Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 24.11.2016, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
5383/2016
Подписан
24.11.2016
В сила
17.12.2016

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.303, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 24.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5383 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.439 ГПК с цена на иска 717,61 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от

К.В.Б., ЕГН**********,*** против ***, ***, със седалище и адрес на управление ***. В исковата молба се твърди, че на 06.07.2016г. ищцата е получила Покана за доброволно изпълнение от *** с рег. № 814 по изпълнително дело № 20168140400472, да заплати в двуседмичен срок сумата от 1 694,36 лева .

Твърди, че в поканата е посочено, че с изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2/2011 година от РС гр.Левски, изпълнителен лист по гр.д. 57/2011 год. на РС гр.Левски, ищцата е осъдена да заплати олихвяема сума - 551.70 лева от 03.01.2011г., ведно със законната лихва, която към момента е 309.80 лева и неолихвяема сума - 165.91 лева, в полза на "*** гр.Плевен. Твърди, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 165.91 неолихвяема сума,551.70 лева главница по неизплатени фактури за предоставени ВиК услуги за периода 31.05.2007 год.-31.07.2010 год. и лихва за забава в размер на 115.91 лева за периода 30.06.2007 г.- 22.12.2010г.,както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред РС гр.Левски за издаване на Заповед за изпълнение от 03.01.2011г. до окончателното изплащане на главницата; 309.80 лева и 84 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по чл. 26 от тарифа за таксите и разноските по ЧЗСИ с включен ДДС в размер на 162,95 лева в полза на ***. Твърди, че последната в качеството си на ЧСИ наложила на ищцата запор върху трудовото й възнаграждение. Твърди, че от направената справка при *** се уверила, че изпълнителното дело е заведено на 17.06.2016г., като са представени изпълнителните листове, както следва: по Изп, лист от 02.05.2011 год. по ЧГД № 2/2011 година от РС- гр.Левски за сумата - 551,70 лева главница по неизплатени фактури за предоставени ВиК услуги за периода 31.05.2007 год.-31.07.2010 год., и лихва за забава в размер на 115.91 лева за периода 30.06.2007 год.-22.12.2010 год.; по Изп. лист от 05.08.2011 год. по гр.д. 57/2011 год. на РС гр.Левски за сумата от 30 лева - разноски; и по Изп. лист от

02.05.2011 год. на РС гр.Левски 20 лева

- държавна такса. Твърди, че вземанията на "ВиК" Плевен по издадените изпълнителни листове е погасено по давност. Излага съображения, че погасителната давност на вземанията е уредена в чл. 110 от ЗЗД и следващите Закона за задълженията и договорите. В чл. 110 от ЗЗД е уредена общата давност. При нея с изтичането на пет години се погасяват всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок. Моли, да бъде признато за установено по отношение на

"*** , ЕИК ********* със седалище и адрес н а управление:***, че К.В.Б.

ЕГН - ********** *** не дължи сумите: олихвяема сума - 551.70 лева от 03.01.2011 год. , ведно със законната лихва ,която към момента е 309.80 лева и неолихвяема сума- 165.91 лева, в полза на "*** гр.Плевен ,както и Задължението по изпълнителното дело ,което възлиза на 165.91 лева неолихвяема сума,551.70 лева главница по неизплатени фактури за предоставени ВиК услуги за периода 31.05.2007г.-31.07.2010 г., й лихва за забава в размер на 115.91 лева за периода 30.06.2007 год.- 22.12.2010 год.,както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред РС гр.Левски за издаване Заповед за изпълнение от 03.01.2011 год. до окончателното изплащане на главницата; 309.80 лева и 84 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по чл.26 от тарифа за таксите и разноските по ЧЗСИ с включен ДДС в размер на 162,95 лева в полза на ***.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че счита, че предявеният от К.Б. иск е частично недопустим, поради което, на основание чл. 130 от ГПК моли производството по делото в съответната част да бъде прекратено. В подкрепа на искането излага и моли да бъдат приети следните аргументи: Първоначално със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. 2/2011 г. по описа на Районен съд Левски. След връчването на Заповед за изпълнение. К.Б. (ищец в настоящото производство) е подала възражение пред РС Левски по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК. В него длъжникът не се е възползвал от възможността да възрази за изтекла погасителна давност на част от претендираните фактури (издадените в периода от 31.05.2007 г. до 30.11.2007 г.), за които към този момент е било налице основанието, посочено в чл. 110 от ЗЗД. Нещо повече - в подаденото възражение с вх. № 150/13.01.2011 г. К.Б. твърди следното: „Не оспорвам задълженията си към ВИК.", което само по себе си представлява признание на дължимите суми към ответника. На следващо място, в резултат на подаденото възражение от К.Б., ответника е упражнил законовото си право и е предявил иска си срещу длъжника за установяване на вземането си. В хода на образуваното исково производство (гр.д. 57/2011 г. по описа на Районен съд Левски), ответникът К.В.Б. е имала възможността да подаде писмен отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК. В предвидения едномесечен срок ответникът не е предприел действия по подаване на отговор, в който отново е могъл, да изложи становище по основателността на иска, както и да възрази срещу него. Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение се осъществява чрез възражението по чл. 414 от ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Ако иск не бъде предявен в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.

Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл. 424 и по чл. 439 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 424 от ГПК урежда процедурата при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Смята,че не е налице основание настоящият случай да бъде подведен под хипотезите на чл. 424 от ГПК.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Именно такава е хипотезата в настоящото производството, поради което установителният иск, предявен от К.Б. следва да бъде квалифициран като такъв по реда на чл. 439 от ГПК. Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл.414 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК. Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда един фактически състав - оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти, поради което искът е допустим и ако длъжникът не е оспорил вземането по чл.424 ГПК и ако сроковете по този ред не са изтекли. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422, какъвто е и настоящият случай, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.

Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, в този случай се преклудира. Изтичането на давностния срок е юридически факт, който е същестувал към момента на подаване на заявлението от заявителя - 03.01.2011 г., за задълженията по следните фактури: фактура 30441153/31.05.2007 г.; фактура 30549399/30.06.2007 г.; 30659592/31.07.2007 г.;

30765214/31.08.2007 г.; 30871995/30.09.2007 г.; 30981009/31.10.2007 г. и 31077971/30.11.2007 г. К.В.Б. е пропуснала възможността да се позове на тези факти, при подаване на възражението по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК и в исковото производство по реда на чл. 131 от ГПК, поради което оспорването им в настоящото производство счита за недопустимо. Счита така предявения иск за изтекла погасителна давност, за частично недопустим, поради което моли отрицателният установителен иск в тази му част да бъде отхвърлен, а производството - прекратено. Твърди, че в Исковата молба, депозирана на 14.07.2016 г. К.В.Б., чрез своя пълномощник е изложила възражение за изтичане на предвидената петгодишна давност за вземанията на ответника по Изпълнителен лист от 02.05.2011 г. по ч.гр.д. № 2/2011 г. по описа на РС Левски; Изпълнителен лист от 02.05.2011 г. по гр.д. № 57/2011 г. по описа на РС Левски и Изпълнителен лист от 05.08.2011 г. по гр.д. № 57/2011 г. по описа на РС Левски. Счита, че това основание не е настъпило, относно Изпълнителен лист от 05.08.2011 г. по гр.д. № 57/2011 г. по описа на РС Левски.

В подкрепа на това твърдение, моли да се вземе предвид датата, на която е образувано изпълнително дело 20168140400472 по описа на *** срещу К.В.Б., а именно - 17.06.2016 г. Твърди, че видно от описаното, не са изминали пет години от датата на издаването на изпълнителния лист (05.08.2011 г.), която се приема за начална дата на течение на погасителната давност до датата на образуване на изпълнителното производство (17.06.2016 г.), която се счита за основание прекъсващо течението на давността. С оглед изложеното в тази точка, счита предявеният иск за изтекла погасителна давност по отношение на Изпълнителен лист от 05.08.2011 г. по гр.д. № 57/2011 г. по описа на РС Левски, за недопустим, неоснователен и недоказан, поради което моли исковата молба в тази част да бъде отхвърлена. Алтернативно, в случай че бъде прието, че предявеният иск е допустим, моли да бъде взето предвид следното: Счита, че исковата претенция на ищеца е частично неоснователна и недоказана, за което е изложил подробни аргументи по-горе. К.В.Б. е станала причина за инициираните производства от ВИК ЕООД-Плевен ми за удовлетворяване на вземанията си. Твърди, че съгласно константната съдебна практика, в случаите когато неизправната страна (в случая това е ищецът в настоящото производство) е дала повод за завеждане на делото, то на нея не следва да се присъждат разноски. Именно липсата на доброволно изпълнение от ищеца е дало основание на ответника, да инициира действия по съдебно претендиране на вземанията си. В тази връзка, моли при постановяване на решение по настоящия спор, да не се присъждат разноски в полза на К.В.Б.. Моли да бъде върната подадената искова молба като недопустима, в частта в която се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи сумите по фактури 30441153/31.05.2007 Г.;

ФАКТУРА 30549399/30.06.2007 Г.; 30659592/31.07.2007 Г.; 30765214/31.08.2007 Г.;

30871995/30.09.2007 Г.; 30981009/31.10.2007 Г. И 31077971/30.11.2007 Г. В случай, че бъде приет искът за допустим, то моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен на основание изложените в отговора на исковата молба аргументи и представените доказателства. Претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: