Решение № 260050 от 14.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…..........2020 год. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар Мария Манолова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1987 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И.Н.С., гражданка на Руска Федерация, родена на *** г., живуща в гр. Ванино, Хабаровски край, РФ, чрез адв. М.Н.,***, срещу В.П.П. за прогласяване нищожността на „Договор по чл. 179 ал.2 от ТЗ“ от 11.11.2013 г., нотариално заверен peг. № 5295 от 11.11. 2013 г. на нотариус И. О. с район на действие PC-Варна, за покупко-продажба на 50 дяла по 100 лв. всеки, общо на стойност 5000 лв. от капитала на „Арсенал" ЕООД, ЕИК *********, с продавач – И.Н.С., гражданка на Руска Федерация и купувач – В.П.П. на цена 500 лева, на осн. чл. 40 ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания и срещу „Арсенал" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „К. Б. I" 131, за установяване на:

(а) несъществуване на вписани в търговския регистър на обстоятелства по заявление вх. № 20131111130601, вписани под № 20131115164214 от 15.11.2013 г., относно „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, а именно: прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С. на В.П.П., промяна в състава на съдружниците – вписване на В.П.П. като едноличен собственик на капитала, промяна в управлението и представителството на дружеството, нов учредителен акт, и (б), евентуално, недопустимост на вписване в търговския регистър на обстоятелства по заявление вх. № 20131111130601, вписани под № 20131115164214 от 15.11.2013 г., относно „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, а именно: прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С. на В.П.П., промяна в състава на съдружниците – вписване на В.П.П. като едноличен собственик на капитала, промяна в управлението и представителството на дружеството, нов учредителен акт.

Ищцата твърди, че в качеството си на неин пълномощник на 11.11.2013 г. ответникът В. П. е продал сам на себе си всички дялове на ищцата в „Арсенал" ЕООД – 50 дяла по 100 лева всеки, общо на стойност 5000 лева, за сумата от общо 500 лева продажна цена и станал едноличен собственик на капитала и управител, като в момента на сделката дружеството е имало значителни активи – недвижими имоти и МПС. За продажбата на дяловете и промените в дружеството ищцата не била уведомявана, не била дала съгласие за сделката и не била коментирана продажна цена на такава сделка. Счита, че стойността на активите към м. 11.2013 г. надхвърля многократно пазарната цена на дяловете по договора за продажба на дялове (500 лева). През следващите години част от имотите на дружеството били разпродадени от ответника. Твърди, че договорът от 11.11.2013 г. е сделка, извършена във вреда на представлявания, тъй като справедливата пазарна стойност на дяловете на ищцата е многократно по-висока от цената 500 лева, договорена от В. П. сам със себе си, поради което договорът е недействителен, а вписаните в търговския регистър по заявление вх. № 20131111130601 обстоятелства са несъществуващи, евентуално вписването им е недопустимо.

В срока по чл. 376 ГПК, ответниците са подали писмен отговор, в който оспорват исковете като недопустими, а в евентуалност – като неоснователни.

Правят възражение за погасяване по давност на всички предявени искове. Сочат, че волята на ищцата е била да прекрати участието си в дружеството колкото се може по-скоро след като на 04.04.2011 г. е придобила дружествените дялове, тъй като на 04.04.2011 г. е упълномощила П. да прехвърля дяловете и́.

Дружеството било декапитализирано поне от 2011 г. От 2011 до настоящия момент, дружеството непрекъснато било на загуба и имало задължения на стойност около 1 500 000,00 лева. Ищцата знаела за сделката прехвърляне на дялове от 11.11.2013 г., защото такава е била волята и́ още от 7.4.2011г., а на 23.6.2013 г. отново поставила въпроса. Не искала никакви суми за дяловете си, знаела, че дяловете и́ нямат никаква стойност – пасивите били повече от активите, ищцата била приела ГФО за 2011 и 2012 г. На 7.4.2011г. между ищцата и П. бил сключен устен договор за поръчка – да извърши прехвърлянето на дружествените дялове и да прекрати членството на ищцата в дружеството без да иска нищо в замяна /като стори това или безвъзмездно, или при цена и условия, каквито намери за добре/. На 15.11.2013 г. била уведомена от П. за извършената сделка.

