от КТ, поради което неоснователно ищецът твърдял, че наказанието е незаконосъобразно наложено. Налице било установено системно и продължително неизпълнение на трудовите задължения от ищеца.
Оспорва твърденията в исковата молба, че била налице предварителна закрила по отношение на ищеца. Диагнозата била заявена на следващия месец след прекратяване на трудовото му правоотношение. Освен това посочената от ищеца диагноза не попадала в обхвата на специалната закрила по Наредба №5/1987 г., а и тя не била поставена от лекарска комисия по надлежния ред. Несъстоятелни били наведените оплаквания за неизпълнение на изискванията на чл.195 от КТ, както и за липса на мотиви.
Сочи, че наложеното дисциплинарно наказание от ответното дружество било в резултат на проявено от страна на ищеца виновно неизпълнение на трудови задължения, представляващо дисциплинарно нарушение. Самоволната употреба на предоставеното му служебно МПС за свои лични нужди, отклонението от работния процес и закупуването на гориво със средства на работодателя отново за лични нужди в продължителен период от време съставлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина от ищцовата страна. Работодателят преценил поведението на ищеца след неговото изслушване и проведен разговор с него. Налице било системно отконение от трудовите задължения и незачитане на установената трудова дисциплина от ответното дружество, поради което то правилно и законосъобразно наложило дисциплинарно 4 наказание „уволнение“ на ищеца. При налагане на наказанието работодателят съобразил многократността на нарушенията, извършването им и настъпилите неблагоприятни последици, в това число и нанесените материални загуби, с които ищецът бил ощетил работодателя, закупувайки гориво със служебни средства за лични нужди.
Съдът споделя становището на процесуалния представител на ответника, че в заповед за дисциплинарно наказание е посочено какво точно е нарушил Х., налице са изискуемите от закона реквизити на заповедта за уволнение, заповедта е издадена от копмпетентен, при спазване на законоустановената процедура – поискани са писмени обяснения на лицето преди налагане на дисциплинарното наказание, преценена е тежестта на нарушенията, общото поведение на лицето и след анализ на всички събрани доказателства по дисциплинарната преписка .
В настоящото производство се установи, че ищецът е бил в трудово правоотношение с „Ганчев“ ЕООД, като в ответното дружество работел от 30.08.2021г. на длъжност „******“ за гр. Б***. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика работата на ищеца е била свързана с предлагането на стоки на „Ганчев“ ЕООД, цриемане на заявки на клиенти за доставка на стоки, привличане на нови клиенти, срещи с търговски представители, сключване на договори за продажба, попълване на месечни отчети за извършената дейност, както с изготвяне на месечни планове за нови продажби.
На Х. е бил предоставен служебен автомобил „***“ **** *****.
От показанията на св. Т*** пред PC Бургас „*****“ в „Ганчев“ ЕООД се доказа, че през лятото 2022г. някои контрагенти на „Ганчев“ ЕООД за гр. Б**** които били обслужвани от Д. Х. започнали да сигнализират ответното дружество за закъснение в зареждането на някои артикули, други изобщо липсвали, като това станало причина за назначаването на проверка на GPS системите на от финасовия отговорник С. В..
Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9837906f-afb2-410a-8b8a-14b51fff5878