Решение № 96 от 01.11.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Русе, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело № 20214501000248 по описа за 2021 година

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 260510 от 8.07.2021г. по гр. д. № 6112 по описа за 2020г.

Признава за установено, на основание чл.422 от ГПК, че Н. АХМ. П., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, сумата: 1500 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS – 16445718/05.10.2018г. и Договор за кредитна карта №CARD-16817295, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 30.09.2020г. по ЧГД №4340/2020г. по описа на РРС.

Отхвърля като неоснователен, предявения от „БНП Париба Пърсънъл 1

Файненс С.А., Париж“ рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 срещу Н. АХМ. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на дружеството сумите: над 1500 лева до предявените 1576.82 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS –

16445718/05.10.2018г. и Договор за кредитна карта №CARD-16817295, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане; 102.28 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2020г.

– 08.06.2020г. и 30.79 лева – мораторна лихва за периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 30.09.2020г. по ЧГД №4340/2020г. по описа на РРС.

Отхвърля, като неоснователен, предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054 срещу Н. АХМ. П., ЕГН ********** осъдителен иск за заплащане сумите: над 1500 лева до предявените 1576.82 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №PLUS –

16445718/05.10.2018г. и Договор за кредитна карта №CARD-16817295, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане; 102.28 лева – възнаградителна лихва за периода 01.01.2020г.

– 08.06.2020г. и 30.79 лева – мораторна лихва за периода 08.06.2020г. – 16.09.2020г.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от адвокат С.К. особен представител на Н. АХМ. П.. Жалбоподателят обжалва изцяло решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д. №6112/2020г., с което частично е уважен предявения иск по чл.422 от ГПК, като е признато за установено спрямо ищеца, че ответницата му дължи сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане. Евентуално се обжалва посоченото решение в тази в частта над размер 220 лв. до присъдения размер от 1500 лв. Решението се обжалва и в частта, с която 2 предявения като евентуален осъдителен иск е уважен до размер 1500 лв., ведно със законната лихва от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените на ищеца съдебни разноски.

Жалбоподателят посочва, че в решението липсва изричен осъдителен диспозитив за уважаването на осъдителния иск до посочения размер, но това следва от отхвърлителния такъв досежно този иск, с който претенцията за главница е отхвърлена над 1500 лв. до предявените 1576.82 лв.

Жалбоподателят счита че тъй като се касае за произнасяне по евентуален иск, то в тази му част решението следва да бъде обезсилено, като недопустимо постановено.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за необосновано и незаконосъобразно. Моли съда да го отмените /респективно да го обезсили в посочената част/ и да постанови решение, с което или да отхвърлите изцяло предявените искове или евентуално да уважите основния /установителен/ или евентуален /осъдителен/ такъв до размера от 220 лв. - главница, ведно със законната лихва от завеждане на гр.д.№6112/2020г. до окончателното й изплащане, като отхвърлите претенциите за главница над 220 лв.

С отговора на исковата молба е направено възражение за ненастъпила изискуемост на евентуалните вземания на ищеца по процесния договор за револвиращ потребителски кредит, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на тези вземания. Това възражение изобщо не е обсъдено от първоинстанционния съд, а то е достатъчно самостоятелно основание за отхвърлянето на иска.

Съдът правилно е достигнал до обоснования и законосъобразен правен извод за недействителността на процесния договор за револвиращ потребителски кредит, уреден основно в т.12-т.21 от приложения към исковата молба Договор от 05.10.2018г. за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16445718. Съдът обаче не е разгледал едно от възраженията, обосноваващо посочения краен правен извод за недействителност на договора, и то е възражението за неизпълнение на задълженията на ищеца по т.21 от цитирания по-горе договор, изразяващо се в това, че освен кредитна карта на кредитополучателя следва да бъдат 3 доставено и Приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит. Подобно Приложение /неподписано от ответницата/ е представено като писмено доказателство към исковата молба - т.2. В самата искова молба, обаче, не са заявени твърдения това Приложение да е връчено на ответницата в изпълнение на изискванията на чл.21 от Договора. Въпреки изричното оспорване от страна на представителя на ответницата, от ищеца не били представени доказателства в тази насока, доколкото съобразно изричното уточнение от страна на ищеца към т.4 от приложените към исковата молба писмени доказателства, представената обратна разписка е представена като доказателство за предаване само на кредитната карта, но не и за предаване на Приложението.

