Определение № 1648 от 23.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1648 гр. София, 22.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501611 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 188/19.05.2023 г., постановено по т.д. № 90/2023 г. Окръжен съд - София, TO, V състав е прекратил производството по делото като е приел, че срокът по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне от страна на застрахователя е тримесечен от деня на предявяване на застрахователната претенция и който срок към момента на произнасянето на съда не бил изтекъл – молбата на ищците била входирана при ответника на 20.03.2023 г. видно от представената с и.м. обратна разписка за доставена писмена претенция по чл.380, ал. 1 от КЗ и тримесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя изтичал на 20.06.2023 г., поради което искът бил недопустим.

Срещу това определение е депозирана частна жалба от Л. Е. С., Я. М. Я. и А.

М. Я., ищци в първоинстанционното производство, които молят съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поддържат, че са депозирали извънсъдебна претенция при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ на 20.03.2023 пред ответния застраховател ЗД „Бул инс” АД, който от своя страна с писмо с изх. № НЩ-2129/05.04.2023 г. изискал представяне на документи, с които ищците не разполагали към онзи момент и без които било възможно определянето на застрахователно обезщетение, съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ. Това обусловило завеждането на искова молба, тъй като необоснованото искане на допълнителни документи било приравнено на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Поддържат, че това било възприето в константната практика на Върховния касационен съд /Определение № 224/15.05.2019г. по ч.т.д № 805/2019г. по описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение № 352/26.06.2018г., по ч.т.д. 1027/2018г., по описа на ВКС, 2 - ро ТО, Определение № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. 1614/2018г. по описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. 859/2019г. по описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение от 26.10.2018г. по ч.т.д. № 2356/2018г. по описа на ВКС, 2 -ро ТО/.

Допълнително излагат, че към настоящия момент ответното застрахователно дружество нито е определило, нито е изплатило обезщетения, нито е дало мотивиран отговор защо не го прави. Не спорят, че с изтичането на тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 във връзка с чл.

1

496, ал. 1 от КЗ, настъпвала и предпоставката за допустимост на иска от страна на увредените лица, но това следвало да бъде взето предвид и да се цени при преценката на допустимост, дори искът да е бил предявен преди изтичането на срока.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на жалбоподателите, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. № 4177/18.05.2023 г., с която ищците Л. Е. С., Я. М. Я. и А. М. Я. са предявени срещу ЗД „Б ул инс” АД субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.З от КЗ - за заплащане на обезщетения за причинени на ищците неимуществени вреди вследствие на ПТП, причинено от застрахован при ответника водач на МПС със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законни лихви върху претендираните суми.

Към исковата молба е представена претенция на основание чл.380, ал.1 от КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, подадена от Л. Е. С., Я. М. Я. и А.

М. Я. до ЗД „Бул инс” АД, която видно от представеното известие за доставяне е входирана в ЗД „Бул инс” АД на 20.03.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в определения в закона срок.

Въззивният съд като разгледа жалбата по същество, намира същата основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.498, ал.З от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е тримесечен от деня на предявяване на застрахователната претенция.

В процесния случай застрахователната претенция е входирана при застрахователя - ответника на 20.03.2023 г. и тримесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя действително изтича на 20.06.2023 г. Това означава, че към момента на произнасяне на въззивния съд е настъпила допустимостта на предявените искове. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид в хода на исковото производство.

Потвърждаването на прекратяването на делото би довело до абсурда само след няколко дни ищците да бъдат принудени да предявят отново същите искови претенции.

Такова разрешение е дадено и с Определение № 352/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в което е посочено, че п ри проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и от допълнителните /специални/ предпоставки- в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед самостоятелния характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред първоинстанционния съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от въззивния съд в образуваното частно производство, последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към 2 изтичане на срока по чл. 496‘ ал. 1 от КЗ в хода на образуваното пред него производство.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 188/19.05.2023 г., постановено по т.д. № 90/2023 г.

Окръжен съд - София, TO, V състав.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3