Пълномощното не било оттеглено, пълномощникът е имал право да договори цена по своя преценка или да прехвърли безвъзмездно на когото намери за добре.

Възразяват, че стойността на дружествения дял се определя не само от активите, но и от пасивите на дружеството. По баланс към 31.12.2013 г. задълженията на дружеството били в размер на 1 768 000,00 лева при загуба от поне 218 000,00 лв. Стойността на дяловете била отрицателна още към момента на закупуването им от ищцата, както и към момента на продажбата, извършена от ответника, поради което не е налице вреда. Ответникът В.П. противопоставя възражение, че е придобил дружествените дялове по силата на чл. 78, ал.1 ЗС и по давност, съобразно чл. 80 ЗС чрез владението им в периода 11.11.2013 г. -11.11.2018 г. и до настоящия момент. Твърди, че е действал добросъвестно съгласно волята на упълномощителя. Ответниците излагат още, че П. е вписан в TP като управител на 5.11.2013 г. Считат, че вписването на обстоятелствата предмет на исковете с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР е допустимо, тъй като заявлението от 11.11.2013 г. изхожда от легитимирано лице – управителя П., който е такъв съгласно решение от 30.10.2013 г. и вписване в TP от 5.11.2013 г., които не са оспорени. Сочат, че с решението от 11.11.2013 г. не е вземано решение за промяна в управлението.

Ищцата в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че доскоро не е знаела за извършените с вписване № 2013110511180 промени, но обстоятелството, че оспорването им не е предмет на настоящата искова молба не следва да се тълкува във вреда на ищцата в смисъл, че е съгласна с тези действия. Поддържа, че исковете не са погасени по давност, тъй като такава не е предвидена в закона. Поддържа, че е упълномощила В. П. с приложеното към исковата молба пълномощно от 7.04.2011 г. с цел да ищцата да развива дейност и да управлява, вкл. чрез тримата пълномощници /не само В. П./.

Оспорва твърдението, че към м. 11.2013 г. дружеството е имало задължения, които да надхвърлят пазарната стойност на активите, като твърди, че активите многократно са надхвърляли задълженията и цената от 500,00 лева не представлява справедливата пазарна стойност на дела на И. С.. Твърди, че И. С. е уредила финансовите си отношения с физическите лица – бивши съдружници М. и С. и същите нямат претенции към дружеството. Твърди, че възмездното придобиване на активите от дружеството със средства на бившите съдружници е станало през 2005, 2006, 2007 г. като към 2013 г. тези задължения са погасени по давност. Позовава се на пълномощното от 27.06.2013 г., с което И. С. като представляващ дружеството упълномощава В. П. да приеме по дарение в полза на дружеството прехвърлените от А. М. идеални части от 7 апартамента в гр. Варна, „Зл. Пясъци", х-л „Дръстър". Сочи, че голяма част от имотите са придобити от дружеството безвъзмездно и дори само те като пазарна цена към момента на оспорената сделка надхвърлят сумата 500 лева – цена на дяловете от дружеството. Излага, че през 2013 г. е била в България и е извършила упълномощаването за посочената сделка, дружеството е било действащо и В. П. е получавал заплата като служител на същото, вкл. през 2014 г. Оспорва възражението, че е съществувал устен договор за поръчка за прехвърляне на дяловете и прекратяване на членството, уведомяване по Вайбър и липса на претенции към собствеността на дружеството, съгласие за продажба. Оспорва, че стойността на дружествения дял е бил „отрицателна величина", и че цената от 500 лева е в интерес на представлявания. Оспорва възражението, че В. П. е придобил дяловете по давност, тъй като законодателството не познава придобиване на дялове по давност. Оспорва редовността на воденото счетоводство на „Арсенал" ЕООД от 2012 г., 2013 г. до 2019 г., както и публикуваните в TP ГФО на дружеството, ведно с балансите и финансовите резултати, като твърди, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, не са отразени промените в задълженията на дружеството, погасените по давност задължения към трети лица, погасените задължения към бившите съдружници – чрез плащане или опрощаване. Твърди, че задължения към дата на прехвърляне на дяловете 11.11.2013 г. не са съществували или са били в минимален размер в сравнение с активите на дружеството. Относно осчетоводените задължения от 2005, 2006 и 2007г, поддържа, че с изтичане на 5-годишна давност, вземанията на кредиторите спрямо търговеца се погасяват, поради което е следвало да бъдат отписани и признати като приходи в съответната година, т.е.