По отношение на тази обратна разписка следва да се има предвид и това, че въпреки изрично дадените от съда указания, ищецът не ангажира доказателства, от които да е видно на коя дата ответницата е получила пратката, за която е издадена приложената обратна разписка.

На следващо място, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че поради недействителността на процесния договор за револвиращ потребителски кредит, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителския кредит, съобразно която потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, а именно 1500 лв.

Неправилно, обаче, съдът не е обсъдил изрично направеното в отговора ни възражение за прихващане на получените от ответницата суми с върнатите от нея такива по силата на процесния договор при условията на чл.23 от ЗПК. От приетата по делото и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, изготвена изцяло на база подадените данни и информация от страна на ищеца, е видно, че ответницата е върнала на ищеца общо 1280 лв. / т.2 на стр. 3 от констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице/. Така, в крайна сметка, след спадане /прихващане/ на върнатите на ищеца суми, ответницата остава да му дължи разликата от 220 лв.

По изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск по чл.422 от ГПК се явява изцяло неоснователен /поради ненастъпила изискуемост на евентуалните вземания на ищеца по процесния договор за револвиращ потребителски кредит вследствие на ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на тези вземания. Ако съдът приеме че горната 4 хипотеза не е налице, то жалбоподателя моли съда да уважи иска до размер 220 лв., като го отхвърлите над този размер до размера от 1500 лв. В случай, че установителния иск по чл.422 от ГПК бъде отхвърлен изцяло, съдът следва да се произнесе по предявения като евентуален осъдителен иск. С оглед на гореизложеното, обаче, този иск също следва да бъде уважен до размер 220 лв. и отхвърлен над този размер до размера от 1500 лв., като законната лихва върху евентуално присъдената сума следва да се присъди не от деня на образуване на заповедното производство, а от деня на предявяване на иска, по който е образувано настоящото съдебно производство.

С оглед изхода на спора, следва да бъдат определени и дължимите се от и на страните съдебни разноски, като при отхвърляне на основния установителен иск по чл.422 от ГПК, на ищеца не следва да се присъждат каквито и да било разноски за заповедното производство. Процесуалният представител на жалбоподателката моли при условията на чл.47, ал.6 от ГПК съдът да определи на особения представител на ответницата съответно възнаграждение за обжалването и процесуалното й представителство пред въззивната инстанция.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, чрез юр. Н.М., с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се излагат съображения за това. Иска се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прилага се пълномощно.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Жалбоподателят се оплаква, че частта от решението на районния съд за отхвърляне на осъдителния иск за сумата над 1500 лв. до предявените 1576.82 лв. касае произнасяне по евентуален иск и в тази част решението следва да бъде обезсилено, като недопустимо. Това оплакване е неоснователно.

5

Районният съд е спазил правилото да премине към разглеждане на евентуален иск след сбъдване на вътрешно процесуалното условие – отхвърляне на главния иск. Главният иск е установителен по чл. 422 от ГПК. Отхвърлен е частично за сумата над 1500 лв. и само за тази част е допустимо съдът да се произнася по осъдителния иск.

Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПк от 30.09.2020г. по ч. гр. д. № 4340/2020г. на Русенсикя районен съд, с която съдът разпорежда на длъжника Н. АХМ. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. Г.Д. № * да заплати на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, per. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, тел. ***, със законен представител Д.Т.Д. заместник- управител, чрез пълномощник юрискосулт Ц.Х.С. сумата в размер на 1576,82 лв. - главница, 102,28 лв. - възнаградителна лихва от 01.01.2020 г. до 08.06.2020 г., 30,79 лв. - мораторна лихва от 08.06.2020 г. до 16.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумите в размер на 34,20 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за револвиращ потребителски кредит CARD-16817295, сключен на 14.03.2019 г. и Договор за потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS16445718.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

В исковата молба е посочено, че вземането се основава на договор за револвиращ потребителски кредит CARD-16817295, сключен на 14.03.2019 г.

(дата на първа транзакция). Размерът на револвиращия кредит от 1500 лева, условията за усвояването и издължаването му чрез минимални месечни погасителни вноски, лихвения процент – 35% и ГПР – 44.90%, размера на дължимите такси и обезщетение за забава, са посочени в приложение от 6