Определение № 898 от 20.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 898 гр. София, 20.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20248002902208 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, срещу въззивно решение № 4 от 08.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 664 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 259 от 15.06.2023 г. постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д.

№ 344 по описа на съда за 2022 г. в отхвърлителната му част, е осъден касаторът да заплати на М. А. П., ЕГН: ********** сумата от още 18 000 лв.

/осемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания вследствие смъртта на майка й Н. Б. А., починала при ПТП, настъпило на 01.06.2019 г. в с. Ново село, община Стамболийски, което е причинено от Здравко Петров Гунчев при управление на лек автомобил „Мерцедес Ес 500“ с рег. № РВ9967ТТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2019 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

1

Претендира се, че неправилно е определен размерът на процесното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който размер според касатора е необосновано прекомерно завишен. Сочи се, че съгласно съдебната практика понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при смърт, като последното не може да служи за източник на неоснователно обогатяване на увреденото лице. Според касатора като обективен критерий следва да се обсъдят и конкретните обществено-икономически условия на живот, както в страната, така и в конкретното населено място, където живее ищцата, собственият й жизнен стандарт и доходи, а в случая присъдената обезвреда като размер не кореспондира и със съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи към процесния период - 01.06.2019 г. Настоява се, че размерът на определеното от въззивния съд обезщетение от 120 000 лв. не е съобразен нито с възрастта на починалата, нито с възрастта на ищцата, нито с факта, че и двете не са били финансово и физически зависими една от друга, нито на последно място с обществено икономическите условия на живот в страната към датата на ПТП, и с доходите и стандарта на живот на ищцата, в какъвто смисъл се сочи, че морално и икономически необосновано е да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което многократно да надвишава приходите на ищцата и собствения й жизнен стандарт. Подчертава се, че от приобщените от разпитаните по инициатива на ищцовата страна свидетели се доказва, че починалото лице е живеело преди смъртта си в с.

Ново село, общ. Стамболийски, докато дъщеря й г-жа П. след като е сключила брак /30 години преди смъртта на майка си/ е напуснала родното си село и е живяла в гр. Пловдив, както и че ищцата има три дъщери и внуци, при което се поддържа, че въззивната инстанция е завишила напълно необосновано и неточно обезщетението за неимуществени вреди, предвид установената типична връзка приживе между починалата майка и нейната дъщеря.

На следващо място се твърди, че въззивният съд неправилно е определил степента на принос за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП от страна на починалата, като е неглижирано поведението на пешеходката от страна на съда, което обуславя неправилния извод за принос в този, определен от съда, незначителен размер. Според касатора съдът изобщо 2 не отдава нужното значение на обстоятелството, че пешеходката е извършила сериозни и груби нарушения на ЗДвП, изразяващи се в предприемане на пресичане на пътното платно без полагане на дължимата грижа за собствените си безопасност и здраве, като по този начин с бездействието си тя е станала непосредствена и основна причина за настъпване на процесното ПТП. По подробно изложени съображения в този смисъл се счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, съгласно която при доказано съпричиняване на вредоносния резултат с участието на самия увреден, виновно действалото лице (водачът на автомобила) следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения, в какъвто смисъл се цитира практика на ВКС.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на предявения срещу касатора иск за сумата 18000 лв. по главницата, представляваща разликата над 90000 лв. до общо уважения размер от 108000 лв., при условията на евентуалност – намаляване на същия размер, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и по ал. 2, предл. 3 от ГПК. Поставят се въпросите:

1. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях? По този въпрос се твърди, че въззивният съд в отклонение от задължителната за съдилищата практика, обективирана и в Постановление № 4/23.12.1968 г. на ПВС, не е посочил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а някои от релевантните обстоятелства са посочени съвсем схематично, без да са анализирани и обсъдени във връзка с останалите критерии по чл. 52 ЗЗД, включително без съдът да е съобразил реално понесените психологически травми, страдания, душевни преживявания и начин на отражение на загубата на близкия роднина на ищцата, а от друга страна - конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния момент, чиито обективен белег са и лимитите на отговорност.

3

2. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението? Сочи се, че постановявайки крайния си съдебен акт АС Пловдив не е обсъдил изобщо въпроса за конкретните икономически условия в страната към дата на ПТП, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, а удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната в момента на увреждането, като обезщетението не следва да надвишава този справедлив и достатъчен размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат и поначало са различни във всеки отделен случай.

3. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от смъртта му при ПТП? По този въпрос касаторът поддържа, че категорично отговорът му следва да е положителен, тъй като подобен подход е възприет в редица европейски законодателства, където размерът на обезщетенията за неимуществени вреди от смърт или травматични увреждания се определят от съда и застрахователя въз основа на единна методика и обективни критерии, сред които основно място заема икономическия принос на увредения за семейството и обществото, което е реален, обективен показател, който може да даде ясна икономическа обосновка и безспорна установеност на вредата.

Сочи се, че в мотивите на въззивното решение на апелативния съд не се съдържат самостоятелни мотиви по отношение на този значим за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди критерий, а необсъждайки този съществен материалноправен въпрос в своето решение, въззивният съд е постановил един неправилен съдебен акт, доколкото липсва обективна преценка за справедлив и обективен критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който следва да бъде отменен по реда на касационната проверка.

4

4. Следва ли да се отчете 50 % съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано - при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пешеходец, изразяващо се във внезапно навлизане на пътното платно и пресичане на необозначено за целта място, без съобразяване със скоростта и разстоянието на приближаващото МПС, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на ПТП и на телесните увреждания, и са били преимуществена причина за настъпване на същите? По въпроса се заявява, че обжалваното решение е постановено в противоречие на съдебната практика, съгласно която при доказано съпричиняване на вредоносния резултат с участието на самия увреден, виновно действалото лице (водача на автомобила) следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. Сочи се, че крайното неглижиране на поведението на пешеходката от страна на съда, обуславя неправилния извод за принос в този незначителен размер, а неправилното пресичане на пешеходката в нарушение на нормите на ЗДвП безспорно е установено от всички доказателства, в това число и от разпитаните свидетели и от изслушаната и приета по делото САТЕ. Като се цитира Тълкувателно решение на ВКС № 2/22.12.2016 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016 г. се поддържа, че в действителност АС - Пловдив в своите мотиви приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходката, но нейният принос е необосновано занижен. Касаторът счита, че както с оглед конкретния механизъм на ПТП, така и с оглед възпитателната функция, която с решения по подобни дела българският съд следва да изпълнява към обществото по отношение на пътната безопасност и в частност досежно стриктното спазване на законовото задължение за движение/пресичане на пешеходци, приносът на пешеходката следва да бъде отчетен в по-висок размер - поне 50 %, респ. съобразно това да бъде намалено и определеното застрахователно обезщетение.

По отношение на въпросите се поддържа, че са обусловили правните 5 изводи на съда и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото разглеждането им допринася за преодоляване на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика в обжалваното решение, която евентуално ще бъде премахната по пътя на касационно разглеждане на делото по същество, приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на настоящото дело според точния смисъл на законите и ще създаде съдебна практика по прилагането им, което формира общото правно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Твърди се също, че решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предложение последно ГПК - поради очевидна неправилност, тъй като е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост.