Решение № 79 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502615 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и девета от ГПК.

Образувано е по две жалби, подадени с обща жалба с вх. № 32649/06.12.2024 год. по рег. на частния съдебен изпълнител Людмил Станев с № 895, от К. Х. П. и от П Х. П. – длъжници по изпълнението, срещу постановления за разноските по изп. дело № 2625/2024 год. по описа на ЧСИ Л. Станев, материализирани в поканите за доброволно изпълнение до всеки един от двамата длъжници, с които в тяхна тежест са определени разноски по изпълнителното дело, както следва:

1) в ПДИ с изх. № 34257/29.11.2024 год., с която в тежест на длъжника К. Х. П. са определени разноски по изпълнителното дело, дължими към дата 13.12.2024 год., съответно: 600 лева за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело и 331, 06 лева – такси по ТТРЗЧСИ, включващи и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 249, 06 лева;

2) в ПДИ с изх. № 34258/29.11.2024 год., с която в тежест на длъжника П Х. П. са определени разноски по изпълнителното дело, дължими към дата 13.12.2024 год., съответно: 600 лева за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело и 360, 06 лева – такси по ТТРЗЧСИ, включващи и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 249, 06 лева.

В жалбите са наведени оплаквания, че постановленията за разноските са неправилни и незаконосъобразни и се настоява за отмяната им.

Жалбоподателите твърдят, че не е ясно откъде идва разликата от 82 лева (331, 06 – 249, 06 лева) за длъжника К. П. и разликата от 111 лева (разликата между 1

360, 06 лева и 249, 06 лева) за длъжника П П., при положение, че изпълнителният лист е един и длъжниците са солидарни. Считат, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно – изпълнителният лист е един и въводът във владение също е един. Твърдят също, че определеният от ЧСИ в тежест на всеки един от длъжниците размер на разноските, съставляващи такси по ТТРЗЧСИ, е незакосъобразен, тъй като за едно изпълнително дело се дължат едни разноски, а в случая те са определени в двоен размер. Твърдят и че в резултат на приложен изпълнителен способ – запор върху банковата сметка на длъжника К. Х. П. – в срока за доброволно изпълнение по сметка на съдебния изпълнител е преведена сумата от 2675, 37 лева.

В писмени възражения, подадени в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят И. Н. И., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите, счита, че са неоснователни и настоява да бъдат оставени без уважение.

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител Людмил Станев счита жалбата за недопустима, тъй като не е проведена процедурата по чл. 248 ГПК, с каквато възможност длъжниците разполагат.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са отчасти основателни, като съображенията за това са следните:

Производството по изп. дело № 2625/2024 год. по описа на ЧСИ Л.

Станев е образувано по молба с вх. № 31774/28.11.2024 год., подадена от И. Н.

И. от гр. Варна и въз основа на представен изпълнителен лист № 2374/18.11.2024 год., издаден по гр. дело № 4805/2022 год. по описа на РСВарна (в. гр. дело № 2107/2023 год. по описа на ОС-Варна, с който К. Х. П. и П Х. П. са осъдени:

1) да предадат на И. Н. И. от гр. Варна, на основание чл. 76 от ЗС, владението върху 1 / 4 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, Варненска област, целият с площ от 207 кв. м.;

2) да заплатят на И. Н. И. от гр. Варна общо сумата от 3488, 63 лева.

Към молбата за образуване на изп. дело са представени докзаателства за уговорено и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева – за образуване и за водене на изпълнителното дело до окончателното му приключване

С молбата си за образуване на изп. дело взискателят е поискал за удовлетворяване на паричните му вземания към всеки от длъжниците изпълнението да се насочи върху вземания на длъжниците в банки.

По изпълнителното дело е извършено имуществено проучване на длъжниците – за длъжника П П. са извършени 5 бр. справки (т. 3 от ТТРЗЧСИ), толкова са извършени и за длъжника К. П.. Извършена е една справка касаеща двамата длъжници. Наложена е възбрана на притежаван от 2 двамата длъжници недвижим имот и е отправено едно искане до СлВп-Варна за вписване на възбраната – т. 10 от ТТРЗЧСИ. Наложен е запор върху банкова сметка на длъжника К. П. (т. 9 от ТТРЗЧСИ). До всеки един от двамата длъжници е изготвена и връчена покана за доброволно изпълнение – т. 5 от ТТРЗЧСИ. Изпратено е един брой уведомление до взискателя за насрочения опис на притежаван от двамата длъжници в съсоственост недвижим имот – т.

4 от ТТРЗЧСИ.

На 02.12.2024 год. на длъжника К. П. е връчена ПДИ с изх. № 34257/29.11.2024 год., в която е посочено, че към 13.12.2024 год. дължимите от него разноски по изпълнителното дело, съставляващи такси по ТТРЗЧСИ е в размер на 331, 06 лева, която сума включва и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 249, 06 лева. Посочено е още в ПДИ, че дължи на взискателя и разнски по изпълнението в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

На 02.12.2024 год. на длъжника П П. е връчена ПДИ с изх. № 34258/29.11.2024 год., в която е посочено, че към 13.12.2024 год. дължимите от него разноски по изпълнителното дело, съставляващи такси по ТТРЗЧСИ са в размер на 360, 06 лева, която сума включва и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 249, 06 лева. Посочено е още в ПДИ, че дължи на взискателя и разноски по изпълнението в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

На 05.12.2024 год. в резултат на наложения запор върху банковата сметка на дллъжника К. П. в „Банка ДСК“ АД – София, банката (трето задължено лице) е превела по сметка на частния съдебен изпълнител сума в размер на 2675, 37 лева.

Към дата 29.11.2024 год. (когато са изготвени ПДИ до двамата длъжници), както и към дата 18.03.2024 год., до която дата, според частния съдебен изпълнител, са изчислени дължимите от всеки един от двамата длъжници разноски по изпълнителното дело, няма изготвена сметка/сметки по чл. 79, ал. 1 и 2 от ЗЧСИ.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими относно разноските по изпълнението, вменени в тежест на всеки един от двамата длъжници, съставляващи дължимите такси и разноски по ТТРЗЧСИ, а доводите на частния съдебен изпълнител за недопустимост на жалбите в тези части настоящият състав счита за неоснователни. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК, на която се позовава съдебният изпълнител, касае производствата пред съда и е неприложима в случая. Основание за правоприлагане по аналогия също няма предвид разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, която е ясна и не се нуждае от специално тълкуване. Отделно от това производството по чл. 248 от ГПК е правораздавателно производство (приключва с правораздавателен акт), а съдебният изпълнител не притежава правораздавателна компетентност, освен изрично предвидената в чл. 262, ал. 2 от ГПК, към която норма препраща чл.

436, ал. 4 ГПК.

По съществото на жалбите в горните части съдът приема следното:

3

Отговорността за разноските в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни изпълнители.

За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – чл. 79 от ЗЧСИ, каквато сметка или сметки в случая към 29.11.2024 год. или към 13.12.2024 год. няма.

Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ. Съгласно чл. 79 от ГПК длъжникът не отговаря за разноските в изпълнителното производство само в три случая – 1) когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК; 2 ) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или 3 ) когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени. Съгласно т. 31, бележка 1 от ТТРЗЧСИ, допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В случая, съобразно доказателствата по изп. дело, от определените в ПДИ с изх. № 34257/29.11.2024 год. разноски, вменени в тежест на длъжника К. П., съставляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, в общ размер на 331, 06 лева, са дължими съответно: 24 лева – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 30 лева – такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ за извършени 5 броя справки относно длъжника и имуществото му; 3 лева – половината от такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ за извършена справка относно двамата длъжници; 9 лева – половината от такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за вписване на възбраната върху притежаван от двамата длъжници имот; 6 лева – половината от такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ – за изпратено един брой уведомление до взискателя за насрочен опис на собствен на длъжниците недвижим имот; 18 – лева – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ за наложен запор върху вземане на длъжника К. П. в банка и 24 лева – такса по т.

5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на ПДИ, както и 191, 42 лева - таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена съобразно т. 26, б. „в“ от цитираната тарифа (под събрана сума по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ се има предвид сумата по изпълнителния лист, като в нея не се включват разноските за изпълнението).

Т. е., общият размер на дължимите от длъжника К. П. разноски към датата на ПДИ, респ. към 13.12.2024 год. е 305, 42 лева.

От определените в ПДИ с изх. № 34258/29.11.2024 год. разноски, вменени в тежест на длъжника П П., съставляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, в общ размер на 360, 06 лева, са дължими съответно: 24 лева – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 30 лева – такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ за извършени 5 броя справки относно длъжника и имуществото му; 3 лева – половината от 4 такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ за извършена справка относно двамата длъжници; 9 лева – половината от такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за вписване на възбраната върху притежаван от двамата длъжници имот; 6 лева – половината от такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ – за изпратено един брой уведомление до взискателя за насрочен опис на собствен на длъжниците недвижим имот и 24 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на ПДИ, както и 191, 42 лева таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена съобразно т. 26, б. „в“ от цитираната тарифа (под събрана сума по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ се има предвид сумата по изпълнителния лист, като в нея не се включват разноските за изпълнението). Т. е., общият размер на дължимите от длъжника П П. разноски към датата на ПДИ, респ. към 13.12.2024 год. е 287, 42 лева.

Относно жалбите в частите, с които се оспорва като прекомерно, заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение (възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК), съдът приема следното:

В случаите, в които след връчването на ПДИ длъжникът за първи път в изпълнителния процес отправи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, компетентен да се произнесе по него е съдебният изпълнител. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е в Част първа („Общи правила“) и следва да намери съответно приложение и в изпълнителния процес. Едва актът на съдебния изпълнител, с който отказва намаляване на адвокатското възнаграждение или пък се намалява до неоправдан според длъжника размер, подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.