В. П. към м. 11.2013 г., е придобил дружество без задължения към кредитори.

В срока по чл. 373 ГПК, ответниците в допълнителен отговор поддържат възраженията, направени с отговора. Възразяват, че ищцата като трето лице за задълженията на дружеството не може да прави възражение за погасяването им по давност. Поддържат, че декапитализацията на дружеството съществува отпреди 11.11.2013 г. и възразява срещу преправяне на счетоводството на дружеството.

Поддържат, че действителната пазарна стойност на дяловете е отрицателна величина. Липсвал правен интерес от иска по чл. 40 ЗЗД. Рекапитулацията между представляващ и представител следвало да се извърши по реда на чл. 284 ЗЗД с право на представлявания, ако твърди, че има вреди да ги установи и претендира в законово допустимите срокове за защита на права. Считат за неоснователно е твърдението, че поръчката по прехвърляне на дружествените дялове следва да е в писмен вид. Пълномощното от 7.4.2011г. било показателно за волята на ищцата и то е в необходимата форма – писмена с нотариална заверка на подписите. За договора за поръчка специална форма не била необходима. Поддържат, че счетоводството на дружеството е водено редовно през целия период 2010-2019г.

Заявяват, че задълженията не са погасени по давност, същите не са към бивши съдружници, нито са "уредени с ищцата". Позовават се на чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищеца поддържа изложените доводи.

Представя писмена защита. Процесуалният представител на ответното дружество пледира за отхвърляне на исковете.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че пълномощно рег. № 3559 и 3560 от 7.4.2011 г., заверено от Нотариус В. Г. за съдържание и подпис, е било надлежно издадено от ищцата и на 11.11.2013 г. ответникът В.П., действайки като пълномощник на ищцата по силата на същото пълномощно, е продал дружествените дялове на ищцата представляващи 100 % от капитала на „Арсенал" ЕООД на самия себе си на цена в общ размер 500 (петстотин) лева.

Продажбата на дяловете е извършена с „Договор по чл. 179 ал.2 от ТЗ“ от 11.11.2013 г., нотариално заверен peг. № 5295 от 11.11.2013 г. на нотариус И. О. с район на действие PC-Варна. В договора е изрично записано, че купувачът е уведомен и приема всички стари публични и частни задължения на дружеството.

Видно от съдържанието на пълномощното ответникът В.П. и лицата А. М. и Жанна С. са били упълномощени от ищцата лично и в качеството и́ на органен представител на „Арсенал“ ЕООД поотделно да извършват от нейно име и от името на втория ответник „Арсенал“ ЕООД изброените правни действия и сделки, в т.ч. с право да придобиват недвижими имоти от името на „Арсенал“ ЕООД, както и с правото да представляват ищцата И.С. в качеството и́ на едноличен собственик на капитала, като от нейно име вземат решения за дейността на дружеството, решения за извършване на разпоредителни сделки с имоти и вещи, собственост на дружеството, при цена и условия каквито уговорят, включително и решения за промени в дружеството – за смяна на собственик, управител, заличаване и прекратяване на дружеството, както и с право да продават дружествените и́ дялове на цена и при условия, каквито уговорят, всеки с право да договаря сам със себе си (л. 16, 17, 19-22).